Capкоидозата на белите дробове (Pulmonary Sarcoidosis, болест на Besnier—Boeck—Schaumann, саркоид на Boeck) спада към групата на дифузните грануломатозни болести с неизяснена етиология. Към тази група принадлежат и алвеоларната протеиноза, алвеоларната микролитиаза, хистиоцитоза X, амилоидозата на белите дробове и др. През 1839 г. Besnier и Boeck първи съобщават за заболяването, а малко по-късно Schaumann обединява различните симптоми като израз на общо заболяване на организма. Саркоидозата e сравнително често заболяване и е повсевместно разпространена, но в повечето случаи остава неразпозната. Безсимптомните форми на саркоидоза са над 20%. Младите хора боледуват по-често, като сред тях преобладават жените. За развитие на заболяването значение имат отклонения в имунната система (увеличение на Т-лимфоцитите), хиперкалциурия (високо ниво на калция в урината), рядко хиперкалциемия (високо ниво на калция в кръвта), увеличение на АСЕ (аигиотензин превръщащия ензим).
Симптоми на саркоидоза
- Висока температура
- Анорексия (загуба на апетит)
- Отслабване
- Задух
- Хрипове
- Кашлица (с гнойни храчки)
- Хемоптое – кръвохрак (рядко)
- Гръдни болки
- Тахипнея (учестено дишане)
- Отслабено дишане
- Плеврални изливи (оскъдни)
- Пневмофиброза (разрастване на съединителна тъкан в белия дроб)
- Нодозна еритема (Erythema nodosum)
- Спленомегалия или хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб и/или слезката)
- Кожни прояви – Lupus pernio
- Очни изменения – увеит, мътнини в корнеята и лещата, ретинит, папилит
Диагнозата саркоидоза се поставя въз основа на всички данни – клинични, рентгенологични и хистологични. Взема се материал за биопсично изследване от различни органи, но най-често от белите дробове. Микроскоски се откриват неказеифициращи грануломи, в центъра на които се откриват множество епителоидни клетки, единични гигантски клетки тип Лангханс, а по периферията – лимфоцити и фиброзна съединителна тъкан, която обгражда гранулома като щампа. Кожният тест на Kveim днес рядко се използува, намира се увеличение на Т-лимфоцитите. При саркоидоза рентгенологично се установява двустранна хилусна аденомегалия – увеличаване на лимфните възли в центъра на гръдния кош. На по-късен етап се оформят белодробни интилтрати – нодули (възли) и дифузна фиброза.
Лечение на саркоидоза
Своевременно се започва лечение с кортикостероиди, което цели да намали имунната реакция на организма. При наличие на вторична инфекция в белите дробове се назначават антибиотици. При болни от саркоидоза с оскъдна симптоматика лечение обикновено не се прилага.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети още за Саркоидоза[/notification]
