Невидимото наметало

Човешкото тяло е твърде привлекателна хранителна среда за много микроорганизми. Някои от тях са се приспособили да живеят върху него без да му пречат. Те съставят неговата т. нар. нормална микрофлора. Други микроорганизми обаче вредят на своя гостоприемник. Те са причинители на заразни болести.

Нашата екология наподобява планетарната в по-голяма степен, отколкото повечето хора предполагат. Разни микроби бродят по кожата ни, също толкова нехайни към нашата огромност, колкото и ние към тяхната миниатюрност. Само в нашите мигли колонии от бактерии прекарват целия си жизнен цикъл там, хиляди поколения наред.

За да оцелее, човешкото тяло е принудено да се противопоставя непрекъснато на микробите. Това успешно отблъскване на болестотворните микроорганизми от страна на гостоприемника се реализира благодарение на имунитета, който бива два основни вида – вроден и придобит.

При всички многоклетъчни животни е открит някакъв вроден имунитет. Придобитият е по-слабо разпостранена и явно по-късна еволюционна придобивка. Колкото по-сложен е даден организъм, толкова по-добре развита е защитата му срещу заразни болести. Същинската имунна система е установена само при гръбначните. Тя е най-ефективна при птиците и бозайниците. Това е жизнена необходимост, защото при високата им телесна температура болестотворните микроорганизми се размножават твърде бързо.     

Неспецифичен (вроден) имунитет

Бариери пред микроорганизмите

Кожата изпълнява ролята на преграда много успешно. Единици са микроорганизмите, способни да проникнат през нея, докато тя е здрава.

Лигавиците участват в обменните процеси и затова са по-пропускливи от кожата. Те обаче са снабдени с приспособления срещу вероятния „нашественик”.

Сълзите, носният секрет и слюнката съдържат антитела (Ig-A) и ензима лизоцим, който разрушава клетъчните стени на бактериите. Освен това в тези секрети се съдържат и фактори от системата на кръвосъсирване (тъканен тромбопластин).

Всеки мъж знае, че като се пореже при бръснене, в повечето слючаи е достатъчно да наплюнчи една хартиика и да я залепи върху раничката. Не само кървенето спира бързо, ами и раната се „дезинфектира” от лизоцима и от антителата в слюнката. Това е причината животните така упорито да ближат раните си. Този акт на самолечение е възпят от народното творчество в много стихове и поговорки. Защо следващия път, след като си изстискате гнойните пъпки по носа и бузите, не ги наплюнчите обилно, вместо да ги мажете с прехвалените козметични боклуци, с които сте напълнили нощното си шкафче?

В недалечното минало нашите предци са лекували по много изящен начин повърхностните рани от охлузвания и ожулвания по кожата.

„Иди си напикай раната и ще тя ще оздравее!”

Наистина действа! Не се съмнявайте!

Слузта, произвеждана от жлезите на лигавиците държи микроорганизмите на известно разстояние от епителните клетки.

Епителът на дихателните пътища има реснички, с които непрекъснато изтласква навън покриващата го слуз. Така микроорганизмите, поети при вдишване, полепят по слузта, покриваща дихателните пътища и заедно с нея се придвижват до гърлото. Оттам те или се изхрачват навън или се поглъщат и попадат в стомаха.

Погълнатите микроорганизми по правило загиват в силно киселата среда на стомаха. Солната киселина има грижата за това. Такава е и съдбата на микробите, попаднали в стомаха с храната. Червата се „охраняват” с помощта на нормалната микрофлора. Бактериите, които все пак достигат червото живи, обикновено не успяват да се настанят в него поради конкуренцията на постоянните му обитатели.  Тези обичайни бактерии, т. нар. Лактобацили, би трябвало да бъдат представени от Ацидофилус в тънките черва и Бифидус за дебелото черво.

Истинското, известното българско кисело мляко трябва да бъде кисело заради богатото му съдържание на лактобацили, а не от изкуствените химикали в него. Как можете да разберете дали дадена марка кисело мляко е истинско? Много просто. Оставете го за десетина дни в хладилника и след това го опитайте. Ако се е вкиснало до степен да не може да се яде, купувайте си само от тази марка. Ако вкусът му е същия, сякаш току-що сте го купили от магазина, то нищо не струва. В него има само нишестета, мас, консерванти, овкусители и всякакви други боклуци. След като изредите с този опит всичките млека от магазина и не сте открили хубаво кисело мляко, не се отчайвайте. Помолете съседа си да ви донесе от домашното кисело мляко, дето го прави прабаба му на село. Оставете си една лъжица закваска и си приготвяйте сами качествено кисело мляко. Ако не знаете как, попитайте бабите, които висят по цял ден на пейката пред блока. Те знаят всичко.

