Причинители на скарлатина са бета – хемолитичните стрептококи от група А. Заболяването се наблюдава най-вече сред децата от предучилищна и училищна възраст. Кърмачетата под 6 месечна възраст не заболяват от скарлатина в резултат на пасивния имунитет, който получават от своята майка. Типична за скарлатината е появата на регионални епидемии в обществени заведения, като сезонен пик се наблюдава през месеците от октомври до март.
Инкубационният период на скарлатината е 2-4 дни. Първоначално стрептококовата инфекция довежда до локален възпалителен процес и поради това – не до антибактериален, а само до антитоксичен имунитет, насочен срещу еритрогенния токсин, който е в 3 варианта: А, В и С. При положение, че при стрептококовата инфекция не съществува имунитет срещу съответния еритрогенен токсин, се стига до развитие на скарлатина. В противен случай се развива единствено стрептококова ангина. Наличието на различни еритрогенни токсини (различни стрептококи) обяснява и появата на повторно заболяване от скарлатина (1-4% от случаите). Заразителността на заболелите приключва по правило 24 часа след началото на антибиотичното лечение.
Симптоми на скарлатина
Скарлатината стартира с внезапно бурно начало с болки в гърлото, кашлица, повръщане, висока температура, тахикардия, главоболие и болки по тялото.
Появяват се фарингит и ангина с енантем (и по увулата), оток на субмандибуларните лимфни възли. Езикът първоначално е обложен, а от 4-ия ден нататък добива малиненочервен цвят. На 2-ия или 3-ия ден се появява екзантем (кожен обрив). Петната имат размер на главичка на топлийка. Обривът започва в зоната на аксилите, слабините и се изкачва към шията, появява се интензивно зачервяване на бузите и люспесто белене на кожата в зоната на триъгълника между устата и брадичката. След 2-4 седмици се появяват трицевидно излющване на кожата и люспесто белене по вътрешните повърхности на ръцете и ходилата.
При скарлатина се позитивира и пробата на Румпел-Лийд – появяват се петехии (точковидни кръвоизливи) по предмишницата след напомпване на маншетата за измерване на кръвното налягане и нейното задържане за пет минути при налягане, превишаващо диастолното.
При вземане на натривка от носоглътката се установява бета – хемолитичен стрепток от група А. Уместно е изследването да се повтори за по-голяма сигурност.
В кръвта се откриват левкоцити с базофилни включвания, еозинофилия, ускорена СУЕ и повишаване титъра на антистрептолизин О (АSO) и антидезоксирибонуклидазата B (ADB).
Усложнения на скарлатина
Токсичните форми могат да доведат до улцериращ тонзилит, гноен синузит, отит, тромбози на мозъчните синуси, [highlight] менингит [/highlight] . След скарлатина може да се развие ревматизъм и остър гломерулонефрит.
Правило при скарлатина:
- Покачване на титъра на AST се среща главно при инфекции на фаринкса и при [highlight] ревматизъм [/highlight] .
- Покачване титъра на ADB се среща главно при инфекции на кожата и гломерулонефрити.
- Интраинфекциозната микрохематоурия при скарлатина се дължи на ранен интерстициален нефрит и е безобидна, а постинфекциозната микрохематурия говори за сериозен прогресиращ остър [highlight] гломерулонефрит [/highlight] !
Заболявания, с подобни на скарлатина симптоми са рубеола/брусница, стафилококова скарлатина, синдром на токсичен шок, синдром на Кавазаки (рядко срещан васкулитен синдром) и др.
Лечение на скарлатина
Средство на избор са пероралните пеницилини. Лечението трябва да продължи 10 дни. При наличие на пеницилинова алергия се предписва еритромицин. При неуспех на лечението, в случаи на резистентни на пеницилин стрептококови щамове, се прилага цефалоспорин. Две седмици след началото на скарлатината се провежда контролно изследване на урината за хематурия!