Претибиален микседем – симптоми и лечение

Претибиален микседем

Претибиалният микседем е наблюдаван още от още от Basedow през 1840 година. Заболяването е проучвано подроб­но от дерматологична гледна точка и се нарича още ограничен микседем. Развитието на претибиален микседем се свързва с усилена секреция на тиреотропен хормон или на предизвик­ващия екзофталм (изпъкване на очните ябълки) фактор на аденохипофизата. Не е изяснено защо кожните изменения се проявяват само в областта на дол­ните крайници, като за това най-вероятно значение имат невротрофични фактори. Микроскопски се установяват разрушаване на колагенните влакна при Претибиален микседемзапазени еластични влакна и наличност на слузоподобна междуклетъчна субстан­ция, която пропива влакнестите структури на съединителната тъкан. При претибиален микскедем вероятно е локално е нарушена обмяната на мукополизахаридите, специално на системата хиалуронова киселина – хиалуронидаза.

Симптоми на претибиален микседем

Заболяването се появява при по-продължително боледуване от тиреотоксикоза (Morbus Basedow), обикновено във връзка с провеждане на лечението и успоредно с настъпването на известно подобрение в хипертиреоидния синдром. Понякога появата на претибиалния микседем съвпада с увеличаване или малигнизация на екзофталма. Кожните изменения се лока­лизират по предната повърхност на подбедриците, понякога се разпространяват по гърба на стъпалата и по бедрата или об­хващат циркулярно надглезенната област, но винаги са симет­рично разположени. Кожата на краката е плътна, опъната, с вид на портокалова кора, понякога бледа, по-често зачервена или по-тъм­но пигментирана. В някои случаи се наблюдават фоликулити, хиперкератоза, хипертрихоза, нарушена сетивност. В началото на претибиалния микседем измененията могат да бъдат ограничени като малки възелчета и по-късно да се слеят. Понякога са по-силно изразени, с проминиращи над околната тъкан участъци (туберкулозен миксе­дем) или стигат до степен на елефантиаза.

Претибиален микседем – лечение

Лечебните резултати при това заболяване са незадоволителни. Понякога се по­лучава ефект от тиреоидни препарати (ако състоянието на бол­ния позволява прилагането им) или от прилагането на хиалуронидаза локално. Опитите за лечение на микседем с гликокортикоиди не дават особено добър резултат.