Кисти на бъбреците

Кистите на бъбреците са нетуморни образувания, представляващи гладкостенни еднокамерни кухини, изпълнени с течност.

Обикновени (прости) кисти

Обикновените кисти на бъбреците в повечето случаи са единични и ретенционни по механизъм на възникване, т.е. получават се от задръжка на урина. Тези кисти възникват при запушване на някое от хилядите бъбречни каналчета, вследствие на което над мястото на запушването се формира ограничено разширение под формата на тънкостенно мехурче, изпълнено с течност (урина). Ретенционните кисти могат да достигнат размери до 3 см в диаметър, обикновено са разположени в горните полюси на бъбреците и се откриват случайно при ехографско изследване.

Този вид бъбречни кисти се срещат сравнително често.

Те са безобидни и не се нуждаят от лечение.

Руптура (спукване) на такава киста е практически невъзможно, най-малкото поради две причини: Първо – бъбреците са покрити със здрава съединителнотъканна капсула и лежат в дебел кожух от мастна тъкан и второ – разположението на бъбреците (отвътре до гръбнака, в задната част на коремната кухина) ги прави максимално защитени при травматични увреждания. Дори да се реализира теоретичната възможност за спонтанна руптура на бъбречна киста (от високо налягане на течността в нея), това не би довело до каквито и да е сериозни последствия.

Придобита кистична болест на бъбреците

Развива се в резултат на продължителна хемодиализа (апарат изкуствен бъбрек) при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. В резултат на хрониодиализата се развива кистична дегенерация във вече нефункциониращи бъбреци.

[notification type=“notification_info“ ]За бъбрека на крайния стадии прочети нефросклерози[/notification]

Поликистични бъбреци
В тази група влизат следните заболявания – Едрокистична поликистоза от възрастов тип, Тотална дребнозърниста поликистоза от детски (инфантилен) тип, Ювенилна кортикална поликистоза и Медуларна поликистоза („гъбест” бъбрек). С изключение на последната, всички останали форми са наследствени (вродени) заболявания. Те се характеризират с развитието на голям брой, различни по размер кисти в бъбреците, водещи до нарушаване на бъбречните функции.

кисти на бъбреците

В списание „Нефрология, хемодиализа и трансплантация”, брой 2, 1998 год. е описан случай на поликистоза с рекорден размер на бъбреците – общото им тегло възлиза на 23 килограма. Това представлява 1/3 от теглото на пациента, като дължината на всеки от бъбреците съставлява почти 1/3 от височината на тялото. Този случай демонстрира безграничните възможности за адаптация на човешкия организъм, дори в условията на тежки, нелечими заболявания.

Откъси от статията:

Гигантски бъбреци при автозомно-доминантна поликистична болест на бъбреците (АДПКБ)

Д. Димитраков1, И. Биволарски2, Б. Анави2, Й. Димитраков1

Клиника по Нефрология 1, Катедра по Обща и Клинична Патология 2, МУ – Пловдив

Въведение

При автозомно-доминантната поликистична болест на бъбреците средната маса на бъбреците у мъже с [highlight] високо кръвно налягане [/highlight] (хипертония )е около 650 мл, а при жените – под 500 мл. Описани са поликистозни бъбреци с тегло до 7-8 кг и размери 45/25/20 см. Тъй като нарастването на масата на бъбреците и хипертонията при това заболяване ускоряват фаталния изход, тези стойности се възприемат като предела на съвместимостта с живота. Ние имахме възможността да проследим дребна жена с АДПКБ при която след 10 – годишна хемодиализа бъбреците бяха добили гигантски размери, далеч над съобщаваните в литературата като максимални.

Съобщение на случая

Жена с тегло 79 кг и ръст 156 см произхожда от фамилия, при която АДПКБ е свързана с РКД-1 гена в 16-та хромозома. Тя е наследила болестта от баща си и я е предала на едно от двете си деца. Заболяването е установено на 30 г. възраст. Пет години след това бъбречната и функция е била нормална, но е провеждано симптоматично лечение по повод на артериална хипертония и анемия. В следващите 10 години е включена на хрониодиализа 3 пъти седмично (апарат „изкуствен бъбрек” – б.а.). Две години преди леталния изход е регистрирано прогресивно нарастване на двата бъбрека, рязко уголемяване на корема, задух, отоци по долните крайници и неподдаваща се на медикаментозна корекция трайна хипотония ( [highlight] ниско кръвно налягане [/highlight] – б.а.). Направен е опит за нефректомия (отстраняване на бъбреците – б.а.), но поради изпадане на болната в колапс, операцията е била прекъсната. Финално болната е напълно неподвижна и завършва с тежка сърдечна и периферна съдова слабост.

При аутопсията, наред с промените, свързани с хроничната бъбречна недостатъчност (сърдечна [highlight] хипертрофия [/highlight] , [highlight] анемия [/highlight] , нодуларна хиперплазия на паращитовидните жлези, мозъчен оток) правят впечатление топографските изменения, дължащи се на огромните бъбреци. Те заемат по-голямата част от коремната кухина. Налице е асцит и голяма пъпна херния. Диафрагмата е високо повдигната, а обемът на гръдната клетка е намален наполовина. Белите дробове са деформирани и избутани към куполите. Сърцето е хоризонтално разположено, изходящите магистрални съдове – частично прегънати. Асцендентният и десцендентният колон са изместени латерално, разположени върху предно-страничната повърхност на бъбреците. Централно в черния дроб се намериха няколко гладкостенни кисти с бистро съдържимо, с размер 1-3 см. Не се установиха съдови малформации в мозъка.

Левият бъбрек е с тегло 12,100 кг (48/28/23 см), а десният – 10,900 кг (50/26/20 см).

Конфигурацията на бъбреците е почти запазена. По повърхността им и на срез, в кората и в медулата се намират огромен брой притискащи се една друга кисти с диаметър от 0,5 до 6-7 см. Те проминират и в пиелона и го деформират. Стените на повечето от тях са полупрозрачни, но някои са задебелени и ригидни, дори с костна плътност. Съдържимото им е бистро, безцветно или жълтеникаво, но в някои – червенокафеникаво, желеподобно. Между кистите се намират белезникави повлекла остатъчен паренхим. Не се откриват други аномалии на отделителната система.

Обсъждане

Екстремалните случаи на терапевтична патоморфоза впечатляват както с потенциала на болестта, така и с огромните компенсаторни възможности на организма и шанса за поддържане на живота в тези гранични случаи.

При нашето наблюдение масата на бъбреците е нарастнала над 100 пъти и съставлява 29% от телестното тегло, а дължината им – 1/3 от ръста на болната.

Ние не можем да посочим причината за бързото нарастване на бъбреците в последните две години, но то едва ли е генетично детерминирано, тъй като останалите болни от рода, които наблюдаваме, не показват такава тенденция. Ще отбележим, че болната е имала две раждания преди откриването на заболяването и. Те не са дали подобно начало, независимо, че повторните бременности се считат за рисков фактор. Не можем да приемем също, че растежния фактор е свързан с конвенционалната терапия, провеждана в последните 10 години. Несъмнено, удължавайки живота, терапията е способствала кистите на бъбреците да достигнат предела си по брой и размер. Принос за това имат и липсата на тежки пиелонефритни изменения и относителната съхраненост на гломерулите. Сегментната многоредност на епитела подсказва хиперсекреторна генеза на кистите…

[notification type=“notification_info“ ]Кисти се срещат често и при тумори на яйчниците[/notification]