Мъчилище

   Ортопедията е медицинска специалност, която е въведена през 1741 г. от французина Андри. Той е считал, че обект на тази дисциплина трябва да бъдат единствено децата. Етимологията на думата ортопедия ясно отразява това схващане. Ортос на старогръцки означава прав, а педос е дете. Понастоящем в този термин се влага много по-широк смисъл и ортопедията се занимава с причините, механизмите на развитие, диагнозата, профилактиката и лечението на всички вродени и придобити деформации на органите на движението.

    Терминът травматология произхожда от гръцката дума травма, което означава рана. Травматологията се занимава с всички придобити травматични повреди на опорно-двигателния апарат, независимо от това дали при тях се получава рана или не.

   Обединяването на ортопедията и травматологията в една обща хирургична специалност се е наложило поради използването на едни и същи принципи, залегнали в методите на изследване и лечение при тези две дисциплини.

По всеки предмет (български, английски, математика, човек и природа, човек и общество, домашен бит и техника и един свободно избираем) ученикът е длъжен да има учебник, учебна тетрадка, сборник, тетрадка за домашна работа и тетрадка за работа в клас. Ако изключим свободно избираемия предмет, простата сметка показва следното: 6х5=30. Минимум тридесет бумаги са необходими на едно дете в четвърти клас, за да може да изучи учебния материал, предвиден за неговата възраст.

От кой зависи колко учебници да носят всеки ден на училище децата, като магарета, безропотно мъкнещи своите дисаги?

От техните учители естествено!

Децата и родителите в случая нямат думата.

“Чантата трябва да се носи по средата на гърба, а презрамките да се премятат през двете рамена.” – ще ви поучат някои специалисти.

Наистина, така е правилно! Сега, ако можете, научете детето на това и после вървете цял ден след него да го следите дали изпълнява вашите нареждания. Дори да носи чантата както трябва, с тази тежест на гърба, гръбнакът му пак ще се изкриви. Само че сега деформацията ще бъде в предно-задна посока, а не встрани. Така поне гърбицата му ще бъде красива и разположена точно по средата на гърба.

Сколиозата е коварно заболяване.

То започва без болки, незабелязано и в начален стадии трудно се открива. В напреднала фаза тя поставя пред ортопеда много сложни и изключително трудни терапевтични проблеми. Лечението налага използването на цял арсенал от лечебни методи, като се започне от гипсови корсети и се стигне до тежки оперативни корекции на ребра и прешлени.

Признаци на сколиоза в ранен етап на развитие

Детето се оглежда внимателно първо отзад. С умерен натиск на пръстите се проследяват отгоре до долу бодилковидните израстъци на прешлените по средата на гръбнака. Ако маркирате тези израстъци с черен флумастер, линията ще стане ясно видима. В норма тя трябва да бъде вертикална (1). При сколиоза линията се отклонява вляво или вдясно от вертикалата (2). Оглеждат се и рамената. При сколиоза едното стои по-ниско от другото (3). Талията откъм по-ниското рамо става по-дълбока и оформя един празен триъгълник (4). При оглед на тялото отпред се установява асиметрия в гръдния кош, който е хлътнал откъм изпъкналата страна на сколиозата. Пъпът лежи встрани от срединната линия на тялото (5). Зърната на млечните жлези са разположени на различна височина (6).

Съществуват страни по света, в които децата си имат лични шкафчета в училище. Там те си държат учебниците и тетрадките и не ги носят в къщи. След редовните учебни занятия децата имат обедна почивка и след това 2-3 часа за самоподготовка. Учителите им помагат да си напишат домашните и с това учебния процес за деня приключва. Нещо като нашите занимални, но задължителни за всички!

Предпазване от развитие на сколиоза

1.               Физически упражнения, лечебна физкултура, игри, плуване

2.               Физически упражнения, лечебна физкултура, игри, плуване

3.               Физически упражнения, лечебна физкултура, игри, плуване

            .........................................................................................................

Педагогиката, като всяка друга сериозна наука си има своите постулати. Едно от основните и правила изхожда от паметовите възможности на човешкия мозък:

В рамките на един урок (учебен час), човек може да запамети само 3-4  фундаментални неща.

Можете ли да преброите колко нови имена и години има само на тази страница от учебника за 4-ти клас?

А уроците от другите предмети, които също трябва да се научат в този ден?

От този прекрасно илюстрован урок излиза, че растенията само консумират кислорода от въздуха, без да го възстановяват! Растенията също дишат, но това ли наистина е най-важното? А какво става при фотосинтезата?  Нея я няма нито на предишните, нито на следващите страници! Какво ще остане като важна информация в детските главици?

“Дърветата и другите растения са вредни, защото консумират кислорода от въздуха! Извод: Унищожавайте ги!”

Това ли е посланието на урока?

Кой ги пише тези недомислици?

Как минават през редакциите?

Нужно ли е да се дават на децата толкова много задачи за домашна работа?

Защо родителите, като се приберат след тежък и изморителен ден, трябва да се занимават да обясняват неразбираемите и сложни уроци на децата?

Това не влиза ли в задълженията на учителите?

Когато свърши работния ден на възрастния, той носи ли си част от работата за довършване у дома?

Колко от децата имат проблеми със зрението?

Какви са причините за все по-честата поява на диабета и високото кръвно налягане в ранна детска възраст?

Достатъчни ли са часовете по физкултура, игри и свободни занимания в училище?

Остава ли му време на детето да играе? Има ли къде?

Ваканциите за почивка ли се дават или за учене?

На този фон, изненадваща ли е модерната социална болест да се използват всякакви методи и средства за преписване, вместо да се седне и да се учи с желание?

Някои от начините на преписване можете да видите ТУК.