Апендицит

Преди развитието на хирургията това е било фатално заболяване. Всички заболели от апендицит са загивали от неговите усложнения.
Днес това е най-честото остро коремно заболяване. Среща се във всяка възраст от живота, но при кърмачета е рядкост. При деца и стари хора диагнозата често се пропуска поради нетипичната симптоматика.

Причини
Нарушена перисталтика, прегъване на апендикса, стеркорални камъни (втвърдени фекални маси), чревни паразити, чужди тела и други увреждат епитела на лигавицата на апендикса, което води до навлизане на микроорганизми в неговата стена и развитието на възпалителен процес.

Не яжте слънчогледови и тиквени семки с люспите! Обвивките им са несмилаеми и остри фрагменти от тях могат да се заклещят в тънкия лумен (кухината) на апендикса, да наранят неговата лигавица и да доведат до възпаление.

Етапи на развитие
Най-ранните и леки промени се изразяват в начието на дефекти в лигавицата, около които са налице единични възпалителни клетки – начален (ранен) апендицит. За около едно денонощие гнойното възпаление обхваща цялата стена на апендикса – флегмонозен апендицит. Когато възпалената стена на апендикса загине (претърпи некротични промени) се развива гангренозен апендицит.

Какво представлява некрозата, можете да прочетете ТУК

Усложнения
Перфорацията (спукване) на апендикса води до перитонит.
Покрита перфорация се развива когато има сраствания около апендикса, които пречат на разпространението на гнойния процес. Така се оформя периапендикуларен абсцес (кухина, пълна с гной) около апендикса. Ако този гнойник пробие и гнойта изтече навън през коремната стена, това може да доведе до спонтанно излекуване. На мястото на пробива се оформя фистула (канал), който секретира непрекъснато зловонна гнойна материя. В миналото, преди развитието на хирургията, това е бил почти единственият шанс за оздравяване на пациента с остър апендицит. 
Самоампутация на апендикса може да възникне при разрушаване на стената от тежкия възпалителен процес. Тогава апендикса се откъсва от основата си и отпада в коремната кухина. Това също води до тежък перитонит.
Емпием на апендикса се развива при запушване на лумена, при което стената се раздува силно и кухината му се изпълва с гной. Ако гнойта се резобира, апендикса остава като една торбичка, изпълнена със слузна материя. Състоянието се нарича мукоцеле.
Септикопиемията представлява разпространение на гнойния възпалителен процес чрез кръвния ток до други вътрешни органи.

Симптоми на апендицит:

Препоръки:

Същото се отнася и за поставянето на топли грейки и компреси в областта на корема.

Профилактично премахване на апендикса
При чести коремни болки, съмнителни за апендицит, понякога се прибягва до профилактична апендектомия. Подобно поведение е уместно само в изключителни случаи, например предстоящо дълго пътуване. 
Апендиксът не е излишен орган. Той играе роля на коремна сливица и предпазва червата от много инфекциозни заболявания.
Операцията от апендицит си е коремна операция с всичките и рискове от усложнения. За нейното предприемане трябва да има основателни причини.

Заболявания, имитиращи остър апендицит
Възпаление на коремните лимфни възли (мезентериален лимфаденит), пневмония в долните дялове на белите дробове, бъбречна колика, извънматочна бременност, усукана (торквирана) овариална киста, перфорация на стомашна язва, възпаление на десен яйчник и маточна тръба.

Повече за стомашната язва можете да прочетете ТУК.