Воля или Вяра

Воля, Въображение и Вяра

Няма такава болест

Тя е възрастна жена, многократно заразявана от кучешка тения. Дива полуграмотна селянка, която цял живот се е занимавала със селско стопанство и отглеждане на домашни животни – крави, коне, магарета, кози, овце, кокошки, зайци, кучета, котки. Десетилетия наред нейното стопанство представлява природогнищен резервоар на кучешката тения. Жената има няколко ехографски изследвания, извършени през годините, с документирани множество ехинококови кисти в черен дроб, бели дробове, слезка. На настоятелните покани на лекарите да проведе някакво лечение, тя недоумяващо отговаря:

„Че защо да се оперирам?”, „Какво като имам кисти, голяма работа?” , „Както дошло, така си и отишло!”, „То, човек, каквото му е писано, такова ще бъде!”.

Съзнанието на тази жена явно не признава кучешката тения за сериозно заболяване. Това се получава и на практика в нейното тяло. Кистите спират да растат на определен етап от своето развитие, свиват се и се калцират. Последните снимки от ехографиите показват именно такива промени в повечето паразитни образувания. Неспирните атаки на това заболяване не са попречили на пациентката да достигне до преклонната възраст от 87 години. Оздравителните сили на нейното тяло неизменно са излизали победители от всяка схватка с кучешката тения.

[notification type=“notification_info“ ]Как изглеждат ехинококовите кисти можете да видите Кучешка тения[/notification]

Всеки пациент би могъл да подпомогне оздравителните сили на своето тяло, стига да знае как да го направи по правилен начин. Ако не знае как и не умее да си помогне, това няма никакво значение. Горния пример е едно от многото доказателства за това. Скритата интелигентност в нашите тела е в състояние да ни излекува от повечето страдания. От нас се иска само да не пречим (с мислите си). Човек полага ли специални усилия, за да зарастне кожната рана или счупената му кост? Не. След като хирургът и ортопедът ги обработят, за да им създадат подходящи условия, те зарастват сами. Ако обаче почнете непрестанно да чоплите повърхността на раната или да движите костта, те ще оздравеят ли бързо? Това правят повечето хора с тревожните си мисли, когато ги споходи някаква болест. Те, притеснявайки се за хода на заболяването, непрекъснато пречат на оздравителните процеси в организма!

Защо при остро заболяване човек се чувства отпаднал, лежи му се и му се спи повече от обичайното? Това е начина на природата да подскаже на пациента да усмири тялото и съзнанието си, за да може вътрешният лекар да си свърши работата на спокойствие и както трябва? Всичко, което трябва да направи пациентът в тези моменти е да приведе тялото си в пълен покой и да спре да мисли, особено за болестта си! Това обаче е една от най-трудните задачи. Човешкият мозък и неговите мисли приличат на разбунен кошер с побеснели оси. Те не спират да влитат и да излитат от кошера, понякота на рояци, понякога поединично.

[notification type=“notification_info“ ]Как да се научите да контролирате мислите си, прочетете за техники за медитация[/notification]

Насилствено унищожаване на болестта

Той се намираше в разцвета на силите си и вече 10 години носеше голямата ехинококова киста в черния си дроб. На времето, когато му поставиха диагнозата кучешка тения, му предложиха и операция, но той реши да я отложи за по-нататък с надеждата да се оправи с лекарства. Направи няколко курса с противопаразитни медикаменти. Ефектът беше нулев. Кистата си стоеше все същата, без въобще да намали размерите си.

В един момент, на него вече му омръзна тази киста. Омръзна му да се мисли за хронично болен. До гуша му дойде от чувството за препълнен корем и от напрежението, което усещаше в дясното подребрие. Писна му да бъде въздържател и да се страхува да изпие две-три ракии като хората. Въобще, тая киста направи живота му черен.

Точно в този момент, като „манна небесна” му попаднаха книгите на Хосе Силва за контрол на ума. Изчете ги на един дъх и реши да „разкаже играта” на проклетата киста. „Ще я спукам, мамка и!”, сподели той с един свой приятел, лекар и го помоли да му покаже на анатомичен атлас къде точно се намира и как изглежда ехинокока в неговия черен дроб. „От днес започвам да визуализирам и да насочвам сноп лазерна светлина към кистата и ще я спукам”, убедено изрече той.

Наистина я спука – само след месец … и това щеше да му коства живота.

Една сутрин, след поредната визуализация на лазерното лечение, той стана да отиде до тоалетната. Точно тогава кистата се спука и мъжът припадна в коридора на апартамента. Анафилактичният шок от чуждите белтъци на паразита, излели се в коремната му кухина, се разви бързо и бурно. Пациентът изпадна в безсъзнание, направи гърч, от устата му излезе пяна. В този вид го завари неговата приятелка, която успя да запази самообладение, обади се в болницата, за да повика линейка и му оказа първа помощ, спазвайки точно инструкциите на дежурния лекар.

