Комата е състояние на безсъзнание. Медицинското наименование идва от гръцката дума „koma“, която се превежда като дълбок сън. Пациентите, които се намират в кома не могат да се събудят, не реагират нормално на светлина и болка, и не могат да извършват действия по собствена воля.
Комата не е болест. Тя може да настъпи, като резултат от редица причини, заболявания или травми. Тя може да бъде временна и да продължи няколко дни или седмици (понякога години) или да бъде постоянна.
[notification type=“notification_info“ ]В зависимост от причините, които са довели до появата й, видовете кома се делят на две групи – коматозни състояние вследствие дифузно увреждане на главния мозък и коматозни състояния вследствие настъпили огнищни увреждания на главния мозък.[/notification]
Комата появила се следствие на увреждане на главния мозък, се появява при протичане на заболявания с ендогенни интоксикации и нарушена обмяна на веществата. Такива са диабет, хипогликемия, тиреотоксикоза и други. В резултат от тях, пацинетите изпадат в диабетна кома, тирео-токсична кома, хиперосмоларна кома, чернодробна кома, лактацидна кома и други.
В други случаи комата е резултат от екзогенна интоксикация с алкохол, наркотици, сънотворни, медикаменти, въглероден окис, препарати и други.
Често пъти се появява при сърдечен инфаркт, ритъмни сърдечни нарушения, белодробна емболия, астматичен статус. Тежките заболявания на кръвта, черепно – мозъчните травми, хипотермична кома, топлинният удар, също причиняват кома. При проблем с централната нервна система ( [highlight] менингит [/highlight] , [highlight] енцефалит [/highlight] , малария и други) и при наличие на неврологични и психиатрични заболявания, съществува голям риск от засягане с кома, при болните пациенти.
Видовете кома следствие от настъпили огнищни увреждания на главния мозък са два вида. Първият вид се наблюдава при мозъчно-съдови нарушения ( [highlight] тромбоза [/highlight] , емболия, аневризъм), а вторият при процеси, които заемат мозъчното пространство (тумори, абцеси, кисти).
Всички видове кома са резултат от настъпили биохимични и морфологични промени в мозъчните клетки и мозъчната тъкан.
Лечението на кома започва с оказване на помощ при дишането и кръвообращението, и с установяване на причините за появата й. Ако тези причини (отравяне, бъбреци, [highlight] диабет [/highlight] , чернодробно заболяване и други) могат да бъдат лекувани, съществува реална възможност пациента да се събуди от комата. Ако обаче мозъчното увреждане е тежко, пациентите могат да имат дългосрочни увреждания и дори да не излязат от коматозното състояние. В някои случаи може да се приложи оперативно лечение, с което да се облекчи натиска върху мозъка или да се премахне тумор. Но най-често лечението на кома е поддържащо.
Навременната лекарска помощ е от жизнено важно значение за лечението на пострадалия. А вида на комата и причината за нейната поява, дават насоки към последващота терапия.
