Хипохондрия

Хипохондрията представлява прекомерен, патологичен страх от болести.. Характерно за хипохондрията е наличието на многобройни и неспецифични телесни оплаквания, следствие от опасение за заболяване. болните от хипохондрия внимателно наблюдават тялото си и всяка малка нередност ги привежда в състояние на страх. Тези пациенти в повечето случаи полагат усилия да водят „преувеличено” здравословен начин на живот и с това понякога си навреждат още повече. Хипохондрията по-често се появява през втората половина от живота, понякога след като болният или някой от кръга на познатите му е прекарал тежко заболяване. Психолозите различават два вида хипохондрия: идеохипохондрия, която се изразява само в опасение от разболяване и сензохипохондрия, при която са налице и неприятни субективни усещания. Всъщност, това са първите две степени на хипохондрията, които се последват от третата, последна степен – на соматизиране на мнимите оплаквания. В тази трета степен мислите и чувствата на пациентите се материализират в реалността на тяхното тяло – „Това, от което се боях, то ме и застигна”.
Добрата новина е, че хипохондрията е лечима, както всички останали заболявания.
Хипохондрия „Невероятно, наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за лечебен специалист, без да стигна до неизбежното заключение, че старадам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената и форма. Във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания в мен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше да прочета, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината от поредицата „предварителни симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам това. Хрумна ми, че нявярно страдам и от други болести. Намерих болестта на Свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и за това започнах по азбучен ред – прегледах „аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи подир кръгло две недели. С облекчение открих че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея аз бих могъл да живея още ред години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно проверих двадесет и шест букви на азбуката и можех да се убедя, че единствената болест, коята ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Изпървом това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде – накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други и не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, аз престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта изглежда ме бе хванала в най-злокачествената форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ферментите още от юношеските години. Тая бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че трябва да съм много интересен случай от медицинско гледище и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците за визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да си намеря пулса. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и започнах да броя. Преброих сто четиридесет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам самото сърце, но не можах да го намеря. То бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че то трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам – оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е .Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го колкото се може по-навън, затворих едното око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца на езика си. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до една още по-голяма увереност отпреди, че имам скаралатина.
В читалнята бях влязал като щаслив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; за това реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще получи повече практика чрез мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновенни, нищо и никакви пациенти с по-една или две болестти.” И тъй отидох право при него.
– Кажи – рече той. – Кажи от какво боледуваш?
– Няма да губя времето ти, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Живота е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша.  
Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хронично възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разгъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мене, – а веднага след това ме блъсна в главата. Накрая седна, надраска някакво предписание, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не отворих предписанието. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки че не държи на склад такива неща. 
– Но нали сте аптекар? – възразих аз .
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между кооперативен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох предписанието, а то гласеше , както следва:
“1 фунт бифтек и ½ литра горчива бира на всеки 6 часа.
1 разходка от 10 мили всяко утро.
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш.
Последвах тия указания с щасливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.”
Из „Трима другари в една лодка (без да броим кучето)”- Джеръм К. Джеръм

Методи за лечение на хипохондрията

 
1. Автохипноза
Разпечатайте картината с текстовете. Изрежете четирите карета. Размножете картончето с „лицето” още два пъти, за да има за всеки гръб. Залепете лицата за гърбовете така, че текстовете да останат от външната страна. Носете трите картончета винаги със себе си. Намерете тихо и спокойно място, където никой няма да ви безпокои. Разположете се удобно, отпуснете се и се съсредоточете върху текстовете от картончетата. Четенето на глас има по-голям ефект, защото в процеса на самовнушение и препрограмиране се ангажира и слуха. Отделяйте 15-20 минути всеки ден, по възможност три пъти дневно – сутрин, след събуждане, преди ставане от леглото; по време на обедната почивка и вечер, преди заспиване. Най-голям ефект имат сутрешното и вечерното четене, защото сутрин мозъкът все още не е обременен с тревожни мисли, а вечер му подавате материали за работа за през нощта, докато вие спите и си почивате.
 
