Ресничесто сърце
Формирането на имената на болестите следва определена логика. Възпалителните заболявания се обозначават като към латинското име на органа се прибавя наставката „-ит, -итис”. Така например, думата перикардит означава възпаление на външната обвивка на сърцето, миокардит – възпаление на сърдечния мускул, менингит – възпаление на меките мозъчни обвивки, фарингит – възпаление на гърлото, гастрит – възпаление на стомаха , дуоденит – възпаление на дванадесетопръстника, колит – възпаление на дебелото черво, пиелонефрит – възпаление на бъбречното легенче, гломерулонефрит – възпаление на бъбречните клъбца (гломерули), хепатит – възпаление на черния дроб и т.н. Това правило има и изключения: ангина, бронхопневмония.
Видове перикардит
Възпалението се дели на два основни вида: остро и хронично. За острото възпаление е характерно изливането на ексудат (кръвна, възпалителна течност) в огнището на възпалението. Заедно с нея във възпаления участък попадат и левкоцити (бели кръвни телца) Тяхната основна функция е да поглъщат и унищожават микробите (най-честите причинители на възпалението). Възпалителната течност се натрупва във вътрешността (паренхима) на органа или по неговата повърхност. В зависимост от състава на ексудата се различават отделни видове перикардит – серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен.
При фибринозното възпаление излятата течност в огнището на възпалението съдържа много фибрин. Фибринът е фактор от системата на кръвосъсирване и се намира в кръвната плазма под формата на неактивния си предшественик фибриноген. При тежко протичане на острото възпаление, фибриногенът излиза от кръвоносните съдове, попада в тъканите, превръща се във фибрин и покрива повърхността на органа като белезникав (нечистобял, бял с някакъв оттенък) налеп. Когато това стане по външната повърхност (перикарда) на сърцето, заболяването се нарича фибринозен перикардит. Такова възпаление се развива често при ревматизъм.
Причини за перикардит
Фибринозният перикардит представлява остър възпалителен процес на външната обвивка на сърцето – перикарда. Причините за това възпаление могат да бъдат вируси и бактерии, но голяма част от фибринозните перикардити са „стерилни“. В тези случаи възпалението се развива вторично, най-често следствие заболявания с имунна генеза. Пример за такова заболяване е ревматизма, който засяга и трите слоя на сърдечната стена. Другата група „стерилни“ фибринозни перикардити се развиват при натрупването в перикардната торбичка на токсични продукти от обмяната на веществата, които организма не е успял да изведе навън чрез урината. Това става често при нефросклерози.
Как се получава тежък фибринозен перикардит – Cor villosum ?
Сърцето лежи в плътна и здрава торбичка от съединителна тъкан, наречена перикардна торбичка. Сърдечната дейност представлява ритмично редуване на свиване (систола) и отпускане (диастола) на цялото сърце. По време на систола кръвта се изтласква от сърцето към аортата и чрез нейните главни разклонения – артериите, към органите на цялото тяло. По време на диастола сърдечните кухини се пълнят с кръв от големите венозни съдове, които влизат в предсърдията. При систола сърдечния мускул се свива и външния размер на сърцето намалява, а при диастола сърцето се разширява и увеличава размерите си. Затова при отпускане, сърцето изпълва сърдечната торбичка и се допира до нея. При съкращение сърцето се свива и повърхността му се отделя от торбичката. При следваща диастола сърцето пак се долепя до сърдечната торбичка, а при поредната систола се отделя от нея.
Фибринът е „лепкаво” вещество, кръвен белтък от системата на кръвосъсирването. Когато се излее по повърхността на сърцето в голямо количество, той покрива перикарда като тънък слой лепкава гъста течност. При ритмичното свиване и разпускане на сърдечния мускул, фибринът полепва по повърхността на сърцето и вътрешната повърхност на сърдечната торбичка. Понеже е лепкав, при допирането и разделянето на двете повърхности по време на сърдечната дейност, фибринът започва да се източва като власинки (конци) по повърхността на сърцето и след време се получава характерния външен вид на „космато” или „ресничесто” сърце (cor villosum). Това е най- тежката степен на фибринозен перикардит.
Под микроскоп фибриновият ексудат се вижда като розови панделковидни отлагания по повърхността на сърцето.
Точна представа за механизма на възникване на cor villosum може да добиете по следния начин. Сдъвчете добре 2-3 дъвки и мляскайте здраво докато омекнат добре в устата ви. Вашата дъвка е готова за експеримента тогава, когато е станала максимално лепкава. Сега я извадете от устата и я поставете между двете си длани. Притиснете сега ръцете си плътно една към друга и размажете добре дъвката. Почнете бавно да пляскате с ръце. Източи ли се дъвката на власинки между дланите ви? Така се получава и ресничестото сърце при фибринозен перикардит.
Лечение на перикардит
Лечението на острия перикардит зависи от причината за неговото възникване. При вирусна инфекция се прилагат противовирусни и противовъзпалителни препарати, при бактериална инфекция се провежда антибиотично лечение, при ревматизъм, уремия – лечение на основното заболяване.
Изходът от острия фибринозен перикардит може да бъде в две посоки. В първия вариант фибриновия ексудат се резорбира и се получава пълно възстановяване на сърцето. При втория разраства съединителна тъкан и остават сраствания между повърхността на сърцето и перикардната торбичка. Получава се т.нар. бронирано сърце. Тези сраствания създават затруднения на сърдечната дейност и понякога налагат хирургична намеса за тяхното отстраняване.
This article is also available in English.
