Шок – видове, симптоми и лечение

Шокът представлява синдром на остра генерализирана циркулаторна недостатъчност с развитие на тежка хипоксия, водеща до нарушаване на обмяната на веществата в тъканите и жизненоважните органи. Познати са над 100 различни етиологични форми на шок, чието разнообразие може да бъде сведено до промяна на три основни величини на кръвообръщението: 1. Остро несъответствие между съдовия капацитет и съдовото съдържимо (кръвен обем); 2. Остра сърдечна недостатъчност (кардиогенен шок при сърдечен инфаркт); 3. Нарушения в микроциркулацията (дистрибутивен шок при септични състояния, при травми на ЦНС и др).

Видове шок

Хиповолемичен шок

Най-честите причини за намаляване на кръвния обем са: загуба на кръв при масивни кръвоизливи (хеморагичен шок), загуба на плазма (изгаряния, перитонит, илеус), загуба на вода и соли, водещи до тежка дехидратация (диария, топлинен удар).

Токсичен шок

При него се наблюдава остра вазодилатация, евентуално ендотелни увреждания и промени в мускулатурата, причинени от: a) бактериални токсини – септичен шок, от ендотоксините на грам-негативни бактерии;  б) токсични продукти на обмяната от мястото на изгаряне или при мускулен разпад (тежки наранявания); в) медикаментозни отравяния.

Анафилактичен шок

Алергичната реакция предизвиква тежък срив на кръвообращението и развитие на генерализирана остра дилатация на съдовете на микроциркулацията, стаза и слъдж. Това може да стане при инжектиране на чужд белтък (плазма, серум), плазмозаместители (декстран), локални аналгетици, антибиотици, рентгенови контрастни вещества, ухапване от насекоми и др.

Неврогенен шок

При него е налице парализа на вазомоторния център. Причините за това могат да бъдат: увеличено интракраниално налягане (мозъчен оток, мозъчен кръвоизлив ), силни болки, високо нараняване на гръбначния стълб и др.

Кардиогенен шок

Наблюдава се остро намаляване на сърдечния минутен обем при инфаркт на миокарда , ритъмни нарушения, белодробна и въздушна емболия, сърдечна тампонада .

Важно е да се отбележи, че на практика рядко се случва тези форми на шок да бъдат ясно разграничени и самостоятелни. По-често те са смесени и преминават една в друга още от началото на шока или по време на неговото протичане.

Симптоми на шок

Болните са бледи, преди всичко устните и ноктите (евентуално синкави), имат марморирани кожни области. Кожата е студена и влажна, покрита със студена пот. В повечето случаи съзнанието е запазено. Налице са жажда, апатия, неспокойствие, унесеност (сомнолентност) или кома . Пулсът в началото на шока е нормален или забавен (брадикардичен), а по-късно става мек, лошо напълнен и ускорен. Артериалното кръвно налягане е ниско , като амплитудата между систолната и диастолната стойност е намалена. Вените по ръцете, краката и врата са слабо напълнени, ЦВН (централно венозно налягане) намалява (с изключение при кардиогенен шок). Налице е намалено отделяне на урина (олигурия).

Внимание! Голяма опасност за живота има при систолично налягане под 80 мм Hg (10,7 кРа)  и пулс над 120 удара в минута; ЦВН по-малко от 4 см;  урина под 30 мл./час.

 

Лечение на шок – принципи

  1. Основно правило при шок е да се избягва транспортирането на пациента и да не се предприема никаква операция (освен в случаите, при които е налице тежка хеморагия).
  2. Основна цел при лекуването на шока е да се осигури кислород за организма чрез възстановяване на нормалното съотношение на перфузията. Това трябва да доведе до нормална продукция на урина (1-2 мл./мин.).
  3. Пълното извеждане от шоковото състояние с всички негови форми може да изисква часове и дни. Затова най-важната цел е установяване на годността на пострадалия за транспорт и операция  –  розова, топла и суха кожа, тахикардия в обратно развитие, артериално налягане над 80 мм Hg (10,7кРа),  ЦВН над 7 см,  диуреза 75–100 мл/час.

Спешни мерки при лечение на шок

  • Кръвоспиране
  • Освобождаване на дихателните пътища
  • Осигуряване на кислород или обдишване при нужда
  • Поставяне на болния в адекватно положение (по гръб хоризонтално с леко повдигнати крака). Изключение се прави при сърдечна и дихателна недостатъчност – тогава се осигурява високо положение на горната част на тялото.
  • Острата кръвозагуба изисква незабавно заместване с еритроцитни консерванти или пълноценна едногрупова кръв. Прясна кръв се прелива при масивна хемотрансфузия, плазмени белтъчни разтвори и хуманалбумин. Заместването с кристалоидни разтвори изисква по-голямо количество (хемодекс). За обемно заместване се прилагат рингер, рингер-лактат, изтонични разтвори на 5% глюкоза или физиологичен разтвор.
  • Колкото по-дълго продължава един шок, толкова по-важно е в кръвта да се вливат големи количества електролитни разтвори. Ако няма противопокозания, течности могат да се приемат и перорално.
  • При някои форми на шок се изисква преди всичко диференцирано медикаментозно лечение (кардиогенен, алергичен, токсичен).
  • За борба с болката се използват силни аналгетици в редуцирани дози в зависимост от общото състояние на болния. Те се инжектират венозно, за да бъде сигурно придвижването им до мястото на действие.
  • Температурата на тялото трябва да се запази чрез топли завивки, сухи дрехи и вливане на затоплени инфузии и трансфузии.
  • При продължаваща вазоконстрикция (бледост, марморирани кожни области, олигурия) може да се използва допамин.
  • При алергичен или токсичен шок се прилага вазоконстриктор в комбинация с високи дози кортикостероид.
  • При възстановен кръвен обмен и налична олигурия се препоръчват диуретици.
  • При персистиращ шок за борба с ацидозата се използва разтвор на натриев бикарбонат под кръвногазов контрол.
  • При инфекциозно-токсична генеза на шока трябва да има покритие с големи дози антибиотици.
  • Сърдечните гликозиди (дигиталисови препарати) се дават при сърдечна недостатъчност.

Важно! При шок всички лекарства се прилагат венозно!

 

В практиката често се бъркат понятията шок и колапс. За разлика от шока, при  колапса няма наличие на тъканна хипоксия, а само преходна вазомоторна пареза.

Сходно