Повече за токсините в храните можете да прочетете ТУК

Защитата на влагалището е още по-ефективна. Неговата нормална микрофлора (бацила на Дьодерлайн) отделя млечна киселина, която убива повечето причинители на болести.

Защита от проникнали в тъканите микроорганизми

За да функционира организмът нормално, вътрешната му среда трябва да е свободна от всякакви други организми. Епителът на кожата и лигавиците е „неприкосновена” граница, отвъд която не се допускат дори бактериите от нормална микрофлора. Много микроорганизми не зачитат обаче тази граница и я преминават при всеки удобен случай. Някои от тях, въпреки споменатите по-горе защитни средства, успяват да проникнат през здрава лигавица. Още по-лесно е нахлуването през наранена кожа или лигавица. Затова освен начини да държи микроорганизмите отвън, гостоприемникът се нуждае и от средства за справяне с тези, които са се оказали вътре. Проникването на болестотворни микроорганизми в тялото се нарича инфекция (заразяване).

Основният начин за изчистване на инфектираната тъкан от микроорганизмите е фагоцитозата.

Фагоцитите разпознават жертвата си по външния и вид. Бактериите и повечето вируси се различават ясно от която да е собствена клетка на организма. Разпознаването е неспецифично - всеки фагоцит може да се свърже с всички микроорганизми и не показва особени предпочитания към никой от тях.

Когато някъде в тялото навлязат микроорганизми или просто има наранена тъкан, това означава нужда от бързи мерки. Чрез множество механизми се подава „сигнал за тревога”. Защитните сили се задействат и състредоточават в увреденото място – процес, наречен възпаление. Температурата се повишава, за да се ускорят всички реакции. Капилярите се разширяват (вижда се зачервяване), а страните им стават по-пропускливи. Това улеснява фагоцитите да напускат кръвния ток и да достигнат до мястото на действие, заедно с тях в тъканта нахлува течност и възпаленият участък се подува. Освен това той става болезнен, понеже нервните му окончания се оказват притиснати. Това са класическите белези на всеки възпален участък – зачервяване (rubor), подуване (tumor), затопляне (calor), болка (dolor), и нарушаване на функцията (functio laesa).

Набор от лекарства, наречени нестероидни противовъзпалителни, най-известен от които е аспиринът, действат противовъзпалително. Те носят облекчение, като свалят температурата и успокояват болката. Когато обаче ги използваме за потискане на твърде силно възпаление, трябва да имаме предвид, че така не премахваме основната му причина. Нещо повече – продължителната им употреба може да доведе до много сериозни негативни последици за организма.

За някои от усложненията на тези лекарства прочетете ТУК

Всички разгледани по-горе защитни средства се наричат неспицифични,  понеже са насочени общо срещу болесттворните микроорганизми, а не срещу някой от тях в частност. Освен това неспицифичните защитни механизми често се обединяват под името „вроден имунитет”, понеже се разгръщат с пълна сила още при първата среща с даден микроорганизъм и при всички последващи сблъсъци с него действат точно по същия начин.

Специфичен (придобит) имунитет

Лимфоцити и техни рецептори

Колкото и да е полезен, вроденият имунитет невинаги е ефективен. Именно защото е в постоянна готовност да действа срещу всички възможни причинители на болести, той може да се окаже недостатъчно пригоден за един или друг конкретен микроорганизъм. Необходим е индивидуален подход, съобразен с особеностите на всеки отделен причинител. Затова в еволюцията освен неспецифични са се утвърдили и специфични защитни средства. Те се основават на клетки от групата на левкоцитите (белите кръвни клетки, от левко-бял), наречени лимфоцити, понеже често се откриват в лимфата. Органите, участващи в специфичния имунитет, се обединяват под името имунна система.

Лимфоцитите (за разлика от фагоцитите) не могат да възприемат общите свойства на обширни повърхности. Всеки лимфоцит разпознава само една молекула, но го прави „както трябва” – с висока специфичност. Разпознаваното съединение се нарича антиген (в свободен превод – „който предизвиква противодействие”). По своята химична природа антигените най-често са белтъци или полизахариди.

