Феохромоцитомът (pheochromocytoma) представлява надбъбречно-медуларен (хромафинноклетъчен) тумор, който се проявява с пристъпни циркулационни прояви – катехоламинова пароксизмална хипертония. Съдовите кризи се дължат на секрецията на надбъбречната сърцевина. От феохромоцитоми се засягат и двата пола, най-често – възрастта между 20 и 40 години, но се срещат случаи и в детската, и в старческата възраст. Макар и рядко срещани, има описани случаи на това заболяване у няколко членове на едно и също семейство.
Симптоми на феохромоцитом
Хормонално активните феохромоцитоми се проявяват с [highlight] високо кръвно налягане [/highlight] главно под две форми: с хипертонични кризи и като трайна артериална хипертония.
По-чести са хипертоничните кризи, които по същество отговарят на ефекта от високи дози адреналин. Болните получават внезапно стягане в гърдите и главата, чувство на напрежение, световъртеж, [highlight] главоболие [/highlight] , стенокардни болки като при [highlight] гръдна жаба [/highlight] , гадене, сърцебиене, едновременно с това се появява чувство на силен страх, треперене на тялото, изобилно изпотяване и побледняване на кожата. Сърдечната дейност е ускорена, кръвното налягане рязко се повишава. При феохромоцитоми, секретиращи предимно норадреналин, сърдечната дейност е забавена. Ректалната температура е леко повишена. Може да се появят хипергликемия и глюкозурия като при [highlight] захарен диабет [/highlight] . Пристъпът най-често трае от 15-20 минути до 1-2 часа, но може да бъде и по-продължителен и да завърши с белодробен оток. В началото пристъпите се повтарят през седмици или месеци, но с прогресиране на заболяването могат да станат ежедневни. Те се провокират от вълнения, физически усилия, преяждане, гладуване, особено положение на тялото, палпация на бъбречната област, а понякога се появяват и без ясен повод.
Нерядко феохромоцитомът протича като артериална хипертония от самото начало. Симптомите при тази форма почти не се различава от хипертоничната болест. Характерно е честото ортостатично спадане на кръвното налягане при тази форма на феохромоцитом, понякога протичащо с тежък пристъпен колапс. Около половината от пациентите имат умерено повишена основна обмяна. Заболяването може да се съчетае и с трайно диабетно нарушение. Установяването на тумора чрез опипване на корема много рядко се удава.
Диагноза при феохромоцитом
Диагнозата в случаите с типични пристъпи не е трудна. Значение има провокацията на пристъпа чрез масаж в бъбречната област. Особена диагностична стойност има понижаването на кръвното налягане чрез адреналинови антагонисти, както и доказването на повишената концентрация на катехоламините в кръвта или урината. Туморът може да се установи чрез специално рентгенографско изследване на надбъбречните жлези.
Доказването му става чрез биопсично изследване. Хромафиноклетъчните тумори произлизат от сърцевината на надбъбречните жлези или значително по-рядко от хромафинната тъкан на параганглиите. Обикновено феохромоцитомите са доброкачествени, едностранни и само в 10 % двустранни. Оградени са с плътна капсула, имат жълтеникаво-кафяв цвят, понякога са осеяни с кистозни образувания с хеморагичен характер, с наличие на некротични участъци. Микроскопски се намират гнезда от нееднакви, едри, полигонални клетки с изобилна протоплазма, фини гранулации, понякога с по няколко ядра.
При наличие на симптоми, насочващи за феохромоцитом, трябва да се имат впредвид още и хипертоничните кризи при хипоталамични процеси, при табес, оловно отравяне, хипертонична болест. Понякога подобни пристъпи могат да имат психогенен произход.
Лечение на феохромоцитом
Лечението се състои в оперативно отстраняване на тумора. По време на операцията болният може да изпадне в тежък колапс, изискващ продължителни инфузии с норадреналин и кортикостероидни препарати. За купиране на пристъпите при феохромоцитом се прилагат определени лекарствени препарати.