Пациентът оцеля и в крайна сметка оздравя, но не съумя да си направи очевидно правилния извод от ситуацията. Той реши, че Господ го наказва за опитите му да променя хода на съдбата със силата на собственото си съзнание. След този тежък инцидент, мъжът захвърли книгите на Хосе Силва и темата за силата на ума стана за него табу.

Този човек не успя да съзре Истината. Той не си даде сметка, че Вселенският разум, също като Духът от лампата на Аладин, бе изпълнил неговото най-съкровено желание – да спука кистата! Нали точно това си бе пожелал той преди месец?

„Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш!”

  • Кои са причините за самооздравяването от кучешката тения?
  • Притежават ли пациентите, излекували се от тежки, нелечими болести, някакво особено качество, което другите хора нямат?
  • Кое отличава победителите на дадена болест от нейните жертви?

Безсилна да предложи смислено обяснение на подобни случаи, традиционната медицинска наука нарича повечето от тях с името „Спонтанни ремисии”. В превод на простосмъртен език това би трябвало да означава „Временно оздравяване от само себе си?”. Забележете –  временно! Не само, че не вярва, че наистина тези пациенти са оздравели, но „истинската” наука смята това само за едно временно състояние?

Характерни черти на победителите

Volia_Viara_1При едната група мистични изцеления е установено, че пациентите са намерили начин да успокоят своето съзнание и скоро след това са направили квантов скок в своето съзнание. Тази качествена промяна в осъзнаването на света те описват като сливане с природата. В този момент пациентите достигат до проникновението, че телата им не са отделени, а са част от заобикалящия ги свят. Тези пациенти започват да се чувстват като едно цяло с всичко съществуващо във видимата и невидимата Вселена. Така те явно отварят врата, през която нахлуват оздравителните вибрационни честоти на природата (Духа) и съществуването на болестта става невъзможно.

Така протича оздравителния процес при хора, които приемат болестта за временно препятсвие или пък въобще не си ангажират вниманието с нея. Децата (с редки изключения) се отнасят към тази група. Тяхното съзнание не е обременено с мисли за болестта и евентуалния и трагичен развой. Докато боледуват, те обикновено си мислят как ще си играят и забавляват, когато оздравеят. Така и става.

Другата група пациенти с удивителни изцеления са онези, които съзнателно са използвали силите на съзнанието си, за да подпомогнат оздравителния процес. При тях отново се повтаря процеса на успокояване на съзнанието (чрез медитация), но след това те почват да използват своето въображение като лечебен метод. Те например си представят и многократно разиграват в съзнанието си сцената как белите им кръвни телца обгръщат като снежна вихрушка рака и го изяждат. Така става и на практика. Туморът се стопява и изчезва.

Описаните случаи на подобни изцеления (с медитация и визуализация) се натрупаха в достатъчно голямо количество, способно да доведе до качествени промени в колективното съзнание. Личният опит на такива пациенти започна да намира практическо приложение. Софтуерни компании разработват компютърни игри, които да се използват като метод на лечение на деца, болни от рак на кръвта. В играта ракът е в ролята на зло чудовище, което детето убива с оръжията на имунната си система. Съзнанието на детето, ангажирано в тази игра, приема нещата насериозно и задейства оздравителните процеси, които в крайна сметка побеждават болестта. Първоначалните резултати от този начин на лечение са повече от обнадеждаващи.

Воля

Волята предполага питбулска решимост за постигане на определена цел и изисква прекалено голямо усилие от ваша страна. Пътят на домогване до целта е труден, изпълнен с тежка борба и мъчителни моменти. Този метод понякога дава добри резултати, но само понякога, и то на каква цена.  Преценете сами дали си струва усилията.

Защо волята е слабо ефикасен метод за постигане на резултати?

Защото често срещу нея се опълчва въображението. А когато се изпречи на пътя на волята, въображението винаги излиза победител. Винаги.

Въображение

воля вяраИма ли принципна разлика между дъската на първата снимка и дъската над пропастта. Никаква. Дъската си е дъска. Вашето въображение създава разликата. Ако дъската е разположена долу, на земята (първата снимка), вие можете да преминете по нея толкова лесно, сякаш това е детска игра. В случая с пропастта обаче, на повечето хора ще им се разтреперят краката, сърцето им ще се разтупти, ще ги облее студена пот, някои дори могат да се вцепенят от страх. Защо става така? Та те дори още не са стъпили върху дъската над пропастта. Въображението на тези хора създава картина на падане и работи против тяхната воля. В такива моменти ясно проличава надмощието на въображението над волята. Какво ще стане, ако човек, които се страхува от падане, бъде насилен да прекоси пропастта? Най-вероятно той наистина ще падне и ще материализира картината на своите собствени мисловни видения.

