Мастопатията се нарича още фиброзно-кистична болест на млечната жлеза или фиброкистична мастопатия. Това заболяване на гърдата представлява съвкупност от хормонално обусловени промени в тъканите на млечните жлези, водещи до тяхното преустройство. Промените при мастопатия се развиват най-често при жени на възраст между 35-45 години, но напоследък се наблюдава „подмладяване” на заболяването. Смята се, че в основата на мастопатията лежи високото ниво на естрогени в кръвта (хиперестрогенемия) и латентната хиперпролактинемия (високо ниво на пролактина).
Лечение при мастопатия на гърдата
Впредвид голямата роля на хормоните във възникването на мастопатията и по-специално високото ниво на естрогените, важна задача на лечението е търсенето, откриването и отстраняване на патологичния процес, водещ до този хормонален дисбаланс. В голяма част от случаите при пациентките с мастопатия се откриват яйчникови кисти, секретиращи естрогени. Оперативното отстраняване на същите стопира или забавя процеса на развитие на мастопатията. В други случаи високото ниво на естрогени се дължи на прием на хормонални контрацептивни препарати. В тези случаи е необходимо преустановяване приема на съответния препарат и подмяната му с друг или пък прилагане на други начини за контрацепция.
Симптоми при мастопатия на гърдата
Промените в гърдата при мастопатия се отличават със своето многообразие, което до голяма степен зависи от времетраенето на болестния процес. Характерен симптом при мастопатия е наличието на малки и големи гладкостенни кисти, изпълнени със секрет, цветът на който варира от безцветен до бледожълт или бледорозов. Кистите са резултат на повишена секреция, а не в резултат на запушване на канали на млечната жлеза. Често се забелязват жълто-белезникави възловидни структури с размери 1-2 мм, показващи тенденция към групиране. Обичайна находка за мастопатията на гърдата е установяването при палпация на огнищни или дифузни уплътнени зони, които са чувствителни и болезнени при мензис! Микроскопски се установяват многоройни микро и макрокисти, изпълнени със секреторен материал, чийто епител може да бъде атрофичен или хиперпластичен. Епителните клетки, тапициращи кистите стават цилиндрични с купулообразно изпъкване на апикалния клетъчен полюс и финозърнеста бледорозова цитоплазма. Намират се белези на апокринна секреция в повечето кисти. Тези промени се обозначават с термина апокринноклетъчна метаплазия. Мантелната строма е уплътнена поради обилното отлагане на колагенни влакна – фиброза.
Видове мастопатия на гърдата
При мастопатия се наблюдават два основни вида промени в епителните клетки на млечната жлеза – епителиоза и аденоза. Епителиозата представлява пролиферация на епителните и на миоепителнитеи клетки на каналите на млечната жлеза. Ако това води до образуване на папили, се използва термина папиломатоза. Аденозата е пролиферативен процес, започващ от лобулите на млечната жлеза. Тук хиперплазиралите епителни клетки се натрупват едни до други и формират структури, подобни на «гроздчета».
- Обикновената аденоза на гърдата се характеризира с равномерна пролиферация на епителните и миоепителните клетки, воедщи до кистична трансформация на каналите и ацините.
- Склерозиращата аденоза се проявява обикновено едностранно в горния външен квадрант на гърдата. Тя може да заблуди лекаря, че се касае за рак на гърдата, защото участъкът е плътен и е с неясни граници, но за разлика от рака, видовете мастопатия са болезнени непосредствено преди мензис. При склерозиращата еденоза се установяват солидни миоепителни повлекла, заобиколени от плътна съединително-тъканна строма, както и жлезистоподобни структури с добре оформена базална мембрана.
- Микропапиломатозата е третата морфологична форма на мастопатията на гърдата. При нея се наблюдават многобройни малки папиларни структури, покрити с два реда клетки – епителни и миоепителни.
Преценката за риска от раково израждане при мастопатията на гърдата се извършва чрез наблюдение на промените в епителните клетки и по-конкретно наличието в тях на изменения, характерни за дисплазия. При лекостепенните епителни хиперплазии няма риск за развитие на рак на гърдата, докато при средностепенните риска е увеличен до 2 пъти, а при атипичните хиперплазии вероятността от развитие на рак на гърдата е повишен до 4-5 пъти.
Прочетете още за:
– [highlight] Симптоми и лечение на мастопатия [/highlight]
– [highlight] Бучка в гърдата [/highlight]