Алкохол

Алкохолна интоксикация

“На младини се придържах към правилото да не пия капка алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, се придържам към правилото да не пия алкохол до закуска.“ Уинстън Чърчил

• Алкохолът е вероятно най-древното и все още най-разпространеното средство, което в зависимост от случая причинява релаксация, радостна възбуда или ярост.
• Днес в света има десетки милиони алкохолици. Смята се, че у нас те са около 300 000.
• Алкохолът е един от най-опасните наркотици, но по традиция отношението към него остава либерално.

История

По всичко изглежда, че човечеството е открило алкохола преди да открие писмеността, металите, земеделието и даже огъня. Най-вероятно първоначално човекът е изпитал действието на алкохола, когато е ял естествено ферментирали плодове. Някои твърдят, че ябълката на познанието, която Бог забранил на Адам и Ева да ядат, имала такива особени свойства, просто защото е била ферментирала, нагнила. Има много примери за исторически личности, които са били алкохолици и в това си състояние са решавали съдбите на милиони хора.

• Александър Велики на пияна глава изгорил прекрасния дворец на персийските царе в Персепол, за което после много съжалявал.
• Пиянството в Римската империя се изтъква като една от главните причини за нейния упадък.

“Виното е разрешено на властниците, тъй като на тях всичко им е разрешено; на скитниците, тъй като на тях вече нищо не може да им навреди; и на мъдреците, тъй като те пият с мярка."

Авицена

Арабските алхимици първи получили алкохол в чист вид. Те били твърдо убедени, че чрез дестилацията са достигнали до душата на опияняващите напитки. Самите названия алкохол (ар.) и спиритус (лат.) означават дух, еманация. Първоначално процесът на дестилацията се пазел в строга тайна, но в 13 в. той бил подробно описан от алхимика Алберт Велики. По това време чистият спирт се използувал само като рядко и екзотично лекарство, което подмладява и удължава живота. Оттам идва и наименованието „жива вода” (aqua vitae).

Алкохолните напитки

На практика алкохола, който хората употребяват за пиене, се получава чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди.

Концентрираните напитки могат да се получават само чрез дестилация. По този начин може да се получи алкохол с произволно силен градус, но обикновено концентратите съдържат 40 до 50% алкохол.

Почти всички спиртни напитки съдържат още много други желани и нежелани съставки, които са резултат от неправилното спазване на технологията или от използуването на нискокачествена суровина.

Домашна ракия

Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове или вино. Суровината се нарича джибри. Бичът на домашната ракия - метиловия алкохол, се получава в резултат от лошата дестилация на напитката.  При дестилацията на домашна ракия е необходимо в казана с джибрите да се добави някакво алкално вещество – сода каустик, сода за дъски или даже няколко лопати пепел. В противен случай се получава етилацетат - едно вещество, което добре опиянява и е прекрасен лакочистител, но е много опасен за черния дроб.  Домашните ракии, особено плодовите, съдържат и много висши алкохоли - пропилов, изобутилов и др., които също са много по-отровни от етиловия и имат по-силно наркотично действие от него.

Бирата

Какво се съдържа в една бира?

Какво се съдържа в две бири?

Какво се съдържа в шест бири?

Какво се съдържа в дванадесет бири?

Отговорите на тези въпроси можете да научите от статията „Коварните напитки”.

Бирата се прави от ферментирал ечемик. Хмелът се добавят за аромат, а маята – за да ферментират зърната в захар и алкохол.

Калории: Бирата е най-калоричната алкохолна напитка – около половин литър съдържа между 170 и 200 калории.

Плюсове: Бирата „хваща” най-бавно. Има най-ниско алкохолно съдържание - между 3% и 6% за светлата, и до 8% за тъмната.

Минуси: Бирата съдържа много пурини, които повишават нивата на пикочна киселина в кръвта. Това може да предизвика образуването на кристали в ставите, което води до болезнени пристъпи на подагра. Друго проучване разкрива, че 0,5 л дневно добавят 10% към риска от рак на дебелото черво, а литър дневно увеличава риска с 25%.

Степен на махмурлук: 4/10.

Повече за вредите от пикочната киселина прочетете в статията „Подагра”.

Биреният алкохолизъм е най-опасният!

