През 1894 г. е описан за първи път един особен полип на дебелото черво, известен под името власинков тумор. Tumor villosus заема доста неопределено място в патологията. Докато някои автори приемат, че се касае за истински туморни образувания, други причисляват власинковия тумор към обикновените полипи на дебелото черво. Въпреки съществуващите противоречия възприето е власинковият тумор на правото черво поради своите особени симптоми да се описва като самостоятелна болестна единица. Заболяването се среща по-често при мъжете, във възрастта над 50 години. Власинковият тумор е полип на дебелото черво, който най-често е единичен, стига на големина до 3-4 см, понякога и повече и е разположен обикновено на 5-10 cm навътре от аналното отвърстие. Този полип има характерен изглед – кадифена повърхност, с широка основа, без прорастване към околната лигавица на дебелото черво. Повърхността на полипа е покрита със своеобразна, подобна на яйчен белтък материя, след отстраняването на която често се наблюдава обилно кръвотечение. Власинковият тумор изхожда от цилиндричния епител на лигавицата и за разлика от аденоматозните полипи на дебелото черво не съдържа жлезисти елементи. Тапициращият епител разраства и образува характерни власинки с централно разположен съединителнотъканен скелет. Клетките на полипа се отличават от покривния епител на ректалната лигавица по своята по-удължена форма и по-интензивно оцветяване. Ядрата им са богати на хроматин и са разположени базално.
Симптоми при полипи на дебелото черво
Полипите на дебелото черво могат да протекат дълго време без клинични прояви или със смущения при изхожданията по голяма нужда. Пациентите се оплакват от напъни, чувство на чуждо тяло в правото черво, често се срещат кръвоизливи. Най-често първите алармиращи симптоми на полипи на дебелото черво са големите кръвоизливи и изхождането на своеобразна слузеста материя – като белтък от яйце. Кръвоизливите се проявяват по време на и непосредствено след изхожданията по голяма нужда. Кръвта е непроменена или съсирена на големи пихтиести маси. Кръвоизливите при власинковия тумор по своята честота и количество могат сериозно да увредят състоянието на болните. Покрай кръвоизливите, за власинковия тумор са свойствени и изхожданията на големи количества своеобразна слузеста материя, която може да придружава изпражненията, но нерядко тази слуз се изхожда и самостоятелно. Описани са случаи, при които загубата на подобна материя може да надхвърли 2 литра на денонощие. При полипи на дебелото черво с друга локализация по протежението на колона могат да се изявят и симптоми на частично запушване на чревния лумен – [highlight] илеус [/highlight] . Такива пациенти се оплакват от болки и подуване на корема (метеоризъм).
Лечение на полипите на дебелото черво
Полипите на дебелото черво се диагностицират чрез колоноскопия, като по-малките от тях могат да бъдат отстранени при самата диагностична манипулация. В други случаи се налага предприемането на хирургична операция за лечението на полипите на дебелото черво, което е единственият сигурен метод за тяхното отстраняване. Тази мярка е наложителна, защото голяма част от дебелочревните полипи могат да малигнизират и да се трансформират в рак на дебелото черво. Съществува определена фамилност и състояния на множествена полипоза, при която на пациентите периодично се налага да им бъдат отстранявани тези новообразувания. Уместно е те да бъдат диспансеризирани и редовно при тях да се провеждат профилактични изследвания с цел превенция на рака на дебелото черво. Също така те трябва да спазват определен хранителен режим с цел регулиране на дефекацията и предотвратяване развитието на запек, който е предразполагащ фактор за развитието на полипи на дебелото черво.