Само малцина, които са дисциплинирали своето въображение до такава степен, че да могат да го накарат да създаде в бъдещето картина, каквато те самите са си пожелали, ще преминат безпрепятствено. Дали ще си представят, че дъската не виси над пропаст, а е полегнала върху скалата, или пък ще се видят как минават спокойно и уверено, без да поглеждат какво има под краката им, на практика няма значение. Те все едно ще преминат над пропастта.

Вашата задача е да наблюдавате Въображението си и да го накарате да си сътрудничи с Волята, а не да и съперничи. Волята се стреми със собсвени сили да реализира вашето желание. За да улесните неговото сбъдване, нарисувайте във въображението си картина на благополучен завършек. Ако сте болен, представете си как ще се чувствате, когато оздравеете. Почувствайте здравото си тяло с всичките си сетива. Радвайте се сега на нещата, които ще правите, когато оздравеете. Важното е да го направите Сега, защото това, с което разполагате в момента е само настоящето. Направете го и вашето въображение ще ви преведе през изцелението със същата лекота, с която бихте преминали по дъската, ако тя е поставена на земята. Изхвърлете от съзнанието си мисълта за болестта, за да стигнете бързо и безпрепятствено до оздравяването.

Бъдете като децата!

Вяра

Тя може да се илюстрира така!

Лесно е да отидеш в църква, да запалиш свещичка и да се прекръстиш.Volia_Viara_3

Лесно е да излезеш от там и да разправяш на хората колко си набожен.

Лесно е да поучаваш другите, че трябва да вярват в това или онова.

Вярата представлява пълна убеденост, непоколебима увереност в даден резултат! Подобна увереност се постига само и единствено по пътя на познанието. Пропастта е символ, метафора на тежката болест, която пациентът трябва да преодолее. Вярвате ли, че можете да прекосите пропастта без мост? Вярвате ли, че можете да оздравеете от нелечимата болест?

Това явно е много трудно, след като шепа хора постигат такива удивителни изцеления. Дали скокът в съзнанието на тези пациенти, съпровождащ чувството за единение с природата не съпровожда познанието, което те са постигнали. Какво е нещото, което те са научили? Дали това не е познанието за съществуването на Бог, на Вселенски разум, който е създал тялото им и може да го излекува от всяка болест?

Твърдението, че лекарят само превързва раната, а Господ (Духът, Природата) я лекува не са само празни думи. Какво прави хирургът за вашата рана? Почиства я, дезинфекцира и я зашива. Какво прави ортопеда за счупената ви кост? Намества фрагментите и поставя гипс, за да ги закрепи в правилна позиция за оздравяване. Сетне поставя превръзка и оттук нататък лекарите също като вас се превръщат в наблюдатели на оздравителния процес, който се извършва от някаква друга сила. Дали ще я наречете Господ, Бог, Дух, Вселенски разум, Намерение, Първоизточник, Живот, няма никакво значение. Важното е че Той съществува и се грижи за вас и за вашето здраве.

Знаете ли какво става в увредената тъкан на вашето тяло, след като лекарят превърже раната? Милиони кръвни клетки (левкоцити) се втурват в този участък, за да го почистят от съсиреци и мъртвите структури. Само след два-три дни разрушената тъкан е изчистена и е готова за възстановяване. Веднага след това започва строежа на нова инфраструктура на обекта – изграждат се множество нови кръвоносни съдове (капиляри). По тези малки тръбички дененощно и неуморно кръвта пренася строителните материали и работниците за строежа.

Volia_Viara_4Фибробластите се клетките, които изпълняват строително-ремонтните дейности. Те наливат бетона и редят тухлите на строежа. Макрофагите (кръвни клетки) изнасят отпадъците. Ендотелните клетки строят нови комуникационни пътища, затварят и преустройват старите канали. Швановите клетки полагат ходове, по които да пропълзят нови нервни влакна. Изграждат се лимни структури и т.н. С перфектна прецизност всички клетки работят в строен синхрон, докато възстановят загиналата тъкан. Кой направлява тяхната дейност? Кое кара всяка една от тях да си върше работата? Как знаят къде да отидат и какво точно да правят? Каква е отплатата за тяхната дейност? Клетките имат ли съзнание?

В телата на всички ни съществува невидима интелигентност, която знае как и може да лекува увредените органи. Същата тази интелигентност е направлявала оформянето на тъканите и органите още от момента на зачеването. Кой по добре от нея знае как да възстановява тялото, което тя самата е създала? Кой може да поправи разваления часовник по-добре от часовникаря, който го е измислил? Способен ли е създателят на четиритактовия двигател да го ремонтира, ако машината се повреди?

Всичко, което се иска от пациента е да се довери на вътрешния си лекар и да не му пречи да си върши работата, Болният е длъжен да вярва в оздравителните сили на своето тяло, защото единственият стремеж на Животът (Духът) е да живее чрез него.