• Човек, пиещ бира всеки ден, рискува да придобие алкохолна зависимост.
• Биреният алкохолизъм се прокрадва бавно и коварно, но е много по-трудно човек да се избави точно от тази зависимост, отколкото от водката, например.
• Рекламните клипове провъзгласяват бирата за истинска мъжка напитка. В същото време постоянната употреба на бира спомага за изработка на женски полови хормони в организма.
• При бирените алкохолици по-бързо се нарушава интелектът, появяват се тежки изменения, подобни на психопатологични.
• Въпреки че калориите в бирата не са много, тя твърде бързо се усвоява от лигавицата на стомаха, прониква в черния дроб и така затормозява процесите на храносмилането.
• В резултат на това храната се усвоява по-лошо - това е и причината за появата на т.нар. "бирени кореми".
• За да се избегнат тези последствия, не бива да се злоупотребява с бирата. Разумната доза е 200 мл.

Бяло вино

Бялото вино се прави от ферментирал сок от грозде, изчистен от семена и люспи.

Калории: Около 130 на 175 ml. В по-сладките вина е малко повече.

Плюсове: Американски изследователи са установили, че гроздето съдържа тирозол и хидрокситирозол, които водят до намаляване на лошия холестерол.

Минуси: Сулфитите, формирани в естествено състояние или добавени в бялото вино като консерванти за спиране на потъмняването, са най-вероятната причина за махмурлука. Те повишават опасността от алергични реакции. Белите вина също рушат по-бързо зъбния емайл, което прави зъбите по-чувствителни.

Степен на махмурлук: 6/10.

Червено вино

Червеното вино се прави от ферментирал гроздов сок, но за разлика от бялото вино, са оставени семките и люспите. След това виното зрее в продължение на минимум три години. През това време пигментите от люспите придават цвета на виното.

Калории: Около 120 за стандартна винена чаша – съдържа по-малко захари от бялото вино.

Плюсове: Съдържа повече ресвератрол (антиоксидант) от бялото вино. Това помага за предотвратяването на образуването на кръвни съсиреци и ограничаването на възпалителните процеси, което играе ключова роля в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания.

Минуси: Червеното вино причинява по-тежък махмурлук от бирата и бялото вино, заради начина, по който се прави – при производството се отделят два вида алкохол - етанол и метанол.

Степен на махмурлук: 7/10.

Шампанско

Шампанското и пенливите вина се правят почти по същия начин както виното, но след това се добавя повече мая и се оставя да ферментира в бутилки за втори път, образувайки въглероден диоксид.

Калории: Една чаша от 175 мл. съдържа 133 калории, малко повече от стандартна чаша бяло вино, заради добавките, които подобряват вкуса на шампанското.

Плюсове: Антиоксидантите в шампанското спомагат за предпазването на мозъка от инсулти и заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. Кафеената киселина и тирозолът допринасят за защитата на мозъчните клетки.

Минуси: Мехурчетата ускоряват усвояването на алкохола в кръвта. Противно на общоприетото схващане, шампанското не повдига настроението - алкохолът засяга мозъчните рецептори по един и същ начин, независимо от източника.

Степен на махмурлук: 7/10.

Водка

Тя се прави от ферментирали зърна или култури като картофи с дрожди. След това се пречиства и неколкократно филтрира, често пъти с въглен.

Калории: Тъй като водката не съдържа въглехидрати или захари, тя има само калории от етанола (около 7 кал/гр.), което я прави „най-диетичната” алкохолна напитка.

Плюсове: Водката е най-чистата алкохолна напитка, тъй като тя не съдържа почти никакви примеси, които обикновено се формират по време на ферментацията. Въпреки високото съдържание на алкохол - около 40% - водката е малко вероятно да причини махмурлук.

Минуси: Водката често е причина за смъртни случаи от предозиране, поради относителната  липса на вкус при смесване със сокове или други безалкохолни напитки.

Степен на махмурлук: 3/10.

Уиски

Уискито се дестилира от ферментирали зърна като ечемик или пшеница, а след това отлежава в бъчви. Опиянението от уиски предизвиква хаотично и непредвидимо поведение.

Калории: Около 80 за 35 ml.

Плюсове: Малцовото уиски съдържа високи нива на елагична киселина. Тя потиска растежа на туморите, причинени от някои канцерогени и унищожава раковите клетки.

Минуси: Опиянението. За да се забави абсорбирането на алкохола, може да се приема разредено или заедно с калорични съставки като гъста сметана например. Уискито също съдържа много примеси, които се формират в процеса на стареене в дъбови бъчви.