Хипохондрия
2. Дух-тяло практики
Те нямат дозировка. При тях важи правилото „Колкото повече, толкова по-добре”.
Зрение: Поставете горяща свещ в стаята, в която прекарвате най-много време. Гледайте в пламъка на свеща по няколко пъти дневно. 
Гледайте в слънцето при изгрев и при залез по няколко минути.
Слух: Броене на звуците от обкръжението – без ограничение . Вслушвайте се в дихателните шумове (вдишване – издишване).
Повтаряйте наум посланията от картончетата през всяка свободна минута от деня.
Дишане: При поява на страхова симптоматика, вдишайте и издишайте бавно и дълбоко 10 – 12 пъти.  Страхът е най-големият враг на човека. Страхът лежи в основата на неуспеха, болестите и лошите отношения между хората. Милиони хора се страхуват от миналото, бъдещето, старостта, болестта и смъртта.
Страхът е само една мисъл в съзнанието!
Вие се страхувате от собствените си мисли?
Вашите собствени мисли са наистина ваша собственост. Това означава, че вие сте техен господар! Вие решавате какви да бъдат мислите ви, а те предопределят житейските ви преживявания!

3. Техники за разграждане на стреса

Масаж със силен натиск на посочените точки. Точките на ръцете се масажират двустранно, без значение дали едновременно (с помощник) или последователно. Следвайте номерацията при работа върху точките. Спазването на поредността е важна за постигане на максимален ефект.
Хипохондрия  3
4. Изповедта – душевен катарзис
„Кажи ни своите страхове и говори свободно. Пороят думи прочиства сърцето от скръбта. То е като да отприщиш бента, когато вирът на воденицата прелее.” – Робин Худ
Ако се страхуваш, ако ти докривее, ако се скараш с някой, не го дръж у себе си. Не го разказвай и на хората, защото така ще развалиш и тяхното настроение, ще им предадеш от негативната си енергия. Много лесно можеш да се справиш с този проблем, като направиш следното: Затвори се в някоя стая и гледай наоколо да няма никой. Отвори шкафа или гардероба и разкажи на тях всичко, от което ти тежи. Говори, викай, плачи. Като изговориш всичко, което имаш да казваш, затвори вратата на гардероба и си готов. Докато излезеш от стаята и вече ще се чувстваш по-добре. Да му мисли този, който отвори вратата на гардероба след теб.

За други методи на облекчение погледни секцията Огледалният образ

Вземете празен лист хартия и химикалка. Най-отгоре на листа напишете:

 
„Най-травмиращото изживяване в целия ми живот”
 
Отделете петнайсет или двайсет минути, за да напишете всичко, което ви дойде наум. Всичко. След това изгорете листа. Пренесената върху думите на листа негативна енергия ще се транформира чрез огъня в енергия от друг вид.
 
На следващия ден отново вземете химикалката, празен лист хартия и напишете най-отгоре
 
„Най-силната ми тревога в момента”
 
Излейте тревогите си върху хартията и после я изгорете. Това е същността на душевното пречистване при изповед. Пишете тези неща всеки ден, в продължение на десет дни, за да ви олекне напълно.
– И това ли трябва да правя? – ще попита някой.
– Наистина ли искате да се избавите от хипохондрията?
Повечето хора започват да изпълняват тези указания съвестно и с голям ентусиазъм. Това продължава около седмица. След това, почувствали облекчение и видимо в по-добро душевно състояние, те захвърлят всичко. Страховете им само това чакат. Те бързо се завръщат и завладяват отново съзнанието на пациента. Тогава той отчаяно заявява: „И това лечение не ми подейства! Нищо не ми помага! Аз няма да се оправя!”
  • И с вас ли ще се случи така?
  • Ще постъпите ли по този начин и вие?
  • Бъдете честни със себе си! Колко време съвестно ще изпълнявате горните указания?
Упорствайте поне месец – месец и половина, ако искрено желаете да имате трайно подобрение. На мозъка са му необходими 30-40 дни, за да създаде нов навик, включително и навика да мисли по различен начин. След няколко месеца повторете процедурата и ще видите как страховете ще ви оставят на мира веднъж-завинаги.
 

Успех!

Сходно