Безапетитието, отказът на детето от храна често води родителите до лекаря. Невинаги обаче те имат основание да твърдят, че детето им “нищо не яде”. Затова трябва да се разграничават истинското безапетитие от лъжливото.
Лъжливо безапетитие
То е свързано с неразбиране от родителите на въпросите за правилно хранене на детето. Те искат детето им да приема повече храна, отколкото е необходимо за него. Често престараващите се родители настояват детето непременно да приеме полагащото му се количество храна, което е посочено в различните ръководства по хранене. Такова насилствено хранене създава у детето отрицателни хранителни рефлекси и още при вида на храната или вземане на лъжичката от майката, то е готово да повръща или да му се гади. В някои тежки случаи на безапетитие дори е по–добре такива деца да се отделят временно през деня от майката, като се отглеждат у близки или в детска ясла или градина. С временен отказ от храна се характеризират повечето възпалителни заболявания на горните дихателни пътища – ангина, стоматит, фарингит. До безапетитие в тези случаи води болката от възпалената лигавица, която детето изпитва най-вече при преглъщане. Много типичен в това отношение е отказът на кърмачето да суче при наличие на ринит, който води до запушване на носа и детето не може свободно да диша.
Истинско безапетитие
То се среща рядко у децата. Свързано е с някои заболявания, от които най-чести са острите храносмилателни разстройства. При тях безапетитието е функционално щадящ симптом. При останалите инфекции временното безапетитие също може да се окаже полезно, тъй като намаленият белтъчен внос снижава фебрилитета (високата температура), поради ограниченото образуване на топлина в организма. Обикновено след оздравяване от инфекцията апетитът се възстановява и даже се повишава. При хронични инфекции намаляването на апетита може да доведе до тежко изтощение и тогава е необходимо да се вземат съответните мерки.
Психогенно безапетитие
Появява се при грешки във възпитанието на децата. То се дължи на насилствено хранене, често пъти на единствено дете в семейството, обградено с големи грижи. На такива деца се дават по–големи количества храни, но тя често е и високоенергийна – тестени изделия, сладка, мед, масло, шоколад и др. При по–тежки форми безапетитието прераства в пълно отвращение от храна и загуба на чувството за глад. Лечението в тези случаи е много трудно и изисква временно отстраняване на детето от домашна обстановка в определени часове от деня или от хранещия го в семейството.