Степен на махмурлук: 8/10.

Алкохол в кръвта

Алкохолната концентрация може да се изчисли лесно като се раздели количеството изпит алкохол, приведен към 100 % алкохол, на тази част от телесното тегло, която го абсорбира - това е около 3/4 от теглото на мъжете или 2/3 при жените. Например изпиването на една бира от мъж, който тежи 80 kg, води до следния резултат: 25 g чист алкохол (5 % от 0.5 кg) разделени на 60 кg (3/4 от 80 кg) дават 0.4 g/kg което е 0.4/1000, или както се казва 0.4 промили. Но тази концентрация отразява само началния момент след приемането на алкохол.

Въздействие на алкохола върху способностите за шофиране

Ниво на алкохола 0,2-0,5 на хиляда - Преценката за дистанция и скорост на приближаващите превозни средства е изкривена.

Ниво на алкохола 0,5- 0,8 на хиляда - Зрението е засегнато, което води до забавена реакция при червен сигнал или стоп-светлини. За мотоциклетистите е трудно да карат по права линия.

Ниво на алкохола над 0,8 на хиляда - Водачът е склонен да надценява способностите си. Зрението е дотолкова засегнато, че водачът може да не забележи навреме велосипедисти, пешеходци или паркирани коли, за да ги избегне.

Шофиране в пияно състояние

Повечето страни имат закони срещу шофирането в пияно състояние с определена концентрация на етанол в кръвта. Наказанията обикновено включват глоби, временна загуба на шофьорска книжка, както и затвор. Законният праг на съдържание на алкохол в кръвта варира от 0.0% до 0.08% в съответствия с местното законодателство. Подобни забрани съществуват за ветроходство, колоездене и дори каране на ролери в пияно състояние. В много места в Съединените щати е незаконно притежанието на отворен съд с алкохолна напитка в транспортни купета.

Как действа алкохолът?

Етанолът оказва своите действия по няколко механизма. Той се свързва директно с рецептора за гама-аминомаслената киселина в централната нервна система и предизвиква упойващ и успокояващ ефект, подобен на бензодиазепините, които се свързват със същия ГАМК рецептор. Етиловият спирт е и N-methyl-D-asprtate (NMDA) глутаматен антагонист – ефект, който се наблюдава и върху сърдечния мускул, щитовидната жлеза и черния дроб.

Метаболизъм на алкохола

Алкохолът се приема изключително перорално. Той бързо се всмуква в стомаха (20 %) и тънките черва (80 %), като този процес е по-бърз при употреба на концентрати или на газирани напитки. След резорбцията 90-95% се разграждат до СО₂ и Н₂О, 1 %  се отделя непроменен с урината, 5 %  - през белите дробове. В крайна сметка приетият алкохол изгаря и в този смисъл той може да се разглежда като една изключително калорична и крайно непълноценна храна. Организмът на средния европеец може да преработва 10 g алкохол в час.

Разграждане на алкохола

Извършва се главно в черния дроб, в по-малка степен екстрахепатално – бъбреци, стомах, черва. В черния дроб алкохолът се метаболизира в ацеталдехид, от ензима алкохолдехидрогеназа /АДХ/ с кофактор НАД, а след това в оцетна киселина, с ензима алдехиддехидрогеназа с кофактор НАД. В реакцията, катализирана от АДХ (антидиуретичния хормон), ключова рола играе реокислението на НАДН до НАД, тъй като съотношението НАД/НАДН определя скоростта на реакцията и разграждането на етанола. Оцетната киселина се естерифицирана с КоA и се получава Ацетил-КоА. Ацетил-КoA влиза в Цикъла на Кребс, където се разгражда до СО2 и Н2О.

СН₃СН₂ОН  ----à   СН₃СНО ----à    СН₃СООН

етанол           ацеталдехид           ацетат

Разграждането на етанола от АДХ (антидиуретичния хормон) е относително неспецифично, защото той участва и в метаболизма на екзогенните стероиди и омега окислението на МК. АДХ има 7 гена локализирани в хромозома 4, кодиращи различните субединици /АДХ1-5/. Една от субединиците се нарича атипична, и има 6 пъти по-висока специфична активност /Vmax/. Честотата на атипичната АДХ в Европа е 10-20 %, докато при японци, виетнамци, китайци, тя достига 85 %. Този изоензим е отговорен за развитието на Флъш синдром (Flush-Syndrom) - виене на свят, гадене, спадане на кръвното налягане, тахикардия след приемане на алкохол.

