Опитомяване на маймуната

Внимание!

За да разберете смисъла на настоящето изложение, първо прочетете статията „Сърдитко Митко” в меню „Кой ме разболя”.

Човешкият мозък прилича на пияна маймуна, която хвърля камъни в тихо, спокойно и красиво езеро. Хиляди мисли ни връхлитат всеки ден. Те сякаш се появяват от нищото, предизвикват у нас определени емоции, влияят на настроението и оставят дълбок отпечатък във физическото ни тяло. Посредниците на това взаимодействие са нервните импулси, хормоните и медиаторите. Мислите, които ни спохождат могат да бъдат разделени на две основни групи. Мислите от едната група предизвикват приятни емоции и ни поддържат в добро здравословно състояние. Другите, лошите мисли водят до неприятни емоции, които ако бъдат оставени да действат твърде дълго, ни разболяват. Психосоматичната медицина би трябвало да изучава предимно тези взаимовръзки. Понякога обаче тя поставя каруцата пред коня, като търси промените в психиката на хора, боледуващи от определено заболяване. По този начин се изпуска от поглед състоянието на психиката на болния, преди той да се е разболял.

Например психосоматичната медицина е достигнала до следния извод: „Болните от рак пациенти развиват тежки депресии.” Ако обърнем това твърдение наопаки се получава следното: „При депресирани пациенти по-често се развиват ракови заболявания” и го продължим: „Когато някои от тях се разболеят от рак, депресията им става много тежка” Следователно, особеностите в психиката на страдащите от определени заболявания биха могли да ни посочат причините за самите болести.

Ако поровим в причините за депресията, ще установим, че понеже самотата е най-честата причина за депресия, следователно самотата може да причини рак. Така излиза, че ракови заболявания се срещат най-често при самотници. Да, но има и много самотноживеещи хора, които са щастливи. Обратното също е вярно - голяма част от раково болните имат големи, задружни семейства.

Ключът за тази ключалка е депресията. Човек може да бъде заобиколен от всякакви удобства и приятни компании, но пак да бъде депресиран. Защо става така? Защото една и съща мисъл може да доведе до изява на различни емоции при различните хора. Темата за парите може да депресира един човек, а същата тема да предизвиква еуфория и бурна радост у друг. Темата за секса може да развали настроението и да причини подтиснатост у мъж, който се страхува, че всички могат да му се присмеят заради малкия пенис. Същата тема може да предизвика оживени и изпълнени с приятни емоции дискусии у друг, който е решил да си смени пола. Едни и същи мисли – различни емоции. Всяка една мисъл води до различни емоционални състояния при различните хора.

Истинските въпроси, който следва да бъдат зададени са:

Как мога да направя така, че мислите, които се появяват в моя мозък, да водят до приятни емоции?

Мога ли да си избирам мислите?

Мога ли да накарам маймуната да хвърля само бели камъни в красивото езеро на моето тяло?

Отговорът на всички е: „ДА”!

Преди да дресирате маймуната, първо трябва да я опитомите!

Детето не може да се научи да ходи, без преди това да бъде приучено да седи и да лази. Не могат да бъдат прескачани естествените процеси на развитие. Първо трябва да се опитоми маймуната и чак след това тя би могла да се дресира.

Преди да пристъпите към методите на опитомяване на собствения си мозък, имайте впредвид следните неща:

Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo!

Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си капане!

Вие не сте се научили да карате велосипед, като сте го гледали на картинка и сте научили наизуст указанията за ползване. Това, че на теория знаете перфектно как трябва да хванете кормилото на велосипеда, къде да поставите краката си, как да въртите педалите и да пазите равновесие, въобще не означава, че можете да карате велосипед. Така не се учи. Има разлика между знание и познание. Знанието означава да познаваш същността и детайлите на обсъжданата тема. Познанието означава да си практикувал това, което знаеш и да си усвоил определени умения. Когато сте се учили да карате велосипед, вие сте се качили на самия велосипед. Ваш приятел е стоял до вас и ви е придържал да не паднете. Едновременно с това, той ви е окуражавал, съветвал какво да правите и ви е предупреждавал за опасностите. С всеки изминал ден вашите умения са се подобрявали, вашата увереност е нараствала и грашките са ставали все по-малко и по-малко. Накрая вие вече сте се научили да се справяте сами, без чужда помощ. След още известно време карането на велосипед се превръща в навик, който остава за цял живот. Дори след години, вие можете да се качите и без проблеми да потеглите на приятна разходка. Това правило важи за всички умения, включително и за това да умеете да управлявате собствените си мисли. Просто трябва да се създаде навик. А за да създаде навик, на мозъка са му небходими упражнеия в продължение на около месец.

Constuetudo quasi altera natura est!

Навикът е като втора природа!

