Амебиазата е заболяване у човека в резултат на проникване в тъканите на дебелите черва на дизентерийната амеба – Entamoeba histolytica, вследствие на което се получават язви, нарушава се функцията на дебелите черва и се развиват общи явления. По хематогенен път паразитите могат да проникнат в черния дроб, белите дробове, мозъка, бъбреците и други органи, в които се образуват абсцеси.
Не винаги у заразения човек се развива заболяването амебиаза. В много случаи амебите живеят и се размножават върху лигавицата на дебелото черво, без да проникват в стените му. Такива състояния се наричат заразоносителство. Заразоносителите имат важно значение като носители на зараза, особено когато работят в хранителни заведения и в обслужващата сфера.
Entamoeba histolytica е открита и описана за първи път през 1875 г., когато е изолирана от изпражненията на болен от дизентерия. Паразитът съществува в две форми – вегетативна и циста. Вегетативната форма има два варианта – Entamoeba hystolytica forma magna (тъканна форма) и Entamoeba histolytica forma minuta (луменна форма). Тъканната форма се открива у болни от амебиаза и се намира в тъканите на дебелото черво, както и в паренхима на някои вътрешни органи. Заедно с нея никога не се срещат луменната и цистната форма. Тези форми се срещат в латентен стадии на амебиазата или у здрави заразоносители.
Entamoeba histolytica forma magna
Паразитът достига на големина от 15 до 45 микрометра. Протоплазмата му е двуслойна: външен слой (ектоплазма) и вътрешен (ендоплазма). Двата слоя се виждат най-добре при движение на паразита. Външният слой е хомогенен, изглежда стъкловиден и в него не се виждат включвания. Той заема около 1/3 от диаметъра на амебата. От този слой се образуват псевдоподите на клетката, с помощта на които се извършва движението и хващането на храната. Вътрешният слой заема около 2/3 от диаметъра на амебата. Той има гранулирана структура. Характерно за тази гранулация е, че е дребнозърнеста и еднаква, за разлика от тази на Ешерихия коли (Е. coli), която има едрозърнеста и нееднаква гранулираност. В ендоплазмата се разполагат ядрото на паразита и хранителните вакуоли. Ядрото представлява кръгло образувание. То има важно диференциалнодиагностично значение. На него се различават ядрена ципа, ядрен хроматин и кариозома (центрозома). Ядреният хроматин, който покрива отвътре ядрената ципа, е дребнозърнест и е с еднаква големина с правилно подреждане, а кариозомата е разположена централно. При Е. coli хроматичните зърна са с различна големина, подредени неправилно, кариозомата е ексцентрично разположена. Тъканната форма на амебата се движи с помощта на псевдоподи, които се образуват от външния слой. Движението е бързо. Псевдоподите (по-често са единични, рядко са повече) са продълговати, приличат на език, образузат се енергично и увличат останалата маса от протоплазмата. Храни се с еритроцити. В една амеба могат да се намерят от 1 до десетки еритроцити. Веднага след фагирането на еритроцитите започва тяхното смилане, което се извършва от периферията към центъра. По тези причини в амебата се наблюдават различни по големина еритроцити. Амебата се размножава чрез просто делене на две.
Entamoeba histolytica forma minuta
Тя е по-малка от тъканната, около 15-20 микрометра. Среща се у здрави носители или оздравяващи болни от амебиаза. Това е основната биологична форма, т. е. от нея при дадени условия се образува тъканната форма и редовно – цистната. И при нея се наблюдава външен и вътрешен протоплазмен слой, но границата им помежду им е по-неясна. Движи се по-бавно. Храни се с разпадни продукти, бактерии и други, не фагира еритроцити.
Цисти
Образуват се от луменната форма, причиняваща амебиаза. Срещат се у здрави заразоносители и никога у клинично болни. Представляват кръгли (по-рядко са овални), двойно контурирани телца, достигащи на големина от 10 до 15 микрометра. В неоцветен препарат изглеждат оптически празни, безструктурни. При оцветяване с луголов разтвор или по друг начин в тях се разграничават 4 ядра, което е специфично за цистите на Entamoeba histolytica. Цистите на Е. coli имат 8 или повече ядра. В младите цисти се вижда т. нар. гликогенна вакуола, която представлява хранителен запас. Цистите са издръжливи във външната среда и запазват жизнеността си в продължение на няколко седмици. Те имат важно значение, защото само чрез тях може да се предава амебиазата.
Цикъл на развитие
Попадналите в храносмилателния канал на човека цисти, под влияние на стомашни и чревни ферменти се освобождават от обвивките. Развива вегетативна форма с 4 ядра. Ядрата се делят и за кратко време амебата е с 8 ядра, след това се дели и протоплазмата. След кратък престой в тънките черва амебата се локализира трайно в дебелите черва. Най-често се засяга илео-цекалната част на дебелото черво.
