Емболията представлява процес на пренасяне с кръвния ток на течни, плътни или газообразни вещества, които не са обичайни за състава на кръвта. Попадането на емболичните материали в кръвния ток може да стане при различни патологични процеси и от различни места на сърдечно-съдовата система. В зависимост от мястото на проникване в кръвотока се различават артериална и венозна емболия, а според състава на емболичните материали – тромбоемболия, въздушна, газова, мастна, холестеролова, амниотична, туморна, и други видове емболия.
Въздушна емболия
Въздушната емболия се получава при навлизане на въздух в кръвта. Тя бива артериална и венозна. Първата се наблюдава при операция на белите дробове, при която въздухът от белодробните вени може да попадне в лявата сърдечна половина, аортата и оттам в системата на голямото кръвообращение и да причини смърт от запушване на коронарните или мозъчните артерии. Венозната въздушна емболия се наблюдава след операции в шийната област, отваряне на синусите на твърдата мозъчна обвивка (dura mater), кюретаж и при пневмоперитонеум. При горните оперативни интервенции въздухът попада през вените в дясната половина на сърцето. Поради това, че въздухът е флуид с възможност за голямо обемно свиване, той се задържа в дясна сърдечна камера. При нейните контракции въздухът се смесва с кръвта, образува кръвениста пяна, която тампонира деснокамерната кухина и предизвиква спиране на кръвотока. Необходимо е нахлулият в кръвообръщението въздух да бъде в количество, по-голямо от 100-150 ml, за да предизвика смърт. Вторият, венозният тип въздушна емболия е много по-честа и се проявява със симптомите на остро белодробно сърце – посиняване (цианоза), затруднено дишане (диспнея) и шок. При аускултация на сърцето може да се установи и характерният „шум на воденично колело“, произлизащ от нахлулия въздух в дясната камера. Смъртта обикновено настъпва в рамките на няколко минути. Лечението изисква незабавно обръщане на болния в ляво странично положение, за да се отстрани въздушният тампон от пътя на кръвта към белодробната артерия. Инхалирането на 100% кислород се оказва полезно и поради факта, че причинява бърза абсорбция на въздуха.
Холестеролова емболия
При разрушаване на атероматозна атеросклеротична плака в лумена на аортата, може да настъпи множествена емболизация от холестеринови кристали, което състояние понякога имитира клинична картина, наподобяваща нодозен периартериит. Запушването на множество малки артерии при холестеролова емболия, най-често в долната половина на тялото, се проявява със сравнително бързо начало, болки и изтръпване на крайниците. Не са редки и болките в корема, които могат да бъдат както постоянни, така и под форма на пристъпни спазми с коликообразен характер. В повечето от половината случаи с холестеролова емболия настъпва и хипертонична реакция, най-вероятно от бъбречен произход. Няколко дни след появяването на болките се установява посиняване (цианоза) на долните крайници. В единични случаи могат да се наблюдават огнищни неврологични симптоми и прояви от страна на ретината, водещи съответно до проблеми със зрението. Лабораторните данни при холестеролова емболия показват неутрофилна левкоцитоза, преходна еозинофилия, леко увеличена СУЕ, а също така може да се установи албуминурия с еритроцитурия. Диагнозата приживе може да се постави чрез кожна биопсия, при която се откриват емболия на микроциркулацията от холестеринови кристали. В около 80 % от случаите състоянието зъвършва с пълно възстановяване
Амниотична емболия
Белодробната емболия от амниотична течност е била описана за пръв път през 1941 г. Това състояние напоследък се среща доста често. Причина за попадането на амниална течност в кръвта може да бъде медикаментозно предизвикана тетанична маточна контракция, или пък вследствие на отлепяне на плацентата, разкъсване (руптура) на матката, частична задръжка на плацентата и други тежки състояния при патологично раждане. Независимо от причините, околоплодната течност нахлува в разкъсаните маточни съдове и постъпва във венозната част на системното кръвообръщение. Придвижвайки се с кръвта, амниотичната течност достига крайните разклонения на белодробната артерия и предизвиква тяхното запушване. Симптомите при амниотична емболия са еднакви с тези на острото белодробно сърце, водещо до шоково състояние. По-рано настъпването на смъртта се е обяснявало с механичното белодробно емболизиране, но сега е изяснено, че смъртните случаи се дължат на бурна анафилактична реакция, развиваща се вследствие въздействието на тромбогенните субстанции в околоплодните води върху белодробната микроциркулация. Лечението на амниотичната емболия има за основна задача да се справи с шоковото състояние на родилката.