Освен от АДХ, разграждането на алкохола може да се извърши и от ензим разположен в ендоплазмения ретикулум - НАДФ-зависима микрозомално етанол оксидираща система /MEOS/. Тя разгражда около 10-20% от приетия алкохол. За разлика от АДХ, MEOS се индуцира от хронично приемане на алкохол.

Алкохолът може да се разгради и от cyt.Р450 алкохол монооксигеназа – не се индуцира от алкохол, участва и в метаболизма на ксенобиотиците и на това ниво се свързват двете обмени. Високите нива на алкохола ангажират този ензим и блокират биотрансформацията на ксенобиотиците.

Разграждане на алкохола може да се извърши и в пероксизомите от ензима каталаза.

Влияние на алкохола върху черния дроб

Алкохолдехидрогеназата в черния дроб ежедневно може да разгражда по 150 грама чист алкохол, което се равнява приблизително на 250 грама водка.

Ако се пие всеки ден над 150 грама чист алкохол, след 15 години, в около 80% от случаите се развива цироза.

Алкохолната цироза се предшества от стеатоза (мастна дегенерация) на черния дроб, която е лесно установима ехографски. Ако на този етап се прекъсне приема на алкохол за един месец, обикновено черният дроб се възстановява напълно.

Повече за алкохолното увреждане на черния дроб и неговото възстановяване, прочетете в статията „Коварните напитки”.

Влияние на алкохола върху мозъка

Алкохола въздейства на различни центрове на мозъка в следния ред:

1. Мозъчна кора
2. Малък мозък
3. Хипоталамус и хипофиза

В мозъчната кора алкохола причинява следното: Премахват се задръжките в поведението – човекът става по-разговорлив и общителен, по-уверен в себе си. Забавя се обработването на информацията, постъпваща от сетивата – човекът има нарушено зрение, слух, обоняние, докосване и вкус, повишава се прага на болката. Възпрепятства се мисловния процес – човек губи добрата си преценка и способността да мисли трезво.

Алкохолът влияе на системата, която контролира паметта и емоциите. Пияният става обект на преувеличени емоции и загуба на памет.

Малкият мозък координира движението на мускулите. Когато алкохола въздейства на малкия мозък, мускулните движения стават некоординирани. Малкият мозък контролира още и мускулите, които поддържат баланса на тялото. Така въздействието на алкохола се отразява и на способността на човек да пази равновесие.

Алкохолът потиска нервните центрове в хипоталамуса, които контролират сексуалната възбуда. С повишаването на концентрацията на алкохол в кръвта, се увеличава сексуалното желание, но способността да правим секс намалява.

Алкохолът потиска секрецията на антидиуретичен хормон на хипофизата, който кара бъбреците да реабсорбират водата. Когато намалее нивото на антидиуретичния хормон, бъбреците произвеждат повече урина и това довежда до дехидратация.

Когато алкохолът окаже влияние върху костния мозък, на човекът му се доспива и може да изпадне в безсъзнание. С повишаването на концентрацията, се нарушава дишането, сърдечния ритъм и температурните центрове. Човек диша по-бавно, налягането на кръвта и температурата спадат.

Влияние на алкохола върху други органи

• Алкохола дразни белите дробове, стомаха и червата, което може да доведе до повръщане. При употреба на алкохол кръвоснабдяването на стомаха и тънките черва се увеличава и се увеличава тяхната секреция.
• Повишава се кръвоснабдяването на кожата, което причинява потене и изчервяване. Потенето води до загуба на топлина и тялото може да изстине повече от нормалното.
• Намалява кръвоснабдяването на мускулите, което може да доведе до болки, най-вече когато тялото се възстановява от погълнатия алкохол – махмурлук.
• Съдоразширяващо действие – увеличава се топлоотделянето. Именно на това се дължат редица случаи на премръзнали и дори замръзнали до смърт през студените дни - преохлаждане през зимата.

Алкохолът действува различно на различните хора, но типичните му ефекти зависят от концентрацията му в кръвта.