Лимфоцитите разпознават антигена с помощта на рецептори върху клетъчната си мембрана. Вазимодействието между рецептора и антигена се основава на пространствено сродство между колекулите им, подобно е вазимодействието ензим-субстрат. Повърхността на всеки лимфоцит е осеяна с многобройни еднакви рецепторни молекули.

Диференциране на лимфоцитите

Лимфоцитите като всички други кръвни клетки произлизат от клетки – предшественици в костния мозък. На определен етап от развитието си те се разделят на две групи. Едните остават в костния мозък, а другите преминават в тимуса. Тези два органа често се наричат централни органи на имунната система. В тях лимфоцитите се диференцират, като изграждат своите антиген-специфични рецептори.

Маймунски инстинкти

Според официалната медицинска наука тимусът е добре развит до настъпване на пубертета. След това той бързо претърпява обратно развитие, намалява по размери (атрофира) и не след дълго спира да функционира. Много алтернативни медицински школи отдават голямо значение на методите на стимулация на тимуса като ефективен подход за борба с редица заболявания. Според тях тимуса през пубертета просто завършва своето развитие, така както организма приключва със своя растеж. През целия останал живот на човека, тимусът играе важна роля в поддържане на състоянието на здраве до дълбока старост.

Природата е на същото мнение.

Виждали ли сте какво правят маймуните когато се разгневят? Те се изправят на задните си крака и започват да се бият в гърдите. Блъскат с юмруци гръдната си кост, в горната и част, точно където се намира тимусната жлеза. Този юмручен бой разтърсва и активира тимуса. Това води до бърза мобилизация на защитните сили на организма, които се привеждат в готовност да посрещнат опасността, която заплашва животното. Тази инстинктивна маймунска реакция е направила впечатление на някои учени. След проведени прецизни изследвания, те са доказали рязко повишаване на циркулиращите имунни клетки в кръвта на маймуните, след юмручната стимулация на тимусната жлеза.

Защо не пробвате и вие? Не е задължително да го правите в офиса пред колегите си. Пред началника пък въобще не е препоръчително. Когато сте преуморени или се чувствате изтощени, или сте премръзнали, или сте се схванали, или просто искате да видите какво ще стане, усамотете се някъде и се поблъскайте силно с юмруци в горната част на гръдната кост. Не се притеснявайте, няма да я счупите.

Е, как се чувствате сега?

Усещате ли прилива на адреналин по вените си?

Рецепторната молекула може да се „сглоби” по много (буквално милиони) различни начини. Всеки лимфоцит избира една от тези възможности случайно. Когато се сдобие с рецептор, лимфоцитът става функционално годен. Той напуска мястото на диференциране (централният орган) и отива в някое от  местата на осъществяване на специфичния имунитет, наречени периферни органи на имунната система. Това са лимфните възли, далакът (слезката) и някои по-малко известни органи по лигавиците (Пайерови плаки, сливици и др.).

Лимфоцитите, узрели в костни мозък, се наричат В-лимфоцити (от англ. Bone  marrow – костен мозък), а тези от тимуса – Т-лимфоцити. От своя страна Т-лимфоцитите се разделят допълнително според функцията си – Т-помощници, Т-убийци и др.

Имунен отговор

Действията, които организмът предприема срещу даден антиген със срествата на специфичния имунитет, се наричат общо имунен отговор.

Когато в организма навлезе антиген, част от него попада в периферните органи на имунната система. Там има такова разнообразие от лимфоцити с различни рецептори, че със сигурност поне няколко от тях ще разпознаят антигена, който и да е той.

След като бъдат активирани от Т-помощниците, останалите лимфоцити (Т-убийци и В-) започват да се делят и броят им расте в геометрична прогресия. Така всеки от тях дава група еднакви клетки - потомци, наречена клон.

Когато се натрупат достатъчно лимфоцити, разпознаващи съответния антиген, те се заемат с неговото унищожаване.

Т-убийците напускат периферния орган и започват да обикалят из тялото. Те са пригодени да действат срещу клетки, заразени с вирус.  Такава клетка се разпознава лесно по вирусните антигени, които съдържа. След това допреният до нея Т-убиец причинява смъртта й, като образува дупки в мембраната й (процесът се нарича целувката на смъртта)

Присаждането на органи поставя имунната система в положение, за което дългата й еволюция изобщо не я е подготвила. Т-убийците „виждат” тъкан, която много прилича на останалите тъкани в организма, но съдържа някои новопоявили се антигени. Следователно присадените клетки се възприемат и третират като собствени клетки, заразени с вирус.

