Токсоплазмозата (Toxoplasmosis) е антропозооноза с природна огнищност която e разпространена по целия свят. Причинтелят – Токсоплазма гонди (Toxoplasma gondii) се отнася към групата на протозоите и се среща у домашните, селскостопанските и дивите животни. Основен преносител на паразита е домашната котка. Токсоплазмата е облигатен (задължителен) вътреклетъчен паразит и може да инвазира всяка тъкан в човешкото тяло.
Симптоми при токсоплазмоза
Токсоплазмите проникват в организма чрез храната, въздуха, кожата, лигавиците, кръвта или чрез плацентата. Повечето от опаразитените нямат никакви оплаквания и биват разпознавани само серологично. Бременните жени предават инфекцията на плода интраутеринно, от което често следва вътреутробна смърт, а прекаралите острия стадий развиват [highlight] хидроцефалия [/highlight] или микроцефалия с мозъчни калцификати, изостават в умственото си развитие и страдат от хориоретинити. У възрастните токсоплазмозата може да протече като леко заболяване, напомнящо инфекциозната мононуклеоза. Възможно е бурно и тежко протичане, подобно на коремен тиф или паратиф. В тези случаи болните развиват висока температура, макулопапулозен обрив, лимфаденит, [highlight] менингит [/highlight] , [highlight] енцефалит [/highlight] , миокардит, пневмония, бъбречни и чернодробни увреждания. Често пациентите с токсоплазмоза страдат от артралгии (ставни болки), миалгии (мускулни болки), конюнктивити, иридоциклити и хориоретинити. Кръвната картина обикновено показва левкопения.
Резултати от изследвания за токсоплазмоза
Диагнозата на токсоплазмозата се базира на лабораторните изследвания. При острите форми се търсят токсоплазми в кръвта, цереброспиналната течност, плевралните и перитонеалните ексудати, както и в биопсичните материали от лимфни възли, черен дроб и слезка. При неуспех се прибягва до заразяване на опитни животни или се извършват имуносерологични и алергологични проби.
Лечение на токсоплазмоза
Специфично лечение засега липсва. При острите форми се назначава дараприм със сулфонамиди (обичайна доза) в продължение на 2 седмици. Срещу хроничната токсоплазмоза се прилага комбинирано лечение с дараприм в продължение на 30 дни, сулфадимезин на 2 курса от по 12 дни с почивки между тях от 6 дни, преднизолон в намаляващи дози за 30 дни, витамини от групата В и С, пиполфен. Профилактично се препоръчва саниране на ендемичните огнища с унищожение на намиращите се в тях диви животни, своевременно откриване и лекуване на боледуващите селскостопански животни, завишаване хигиенните мерки за работещите в месокомбинатите и предприятията, обработващи животински продукти. Заболелите от токсоплазмоза се хоспитализират. Желателно е всички жени с положителни серологични резултати по време на бременността да се следят и да се лекуват своевременно.
Прогнозата на вътреутробната токсоплазмоза е лоша. Голям процент от децата умират или се раждат с увреждания. При придобитата след раждането токсоплазмоза понякога настъпва спонтанно оздравяване, а своевременно и правилно лекуваните остават с незначителни остатъчни увреждания.