• Човек чувствува лека възбуда и става бъбрив при концентрация 0.5-1 g/l;
• При 1 -1.5 g/І повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи;
• Повече от 1.5 g/І обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор.
• Повече от 3 g/І винаги води до загуба на съзнание.
• При 5 g/І, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1 - 2 часа.
• Световният рекорд е 15 g/І; лекарите са положили огромни усилия, за да може шампионът да остане жив.

“Аз не съм по пиенето — тялото ми не приема никакъв спирт. На Нова година изпих две мартинита и се опитах да отвлека асансьор и да отлетя с него за Куба. “

Уди Алън

Митовете за алкохола

Усещане за загряване

- в действителност кожата се зачервява, но това се дължи на разширяване на кръвоносните съдове – т. е. температурата на тялото не се повишава. Това обяснява честите простуди и измръзвания при алкохолици.

Утолява жаждата и глада;

- под негово влияние изпотяването и уринирането се увеличават, което води до обезводняване на организма и жажда;

- при прекомерна консумация той покрива до 50% от енергийните нужди, поради което гладът се притъпява. В резултат на това приемът на хранителни вещества (белтъчини, витамини и минерали) намалява и се стига до недохранване и снижаване на защитните сили на организма.

Алкохолът стимулира сексуалния живот

- истината е, че малки дози алкохол стимулират желанието за секс, но с увеличаване на консумацията на алкохолни напитки, сексуалната мощ спада.

Дезинхибиращ ефект на алкохола

- под неговото въздействие човек е по-склонен да извърши неща, които много му се искат, но не му стиска. В тази връзка е и неговото свойство да бъде най-разпространената дрога на истината. Както народа - "каквото е на трезвия на ума, това е на пияния в устата".

Според различни проучвания, между 20 и 40 % от самоубийците се осмеляват да предприемат тази стъпка едва след като изпаднат в състояние на опиянение. Връзката между алкохола и насилието е общоизвестна. Когато дезинхибиращият ефект на алкохола свали забраните, дълго подтисканата агресивност излиза наяве. Трябва да се подчертае, че алкохолът е само катализатор, а не непосредствена причина за агресивното поведение.

Прием на алкохол при спорт и диети?

Намаляване на теглото се получава когато изразходените калории са повече от приетите с храната. Но храненето не е просто смятане на калории. Типичен е и примерът с алкохола. Едно питие съдържа средно между 100 и 150 кал., което не е толкова много (ако е само едно). Проблемът не е в количеството калории, а начинът, по който действат точно тези калории. Само малка част (около 5 %) от изпитото количество се превръща директно на мазнини. По-голямата част се преработва в черния дроб в ацетат, който има една главна функция - измества мазнините като "гориво" и по този начин почти напълно спира тяхното разграждане. Проведените изследвания по този проблем са доста кразноречиви: една малка водка, в която има едва 90 калории, потиска процесите на разграждане на мазнините с 73% за няколко часа. Сами можете да се досетите какво се случва, ако пием всеки ден. Просто една голяма част от денонощието се връщаме назад, вместо да напредваме. Друг начин, по който алкохолът пречи на отслабването е като увеличава апетита. Доказано е, че след аперитива сме склонни да изядем значително по-големи порции, защото ацетатът бързо спира разграждането на мазнините, а многото калории от обилното хранене се оказват излишни и биват складирани. Алкохолът намалява значително нивата на тестостерона. Този мъжки хормон е в значително по-голямо количество при мъжа, но присъства и в женската хормонална система. Има силно влияние върху настроението и значително подобрява самочувствието. Намалените му нива водят до унилост, неувереност, малодушие, слабост, липса на тонус, намалено либидо, спадане на мускулната маса, увеличаване на подкожните мазнини - пълен пакет от всичко, което не искаме да ни се случи. Изводът е, че ако спортуваме редовно или сме на диета и искаме резултати, не трябва да пием често.

Алкохолизъм

Определението на СЗО за алкохолизма гласи: "Алкохолици са тези хора, които пият значително количество алкохол, чиято зависимост към него е достигнала такава степен, че имат забележими умствени разстройства или това влияе върху телесното и психическото им здраве, отношенията им с другите хора и функциите им на социални и икономически субекти. Тук се включват също така и тези, които показват начални признаци на такова развитие."

Съществуват две основни гледни точки относно това, какво представлява алкохолизма.

