Енцефалит – симптоми

Енцефалит представлява възпаление на мозъчната тъкан. Много често енцефалитите ангажират и гръбначния мозък и тогава се наричат енцефаломиелити. Понякога мозъчното вещество е въвлечено по съседство във възпалителния процес при серозни менингити (възпаление на мозъчните обвивки), и тогава разграничаването на двете заболявания става много трудно.

Причини за енцефалити

Повечето причинители на серозния менингит могат да причинят и енцефалит. Най-голяма роля в това отношение играят вирусите. Освен тях, енцефалит може да се развие и при токсоплазмоза, трихинелоза, сифилис, петнист тиф и др. Други причини са счупване на черепа (директно инфектиране), навлизане на микроорганизми по съседство, дистантно (метастатични абсцеси), токсини – алкохол, въглероден окис, олово, арсен, соли на тежки метали. Токсичните увреждания не водят до истински енцефалити, а по скоро до енцефалопатии, защото при тях не се разгръща целия възпалителен процес.

Симптоми при енцефалит

  • Гърчове
  • Ограничено съзнание (всички степени)
  • Затруднение в говора (афазия)
  • Парези и парализи
  • Нарушения в походката (атаксия)
  • Неволеви движения
  • Спонтанни движения на очните ябълки (нистагъм)
  • Разхвърляни неволеви движения на крайниците (хиперкинезии)
  • Тежки личностни промени
  • Оглупяване (слабоумие)

При енцефалит деменцията следва реда на унищожаване на ганглийните клетки.

Повече за слабоумието прочети в Алцхаймер

Промени в ликвора при енцефалит

  • Ксантохромен (бледожълтеникав), обикновено бистър
  • Увеличаване на клетките
  • Увеличаване на белтъка
  • Нормална глюкоза (най-често)

Видове енцефалити

1. Полиоенцефалит (Полиомиелит) – локализация в сивото мозъчно вещество (сиви ядра) на главния (гръбначния) мозък.

2. Левкоенцефалит (Левкоенцефаломиелит) – възпаление на бялото мозъчно вещество на главния мозък.

3. Паненцефаломиелит – ангажиране на сиво и бяло мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък

4. Перивенозни енцефаломиелити – това е общ морфологичен признак на енцефаломиелити, които се развиват след остри вирусни инфекции, след имунизация.

Полиоенцефаломиелити

енцефалитОбщи микроскопски изменения

1. Ганглийни клетки – тежки дегенеративни промени и остро нелетално възвратимо клетъчно увреждане в началните стадии. В по-късни етапи – некробиоза, некроза.

2. Кръвоносни съдове – периваскуларни инфилтрати (предимно лимфоцити), пердиапедезни кръвоизливи, периваскуларен оток.

3. Глия – пролиферация на микроглията – окръгляне, изчезване на израстъците, превръщане в макрофаги и струпване върху загиналите ганглийни клетки с оформяне на възелчета. Процесът се нарича невронофагия – в центъра има некротични неврони със струпани около тях микроглиални клетки.

4. Влакна – налице е демиелинизация на нервните влакна (миелинолизис) със струпване на липофаги.

За повече информация виж Клетъчни натрупвания

Полиомиелитис антериор акута

Полиомиелитът (Детски паралич) засяга сивото вещество на предните рога на гръбначния мозък. Разрушават се сивите двигателни ядра, предимно с локализация в шийната интумесценция. Развиват се парези и парализи от вял тип. За увреждането при полиомиелит е характерно:

  • Мозаичност на ангажираните неврони – в основата и лежи вярата на пациентите в по-добрата прогноза.
  • Засягането може да бъде унилатерално – само в единия рог на гръбначния мозък
  • Липсва тежко изразената глиоза

енцефалит 2Бяс

При тази зооноза няма случаи, в които клиничната картина да се е разгърнала изцяло и след това да е настъпило оздравяване. Болните с изявена клиника загиват 100%. Локализация – двигателни ядра в продълговатия мозък – нервус вагус, глософарингеус и други черепномозъчни нерви (ЧМН), както и невроганглийните клетки в Амониевия рог. При бяс невронофагията се нарича възелчета на Ернс-Бабеш. За това заболяване са характерни и телцата на Негри, които се откриват електронномикроскопски и представляват еозинофилни включвания от вируса.

