Рубеола – ваксина, симптоми, IgG

Скарлатина, Морбили, Рубеола

Причинител на рубеолата е РНК–вирус от групата на тога–вирусите. Рубеолата се отличава с относително ниска заразност. Честотен връх на заболяването се наблюдава при децата, които ходят на училище, като 80-90% от хората над 20 годишна възраст вече са придобили имунитет. Инкубационният период (времето от заразяването до проявата на първите симптоми на рубеола) е около 2–3 седмици. Болните от рубеола са опасни заразоносители за околните от 4 дни преди и до 2 седмици след началото на кожния обрив.

Симптоми на рубеола

При заразяване на бременна, тя може да предаде вируса на плода, вследствие на което да се развие рубеолна ембриопатия (Gregg): Тази вътреутробна инфекция с рубеола води до тежки органни увреждания на плода. Най–голям е рискът през първото тримесечие на бременността. Симптомите на рубеола, придобита вътреутробно по органни увреждания се разпределят както следва: очи – 70% (ретинопатия, катаракта, рядко глаукома), уши – 60% (глухота), сърце – 50% (отворен Боталов проток, дефект на септума, пулмонална стеноза), мозъчни увреждания и [highlight] умствена изостаналост [/highlight] – 45%, [highlight] ДЦП [/highlight] със забавен растеж, намалено тегло при раждане – 75%.Рубеола

Инфектирането с рубеола след раждането при 50% от децата протича безсимптомно. Проявената инфекция има следните симптоми на рубеола:

  • Леко начало (за разлика от скарлатината!), често се наблюдава скрито протичане без температура и кожни обриви.
  • Обривът е среднопетнист, на големина между този при [highlight] морбили [/highlight] (едропетнист) и тези при скарлатината (петната са като главичка на топлийка), не конфлуира, започва зад ушите и трае около 3 дни.
  • Пъстра кръвна картина – Левкопения (намаляване на левкоцитите), лимфоцитоза (увеличаване на лимфоцитите), и наличие на плазматични клетки, произвеждащи Igg при рубеола.
  • Генерализирана лимфаденомегалия – увеличаване на лимфните възли, особено в зоната на главата и шията (задушните лимфни възли).
  • Сленомегалия (увеличаване на слезката) – в 50% от случаите.Скарлатина, Морбили, Рубеола
[notification type=“notification_info“ ]“Диагнозата рубеола може да се постави на тъмно, само чрез опипване на увеличените задушни лимфни възли”[/notification]

Повторните инфекции (реинфекции) с рубеола се наблюдават рядко – дълги години след първата инфекция или имунизация и най–често протичат безсимптомно.

Усложнения на тежко протичаща рубеола:

– Рубеолен [highlight] енцефалит [/highlight] със смъртност до 20%

– Рубеолна пурпура с благоприятна прогноза в резултат на преходна тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите в кръвта)

– Рубеолен артрит (при възрастни, също с благоприятна прогноза)

IgG при рубеола

При рубеолна инфекция могат да се докажат специфични за заболяването антитела:

  • При прясна инфекция с вируса на рубеола се наблюдава сероконверсия или 8-кратно повишение на IgG и IgM. Антителата от клас IgM може да персистират (в нисък титър) повече от 1 год.
  • При повторна инфекция се наблюдава нарастване титъра на IgG към рубеола (IgM остават най-често негативни)
  • Пренатална (преди раждането) диагностика на рубеолата може да се извърши в периода 8–19 гестационна седмица. Тя цели доказване на вирусна РНК (например посредством верижната полимеразна реакция и изолиране на вируса от околоплодните води, съответно биопсичен материал, добит от хориалните въси, евентуално и доказване на специфични IgM антитела във феталната кръв през 22 седмица от бременността.

[notification type=“notification_info“ ]Диагностицирането на рубеолата при новородените изисква доказване на антитела от клас IgM и допълнително доказване на вируса.[/notification] 

Ваксина при рубеола

  • При бременни жени може да се извърши пасивна имунизация преди и след контакта със заразоносител. Даването на хиперимунен Igg между експозицията и настъпването на виремията (попадане на вируса в кръвта) може да предотврати развитието на рубеолната ембриопатия, но тази мярка е безсмислена след появата на обрива!
  • Активна ваксина при рубеола се прави с жива атенюирана ваксина, например под формата на комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола след 15-ия месец от раждането. Реимунизацията се прави на 6 годишна възраст, с което се цели затварянето на празнотата в имунитета (той вероятно е доживотен). Имунизационната защита при жени в детеродна възраст се контролира серологично – при липсата на защитни IgG към рубеола се прибягва до провеждането на имунизация при положение, че жената не е бременна и ще взима контрацептивни средства 3 месеца след нейното провеждане. Досега не са наблюдавани случаи на рубеолна ембриопатия, причинена от ваксинационните вируси. Успехът от ваксината срещу рубеола се контролира серологично!