Морков или тояга

Mens  sana  in  corpore  sano! - Здрав дух в здраво тяло!

Здрави ли са духът и тялото на нашето образование или те също  могат понякога да боледуват и да се нуждаят от лечение?

Ученици и студенти, които си служат с измама днес (виж секцията „Пищов в гащите” в същото меню), за да се домогнат до успех на изпитите, утре ще станат лекари, зъболекари, инженери, икономисти, юристи.

Утре от тях ще зависи нашето здраве, здравето на децата ни и здравето на цялото общество.

Виновни ли са учащите или те просто отразяват като огледало здравословните проблеми на нашето съвремие?

Къде се крие истинската причина за тази и други болести на образователната ни система?

Морковът или тоягата?

Това е дилемата, която гради основите на всяка една мотивация. Без значение дали става дума за магаре или човек. Основните движещи мотиви при извършването на каквато и да е дейност са: предвкусване на Удоволствие (от яденето на вкусния морков) и Страх - Избягване на болката (от удара на тоягата). Примерите в това отношение са безброй:

Тичате да си платите навреме тока, водата и телефона, защото ви е страх, че ще ви ги изключат (избягване на болката).

Бързате да хванете автобуса или си извиквате такси, за да не закъснеете за работа, защото ви е страх от наказанието на началника (избягване на болката).

Въпреки, че е неразумно, сключвате договори за лизинг за нов компютър, GSM и LSD – телевизор, защото искате да изпитате удоволствие от тяхното притежание.

Всеки месец работите извънредно, за да можете да си плащате лизинговите вноски, защото се страхувате да не ви отнемат уредите (избягване на болката).

Независимо, че осъзнавате, че не е много здравословно, всеки ден изяждате по един шоколад, парче торта и няколко вафли, защото много обичате сладко (удоволствие).

Редовно купувате дрънкулки на жена си, защото ви готви хубави гозби  (удоволствие).

Ходенето на училище също е дейност, която изисква определена мотивация, но каква е тя в повечето случаи? Можете ли да оставите детето само да реши дали да ходи на училище или не? Няма никакъв смисъл, защото неговият отговор е ясен още преди да сте му поставили въпроса. Държавата много добре знае това. И понеже на нея и е ясно, че едно дете не може да преценя кои неща са правилни и полезни за него и кои не са, тя задължава всички деца със закон да ходят на училище до определена възраст. Всеки подлежи на задължително образование до завършването на осми клас (ако се осъществи реформата, може да стане до седми). От тази възраст нататък, решението дали да се продължи образованието или не, явно вече може да бъде оставено на детето и/или неговите родители. След тази възраст, човек няма нужда да бъде задължаван да се образова насила. Очаква се той сам да може да реши този въпрос, преценяйки кое е най-добро за него. Но дотогава, всеки подлежи на задължително ограмотяване.

Основите на образованието на всеки човек се полагат в началото на неговия живот, още от най-ранните му години. Тези основи са определени със закони, с нормативни уредби, правилници и всякакви други подобни документи. Държавата уж е създала и всички необходими условия за спазването на тези закони. Съществуват редица държавни структури и професии, които са пряко или коствено ангажирани в сферата на образованието – учители, инспектори, директори, родители и т.н. Всички те заедно участват в този процес. Продуктът на тази цялата система са учениците и студентите. Ако има някакви неудачи в тяхното възпитание и образование, по презумпция самите те няма как да бъдат виновни за това. Все едно земеделските производители да търсят причината за ниския добив на жито в състоянието на самите житни класове, вместо да направят анализ на състава на почвата и подготовката и за сеитба, да проверят семената за посев, мерките за борба с плевелите, да се съобразят с метереологичните условия и т.н.

Следователно, причините за проблемите във възпитанието и образованието на децата би трябвало да се търсят в законите или в тяхното изпълнение и в хората, ангажирани в тази дейност.

На какво се дължат трудностите в усвояването на учебния материал от голяма част от учащите?

Защо преписването стана масова практика в цялата ни образователна система?

Защо „пищовите” се продават заедно с учебните помагала, от които са направени?

Къде да търсим причината за грубото отношение на ученици към учители?

Каква е причината за разгулното поведение на част от учащите?

Какво да кажем за пушенето в училищните коридори и тоалетни?

А за масовата употребата на алкохол в училищните среди?

С какво да обясним проявите на небивала жестокост и насилие сред детските колективи?

Как може да посмее ученик да бие учител?

Какво щеше да се случи с този ученик само допреди трийсетина години?

Ще се намери ли лекарство за тези и много други проблеми в нашата образователна система?

Може би някои от отговорите се крият в старите текстове на закона за просвещението, написан от прадедите ни?