Източник на заразата при това заболяване е болният човек в хроничен стадий или здравия заразоносител. Амебата се предава по фекално-орален път посредством замърсени с цисти плодове, зеленчуци и питейни води. Особен интерес представляват здравите носители на амебни цисти, които работят в хранителни заведения и в комунално-битовата сфера. Доказана е ролята на домашната муха като механичен преносител. В стомаха и червата на мухата цистите се запазват жизнеспособни в продължение на 24 часа. По правило от цистите се развива луменната форма на амебата. Под влияние на инфекциозни агенти, физическа и психическа преумора, грешки в храносмилателния режим, интоксикации и др. луменната форма се превръща в тъканна – forma magna. С помощта на протеолитични ферменти паразитът разрушава чревната лигавица, образува различно големи с неправилна форма, неравни очертания и подкопани ръбове язви. Язвите са кратеровидни, дълбоки, могат да достигат субмукозата, мускулния слой и дори серозата на чревната стена. В някои случаи се стига до перфорации с развитие на локален или общ перитонит. Дъното на язвите е покрито с кръвениста, шоколадоподобна маса. Амебите се намират в дъното на язвата или под ръбовете й. Хистопатологичната картина при чревната амебиаза се характеризира с полиморфизъм – около язвите няма възпалителен вал, намират се в различен стадий на развитие, участъците от лигавицата между язвите са напълно непроменени.
Симптоми на амебиаза
Инкубационният период в повечето случаи е дълъг от 20 дни до 3 месеца. Амебиазата е предимно хронично заболяване. В редки случаи протича остро и тогава наподобява 
картината на бактериална дизентерия. Обикновено започва с неопределени оплаквания, като отпадналост, слабост, понижен апетит, намалена работоспособност, [highlight] главоболие [/highlight] и [highlight] болки в корема [/highlight] с неопределен характер. По-късно картината се прояснява – наблюдава се нарушена дефекация (болният ходи 5-6, до 10 пъти дневно по голяма нужда). Изпражненията са кашави, понякога диарични с примес на кръв, в редки случаи и с малко слуз. Те не са путридни както при бациларната дизентерия. Кръвта е размесена с фекалната маса и изпражненията имат малинов цвят. Болният усеща спастични болки по-често в илео-цекалната област, а по-рядко по хода на правото черво или останалите сектори. Налице са мъчителни тенезми, парене и болки в крайния отдел на дебелото черво. При амебиазата липсват или са слабо изразени симптомите на интоксикация. Езикът е сух и обложен, температурата е нормална или субфебрилна, сърдечната дейност е без съществени отклонения от нормата. От страна на бялата кръвна картина се установява: левкоцити – нормален брой или леко увеличени, при хроничен ход – тенденция към моноцитоза, лимфоцитоза и лека анемия. Черният дроб е в нормални граници или леко увеличен с незначителна болезненост.
Тези симптоми продължават една-две седмици и постепенно затихват. Болният видимо не се променя, той е със запазено самочувствие и работоспособност. Този латентен период продължава различно дълго, но почти винаги настъпват рецидиви. В латентния стадии дефекацията се нормализира и дори се стига до запек.
Поради честите рецидиви болният започва да губи от теглото си, анемията става по-изразена, храненето се нарушава, създават се условия за вторични инфекции – чревни или белодробни, които често са и непосредствените причини за летален край.
Наблюдава се и извънчревна амебиаза – най-често чернодробна, а по-рядко, белодробна, мозъчна, бъбречна и кожна.
Чернодробната амебиаза протича като тежко заболяване с висока температура, достигаща до 41°С и левкоцитоза. Черният дроб е увеличен и болезнен, СУЕ е ускорена, има отклонение при чернодробните проби.
Усложнения при амебиаза
Тежко усложнение при заболяването е перфорацията на чревната стена с последващ локален или генерализиран перитонит. Оздравяването на язвите протича с образуване на цикатрикс. Свиването на тези ръбци често води до стеснение на лумена на дебелото черво с последица – затруднен пасаж. Понякога се образуват амебоми.
При ранна диагноза и своевременно лечение прогнозата при амебиаза е добра. Лоша е при болни с непълноценно хранене и при компликация с вторични инфекции или инвазии.
Само паразитологичните методи и намирането на паразита в изпражненията или в биопсичен материал дават основа за прецизна диагноза. Освен микроскопски методи се използуват и серологични тестове – реакция на имунофлуоресценция, културелни методи, биологични методи, специално оцветяване (Хайденхайм).
Лечение на амебиаза
При пациенти с доказана амебиаза е необходимо болнично лечение. С много добър резултат се използува Emetinum hydrochloricum, но той има токсично действие, затова се препоръчва да се прилага дехидроеметин. Добри резултати дават също ятрен, резохин, флажил и други препарати от 4-аминохинолиновата група, фасижин. Във всички случаи е необходим лечебно-хранителен режим (достатъчно белтъчини, малко въглехидрати) и симптоматични средства (аналгетици, спазмолитици, сърдечни). По отношение на профилактиката при амебиаза е необходимо навременно изследване и лекуване на заразоносителите, особено тези от хранителния и обслужващ отрасъл, добра лична хигиена, измиване на плодовете и зеленчуците, борба с мухите и отходни места, отговарящи на санитарните изисквания.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети още Апендицит[/notification]