Летаргичен енцефалит (болест на Икономо)

Обхваща по-горните етажи – мезенцефалон, диенцефалон. Най-тежко се уврежда субстанция нигра, таламус оптикус, двигателното ядро на 3-ти ЧМН, палидонигралните ядра, хипоталамуса. При болестта на Икономо освободеният меланин от субстанция нигра се фагоцитира или остава да лежи свободно в междуклетъчните пространства. След време субстанция нигра (черна) се превръща в субстанция гризеа (сива) или субстанция алба (бяла) заради загубата на меланин. Тази промяна следва да се търси и при Паркинсонова болест!

Симптоми при летаргичен енцефалит

  • Изразената сънливост (сомнолентност) на пациентите, поради ангажиране на ретикуларната формация в мозъка.
  • Омазнени кожа и лице – дължат се на хиперфункцията на мастните жлези, причинено от засягане на вегетативните ганглии
  • Скандиран (накъсан, насечен) говор
  • Паркинсонов синдром (движение на „скъперника” – като че брои пари)
  • Затворени очи поради парализа на мускулите, движещи очните ябълки
  • Обилно слюноотделяне (саливация)

Левкоенцефаломиелити

1. Мултиплена склероза

2. Болести с неясна етиология и патогенеза

2.1. Дифузна склероза на Шилден

2.2. Концентрична склероза на Бало

3. Остър дисеминиран първичен енцефаломиелит

Паненцефаломиелити

Засяга се сивото и бялото мозъчно вещество. Мозъкът е оточен, с изгладени гънки и стеснени бразди. Микроскопски се откриват дегенеративни изменения на невроганглийните клетки, невронофагия, периваскуларни инфилтрати, демиелинизация, увреждане на неврофибрилите, липофаги, тромбоза в съдовете и съответно – исхемични некрози (инфаркти). В крайните стадии настъпва глиосклероза.

Видове Паненцефаломиелити

1. Комарни – засяга се мозъчната кора, ствола, малкия мозък (клетките на Пуркиние), което води до нарушение на равновесието.

2. Кърлежови – уврежда се гръбначния мозък в шийния отдел. Развива се пареза и атрофия на мускулатурата, вследствие на което главата на пециентите стои отпусната надолу.

3. Вирусни енцефалити

3.1. Херпес симплекс засяга базалните ганглии и бялата мозъчна тъкан на темпоралните дялове. По мозъка се откриват белези на оток и точковидни кръвоизливи. Микроскопски се попада на пердиапедезни кръвоизливи, периваскуларни възпалителни инфилтрати, огнищни некрози. Електронно-микроскопски в ядрата на невроните се откриват вътреядрени включвания, представляващи нуклеотидите на вируса (тип А).

3.2. За енцефалит при грип е характерна капиляропатия – дребни и конфлуиращи кръвоизливи, дегенеративни и атрофични промени в ганглийните клетки, слабо изразена глиална пролиферация.

3.3. Енцефалит при СПИН – Промените са по типа на миелити или енцефалопатии. Засягат се 40-70% от заболелите от спин. Процесът ангажира ствола, гръбначния мозък, периферните нерви. Първоначално се наблюдават депресии поради увреждане на ганглийните клетки, които са с дегенеративни промени. Налице е „цитомегалия” – наличие на грамадни клетки сред мозъчното вещество. Електронномикроскопски се откриват интрацитоплазмени включвания, липсват невронофагия и периваскуларни инфилтрати в бялото мозъчно вещество. Късните промени се изразяват в дифузна склероза на мозъчната кора.