В-лимфоцитите в хода на имунния отговор започват да синтезират своя рецептор в леко променен вид, така че да не е свързан с мембраната им. Този разтворим рецептор, наречен антитяло, се секретира извън клетката. Дори и самият В-лимфоцит да остане на мястото си, неговите антитела се разпостраняват из целия организъм с кръвта и лимфата, а при нужда се отделят и в слузестия секрет, който ми лигавиците.

Антителата, насочени срещу отделени от болестотворния микроорганизъм токсини, могат да бъдат спасителни, ако се изаботят навреме (или ако се инжектират отвън). Като свързва токсина, антитялото го обезврежда. Други антитела се свързват със самата повърхност на микроорганизма. Те нямат токсична активност и не могат да му навредят сами по себе си, но за сметка на това подсилват многократно действието на вродените защитни средства. Ако за един микроорганизъм поначало не е лесно да се прилепи към лигавиците, то покриването му с антитела прави това почти невъзможно. Ако микроорганизмът вече е в тъканите, то за фагоцитите е много по-лесно да го обхванат, ако повърхността му е „облепена” с антитела. Освен това комплексите антиген-антитяло действат като сигнал за развитие на възпаление.

Ваксинацията представлява инжектиране на обезвредения причинител на дадена болест или негови антигени. Имунната система има възможност да се запознае с тях и да реагира бързо. Ако по-късно в тялото проникне истинският причинител, имунният отговор срещу него е вторичен и обикновено успява да предотврати болестта.

В последно време не са редки заболяванията с микроорганизми, устойчиви към даден антибиотик. Това се обяснява с безразборната употреба на антибиотици. Тя не само създава устойчиви щамове чрез описания още от Дарвин механизъм на отбор, а им „разчиства пътя”, като уврежда нормалната микрофлора. Затова антибиотиците и други средства за химиотерапия следва да се използват само при действителна нужда и по лекарско предписание.

 „Докато в медицинския университет се преподава как бактерии А причинява болест Б и се лекува с лекарство В, природата сякаш усеща това като само една от многото възможности. Оздравяването не е толкова физически, колкото умствен процес. Физическият механизъм е като екран. Зад него има нещо много по-абстрактно, някаква форма на ноу-хау, която не може да бъде видяна или докосната. Това ноу-хау е могъща сила, намираща се под контрола на нашите мисли.” – Д-р Дийпак Чопра

Иска ли ви се да се научите чрез мислите си да подпомагате оздравителните процеси на своето тяло? Ето едно просто упражнение, което не само ще повиши вашия имунитет, но ще ви защитава и от негативните енергийни влияния, които изобилстват в днешния забързан свят.

Техника на Невидимото наметало

Отнема само по 10 минути на ден от вашето ценно време.

Изпълнява се сутрин, след ставане от сън.

Застанете прави, стъпете здраво на пода и затворете очи. Започнете да вдишване бавно и дълбоко. Визуализирайте златист поток земна енергия да се издига към тялото ви. Насочете потока така, че да нахлуе през стъпалата ви. Нека премине през цялото ви тяло и да изпълни със светлина всяка ваша клетка. В момента, в който енергията достигне и нахлуе в главата ви, започнете да издишвате. С издишването мислено насочете потока на енергията да излезе от върха на главата ви. Завихрете енергийния сноп надолу и встрани така, че да обвие като със златист похлупак вашето тяло на около метър растояние от вас. Изпълнете между 7-10 пъти.

Преминете към втория етап. Този път, при вдишване визуализирайте златист сноп космическа енергия да навлиза през центъра на главата ви. Насочете енергията надолу и непосредствено преди излизането и през стъпалата, започнете да издишвате и я завихрете нагоре, за да заздравите стените на енергийния си щит. Изпълнете и това упражнение между 7-10 пъти.

Готово! Вашето невидимо наметало е създадено. Като ваш личен енергиен щит, то ще ви пази през целия ден!

Най-добър ефект от упражнението се наблюдава, ако по време на изпълнението на техниката сте стъпили директно върху земята, но това за повечето хора е трудно изпълнимо, особено ако живеят високо във въздуха, някъде по горните етажи. Това, в крайна сметка не е толкова важно!

Човешкият мозък е толкова могъщ, че за него не е проблем да задвижи енергийните потоци във Вселената само със силата на вниманието и осъзнатото намерение.

Доказателства за това твърдение можете да видите ТУК.