• Според първата от тях, това е болест като всички останали, а алкохолиците са жертви на своята физиология и са безпомощни да контролират поведението си. Склонността на различните хора да станат алкохолици силно зависи от тяхната наследственост, пол, расова принадлежност и от характера на личността им.
• Другият подход към алкохолизма го третира както зависимостта към всички вещества като опиатите, стимулантите, никотина и т. н.; според него в основата на зависимостта лежи способността на алкохола да действува като положителен стимул, което подтиква към употребата му.

За да разбере човек дали има проблем с алкохола, Националният институт по алкохолна злоупотреба и алкохолизъм препоръчва да се направи следния тест:

1. Тревожите ли се за това, че трябва да спрете или да намалите количеството алкохол, което приемате?
2. Дразните ли се от това, че другите ви критикуват по отношение на алкохола?
3. Чувствате ли се виновен, затова че пиете?
4. Имате ли нужда от сутрешно „събуждащо” питие за да успокоите нервите си?

Ако отговорите с „да” на поне един от тези въпроси, значи имате проблем с алкохола. Ако отговорите на повече от един въпрос с „да” значи проблемът е сериозен.

Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация. Тези симптоми са известни като психоза на Корсаков и са резултат от забелязаното от Вернике увреждане на някои части на мозъка, дължащо се на недостиг на витамин В1; често те се разглеждат като един синдром на Вернике-Корсаков. Освен него алкохолиците имат и други неврологични нарушения, които могат да достигнат до степен на алкохолна деменция. Както е отбелязал на времето крал Макбет, алкохолът "възбужда желанието, но отнема възможностите". Хроничните алкохолици страдат от импотентност и загубват интерес към секса.

Освен моралните негативи, алкохолиците често са обект и на нормативни ограничения. Така например член 5-ти от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи гласи:

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

...

е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

Алкохолна зависимост

Дългогодишната употреба на значителни количества алкохол предизвиква силна физическа зависимост, но психическата зависимост към него се получава много по-бързо. Смята се, че около 10% от пиячите след време изпадат в сериозна зависимост, съпроводена с тежки абстинентни явления.

Повече за алкохолната зависимост, видовете алкохолици и какво се случва, ако им се отнеме алкохола, прочетете в статията „Алкохолизъм”

Жени - алкохолички

В миналото съотношението на алкохолиците мъже / жени е било 3:1, а сега е 1,5:1. Жените - алкохолички си пият сами, у дома, криейки се от близки и роднини, с чувство на срам и отвращение от себе си, като значение има и социалното „табу” върху женското пиянство. Тази социална „забрана” играе ролята на своеобразна бариера - в голямата си част жените „крият” своето пиянство и не се обръщат за помощ към лекар.

Системна употреба на алкохол от бременни жени

Раждат се деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS). Неговите признаци са умствено изоставане, лоша координация, слаб тонус на мускулите, ниско тегло и малформации в различни органи; външно тези деца имат малки очи, спуснати клепачи и уродлива, приличаща на рибешка, уста. FAS е следствие от влиянието на алкохола върху формирането на кората на мозъка на човешкия зародиш. Мозъчната кора на много от тези деца има само четири слоя клетки вместо нормалните шест и вероятно много от клетките в тях не са намерили своето нормално място.

Ненаследствена форма на алкохолизъм (реактивен, късен алкохолизъм)

Обикновено се наблюдава при хората, в чийто семейства няма алкохолици. През целия си живот те пият с мярка и изведнъж нещо се случва – загуба на близък, любовно разочарование, разколебаване на вярата в бъдещето – и хората започват да пият, за да се “излекуват”, да “забравят” и.... се напиват.

“Аз никога не се напивам!” - Типична реакция за хората с наследствен алкохолизъм. Те понасят спирта много по-добре от останалите хора, но пък за сметка на това трябва да пият през целия ден. Ако надзърнем в романите на Хемингуей, главните му герои би трябвало да са наследствени алкохолици. Те пият през цялото време, на всяка страница.

Алкохолизмът е „демократична“ болест - покосява всички слоеве на обществото. Напълно погрешна е теорията, че бедните пият от лош живот, богатите от скука, а средната класа не пие. Алкохолът е „добър познайник“ на всички общества, в които употребата му не е официално забранена.

Какви са причините за развитие на алкохолна зависимост?

Синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат четири пъти по-често у лица, при които родителите са алкохолици. Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активост на ензима алкохолдехидрогеназа. От значение са също и чисто психологични фактори, свързани с качествата на личността. Приемането на алкохол може да се свърже с чувството за малоценност, повишена самовзискателност, тревожност, емоционална неустойчивост.

Каква е честота и прогнозата на алкохолната зависимост?

В България около 25% от цялото население може да бъде отнесено към групата на лицата, които пият по-рядко от един път в месеца и не се напиват, около 15% е групата на злоупотребяващите със спиртни напитки. Прогнозата е лоша. Няма зависим от алкохол, който да е успял да се върне към контролирано, "нормално" пиене. Около 35% от лекуваните успяват да прекратят приемането на спиртни напитки дори повече от 10 години. При консумация на алкохол, дори след толкова дълъг интервал на въздържание отново загубват контрола върху приеманите количества и се "връщат" към синдрома на зависимост.

Махмурлук

Махмурлукът е синдром с медицинското име "Веисалгия" (Veisalgia), сбор от неприятни симптоми, които се появяват обикновено на сутринта след злоупотребата с алкохол. Махмурлукът се явява и у здрави хора след изпиване предната вечер на големи количества алкохол. При тях приемането на нови количества алкохол влошава състоянието им, докато при алкохолно болните го подобрява. Обикновено махмурлията изпитва отвращение към алкохола и искрено съжалява, че предната вечер е злоупотребил с него. Първият симптом, който показва, че навикът се е превърнал в болест, е употребата на алкохол сутрин “за оправяне”.

Симптоми на махмурлук

Главоболие, сухота в устата, болезнена чувствителност към ярка светлина, болезнена чувствителност към силен шум, диария, загуба на апетит, треперене, гадене и повръщане, общо чувство за неразположение, тежка умора и обща слабост, безпокойство, нарушен сън, повишена телесна температура.

Биологични причини за появата на махмурлук

Потискането на вазопресина

Резултатът е често уриниране, което води до загуба на соли и часове по-късно до дехидратация. В опита си да възстановят нормалната си работа, свитите органи се конкурират помежду си и крадат вода от мозъка, а последният се свива. Мембраните на клетките на мозъчната кора, се „опъват” и причиняват на махмурлията неимоверна болка при всяко движение. Обезводняването е отговорно и за скованите и отслабнали мускули, треперенето, мускулните крампи и сухотата в устата.

Ацеталдехид

Ацеталдехидът е продукт на алкохолдехидрогеназата в черния дроб. При голямо количество алкохол ензима не може да смогне, което води до увеличение на ацеталдехида, който действа токсично върху хепатоцитите.

Глутаминово обновяване

Едно от ключовите вещества на детоксикацията е глутатионът - един от най-мощните телесни антиоксиданти. Количествата му обаче се изчерпват много бързо. Съществуват и полови различия в справянето с алкохолните въздействия, които са против нежния пол. Някои от най-тежките симптоми: общото чувство за отпадналост, бунтуването на стомаха и гаденето и умората се отдават на т.нар. глутаминово обновяване, в следствие на алкохолната интоксикация. Глутаминът е основен източник за производство на глутатион, а от друга страна сам по себе си се явява важен стимулант за клетъчния метаболизъм на всички органи. Пиенето на алкохол потиска синтезата му, затова след като алкохола напусне кръвта, тялото превключва на режим синтез. Високите нива на глутамина обаче стимулират активността на мозъка, като му пречат да навлезе във фаза на дълбок сън, който е необходим за редица оздравителни процеси.

Алкохол подобни субстанции

Това са група вещества, които се съдържат в тъмните алкохоли (уиски, бренди, бърбън, текила, тъмните ликьори и най-вече в червеното вино). Понеже различните алкохоли съдържат различно количество и различни типове "биологични замърсители", смесеният прием на алкохол води до махмурлук с по-широк спектър от симптоми. Въглеродният двуокис в бирата пък допълнително натоварва процеса, като не дава време на тялото да произвежда достатъчно бързо нови ензими и глутатион. Това прави комбинацията бира и тъмен алкохол просто мазохистична.