Разликата между опитомяването на мислите и умението да се кара велосипед е тази, че няма кой да надникне в главите ви и да провери дали правилно изпълнявате упражнението. За сметка на това, вие сами можете да прецените. Предимството тук е, че няма кой да ви забележи как „падате” докато се учите. Също така няма как да се срамувате, че сте „паднали” няколко пъти, преди да потеглите уверено напред. Този начин на учене се нарича Асоциативно учене. Това е обучение по метода на пробата и грешката. По този начин плъховете се учат да преминават през лабиринт. Това е правилният начин на учене, даден и на човека от Природата, Господ или Висшият разум (как ще го наречете е без значение). ТОЙ не ви е сътворил с правилен крак и грешен крак, та когато вървите, да използвате само единия от двата. Той ви е създал с ляв и десен крак. За да вървите правилно напред, трябва да използвате и двата. Правите крачка с левия, след това крачка с десния и така се учите да вървите, падайки понякога.

Errare humanum est!

Човешко е да се греши!

Така се учи! Само не бързайте. Всяко семе се нуждае от време, за да покълне и от него да израстне голямо дърво. Дърво, което да ви дарява с плодове си през целия ви живот, докато си почивате под дебелата му сянка. Това обаче няма да стане, ако спрете да го поливате и да се грижите за него докато е малко или пък нетърпеливо го изравяте час по час, за да видите дали е пуснало кълнове.

Бъдете мили със себе си, докато учите!

Практики за опитомяване

Общи правила:

Изберете за себе си тези практики, които ви харесват най-много. Не е задължително да ги изпълнявате всичките наведнъж. Добре би било да включите в програмата си поне две сетива – например зрение и слух. Сами преценете кое ви допада най-много.

Отделяйте по 15-20 минути ВСЕКИ ден, за да изпълните любимата си практика. Само така след месец ще успеете да превърнете наученото в НАВИК. Това е крайната цел.

Отделете си това време сами, защото другите няма да ви го дадат. Намерете си тихо и спокойно място, дори това да е тоалетната, отпуснете се и изпълнете упражнението.

Не се насилвайте. Няма да има никаква полза, ако в момента сте напрегнати. По-добре го оставете го за по-късно.

Затворете очи (за практиките без ангажирани на зрението) и погледнете нагоре, към челото си, без да се напрягате. Тази позиция на очните ябълки веднага привежда мозъчните вълни в алфа-ритъм, който е ключов фактор за успеха.

Обратно броене

Това сте го правили. Просто го превърнете в навик. Бройте от сто до едно наум няколко пъти. Можете да изпълнявате тази практика докато сте в задръстването на път за работа или за в къщи, докато чакате на опашката да си платите покорно сметките, докато приказливата съседка ви разказва как днес я е заръфала за крака булонката на комшията. Навсякъде можете да прилагате това упражнение.

Взиране в пламъка на свещ

Поставете една свещ на около 40 – 50 см от лицето, на нивото на очите си и гледайте пламъка. Взирайте се, за да уловите всичките му причудливи форми и движения. Тази практика подобрява зрението и изостра погледа. Пробвайте.

Взиране в черна точка

За да се взрете в черна точка, първо трябва да си я направите. Нарисувайте върху бял лист два кръга един в друг. Големият – с диаметър около 10 см, малкият в него – 1 см. Запълнете малкият кръг плътно с черен флумастер, за да се получи голяма черна точка. Закачете листа на 30-40 см от вас, на нивото на очите и се съсредоточете върху черната точка.

Заслушване в дихателните шумове

Легнете удобно по гръб, отпуснете се и се съсредоточете върху дишането си. Просто слушайте собственото си вдишване и издишване. Това е.

Броене на звуците от обкръжението

Шумната среда дразни много хора. Възможно ли е шумовете наоколо да се използват за нещо градивно и полезно? Ето го начинът: Опитвайте се да преброявате наум всички шумове, които чувате в момента. Всички, без изключение. Особено е подходящо да го правите на работното място. Колегата трака на клавиатурата, колежката цъка с мишката, шефът пак се разхожда по коридора, клиент отваря вратата на офиса, скапаният стол под вас скърца при всяко помръдване, спукано гърне на ауспух реве навън, телефон звъни от съседната стая ... Пребройте всичко.

Усещане на собственото тяло

Удобно за изпълнение преди заспиване. Затворете очи, отпуснете се и опитайте да усетите какви усещания имате от пръстите на краката, от ходилата, от прасците, бедрата и от всяка една част от тялото, за която се сетите.

Всички тези и други подобни практики използват една особеност на човешкия мозък: Той не може да мисли за две неща едновременно. Като го ангажирате в някое от изброените упражнения, други нежелани мисли престават да ви връхлитат. Няма как да се появят, защото мозъкът не може да мисли за две неща едновременно. Винаги мислите следват една след друга. Това може да става много бързо, но никога едновременно.

Предупреждение:

В първите дни на вашите занимания, маймуната може да се подразни от липсата на внимание. Тя ще се опита всячески да ви накара да я гледате: ще скача, ще се плези, ще крещи, ще хвърля още по-големи камъни. В момента, в който вие си отклоните вниманието към упражнението, хвърлянето на камъни спира, защото мозъкът не може да мисли за две неща едновременно. Покажете на маймуната кой е нейният господар. Ще ви коства само по 15-20 минути на ден, в продължение на един месец.

Успех!