Метанол

Метанолът е силно отровен; токсичната доза е 20 - 50 ml. Първите симптоми на метанолно отравяне са зрителните смущения - отровените виждат като че ли през снежна буря; много от тези, които оживяват, остават частично или напълно слепи, заради увреда на зрителния нерв. Алкохолът "менте" е богат на метилов алкохол. Пределното количество метанол, което успешно се обезврежда от организма, е 7.8 мг на ден. Метанолът преминава през плацентата и е силно токсичен за плода. Метанолът, попаднал в кръвта, търпи разпад до формалдехид (окисляване до мравчена киселина), която е: невротоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и канцероген.

В 1 литър безалкохолна напитка с нутрасуит се съдържат 56 мг метанол, дори и повече.  При консумиране на аспартам нивото на формалдехидите нараства във всички тъкани, включително и в мозъка и ретината на окото, и трайно ги уврежда.

Повече за изкуствените овкусители и консерванти прочетете в статията „Коварните напитки”.

Лечение при отравяне с метилов алкохол:

Извършва се незабавна стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дават очистителни средства. Провежда се инфузионна терапия с глюкозни и алкални водно-солеви разтвори. Като антидотно лечение се счита прилагането на етилов алкохол: при леки форми - перорално (една чаша коняк), а при тежки форми – венозно. Етиловият алкохол ангажира алкохолдехидрогеназата и пречи на метаболизирането на метиловия алкохол във формалдехид. При неврит на зрителния нерв се прилагат витамини – С, В1, В12.

Етиленгликол

Преди години в Австрия избухна скандал около продукцията на една голяма фирма, която добавяла етиленгликол (антифриз) във вината си, за да ги направи по-меки на вкус. Отровените получават силна ацидоза, а в тежки случаи - остра бъбречна недостатъчност. Даже малките хронични дози етиленгликол са опасни за черния дроб. Приет в големи дози, той причинява възбуда, която се сменя с депресия.

Как да спрем махмурлука?

• Компенсиране загубата на течности още същата вечер – заедно с алкохола се приема голямо количество (1-2 литра) нискоминерализирана (трапезна) минерална вода.
• Пиене на празен стомах? Факт е, че наличието на храна, съдържаща въглехидрати и мазнини, подобрява механизмите на защита от интоксикация при съпътстващ прием на алкохол. Иначе казано: "Без мезе не бива да се пие!" Подведени от бавното настъпване на опияняващия ефект на алкохола, пишман пиячите пият още и още, чувствайки се "трезви". Тук мезето изиграва лоша шега, като подвежда пиещия да изпие повече от желаното. Изводът е, че 100 мл. водка на гладно са по-малко вредни от 200 мл. водка и пакет фъстъци.
• Консумирането на богата на енергия и цистеин храна на закуска след тежката нощ. Яйцата са добър избор, подправете ги с калиева сол. Чаша пресен плодов сок също се отразява добре.
• Приемът на витамини и минерали час преди забавната част облекчава симптомите на махмурлука на следващия ден. Приемът на изотонична напитка заедно с алкохола, доставя ценни минерали на тялото и се бори с ефекта на обезводняването.
• Приемът на аспирин преди лягане и рано на следващата сутрин облекчава махмурлука.
• Приемът на антиоксиданти, включително на глутатион омекотява махмурлука.
• Сутрешният прием на комплексни аминокиселини или глутамин и цистеин намаляват тежестта на глутаминовото обновяване и подобряват възстановяването.
• Пийте натурални сокове, зелева чорба или компот! Нуждаете се от калиеви и магнезиеви йони, които се намират в изобилие в тези течности.
• Хапнете мед! Той намалява образуването на кетони - причинителите на алкохолното отравяне.

Не пийте бира за изтрезняване!

Не пийте силно кафе или чай!

Няколко ползи от алкохола

• У повечето хора умерената употреба на алкохол понижава риска от инфаркт и инсулт.
• Някои лекари го препоръчват в разумни количества на своите възрастни пациенти като средство за релаксация и за улесняване на заспиването.
• По-нисък риск от диабет, по-нисък риск от болестта на Алцхаймер и Паркинсон.
• Алкохолът увеличава "добрият" холестерол за сметка на "лошият" холестерол.
• Всяка от тези ползи се противовъздейства при прекомерно консумиране.
• Но повечето учени са на мнение, че вредата надвишава ползата.

“Алкохолът причинява на човечеството много повече мъка, отколкото радост, въпреки, че се употребява именно заради веселието. “

Иван Петрович Павлов

Материалът е предоставен от:

д-р Анелия Биволарска,

Катедра по химия и биохимия,

Медицински Университет, Пловдив