Хеморагични (червени) инфаркти

Хеморагичните инфаркти се развиват само в някои органи и при определени обстоятелства.

  1. ОРГАНИ С ДВОЙНО КРЪВОСНАБДЯВАНЕ

Особеностите на кръвоснабдяването на белия и черния дроб се състои в наличието на функционален и нутритивен приводящ кръвоносен съд, които внасят кръв в микроциркулацията им и руслото на магистрални венозни съдове, които изнасят кръвта от тях. В белия дроб влизат белодробната артерия (функционален съд), която носи венозната кръв от дясната сърдечна камера и бронхиалната артерия, която захранва с кислород и хранителни вещества тъканите, изграждащи стените на бронхите от различен калибър. В черния дроб влизат порталната вена (функционален съд), която носи кръвта от стомаха, червата, слезката и чернодробната артерия, която захранва с кислород и хранителни вещества хепатоцитите. Поради наличието на два внасящи кръв съдове в тези органи, запушването на единия от тях от тромб или ембол не води до пълно спиране на кръвотока и поради това не се последва от инфаркт, защото не възниква абсолютна исхемия. Когато обаче запушването на функционалния кръвоносен съд се развие на фона на хроничен венозен застой, тогава нутритивния съд, който е с много по-малък дебит, не може да се противопостави на високото налягане във венозната част на циркулацията и се получава хеморагичен инфаркт.

Класически пример е хеморагичния инфаркт на белия дроб. Предварително условие за неговото възникване е наличието на хроничен венозен застой в органа, причинен от клапен порок (митрална стеноза) или хронична левостранна сърдечна недостатъчност, последица на ХИБС (хронична исхемична болест на сърцето). В тези случаи морфологичната картина на хроничния венозен застой в белия дроб е на Кафява индурация (макроскопски) или Хемосидероза (микроскопски). Ако в такъв бял дроб се получи тромбоемболия на някой от сегментарните клонове на белодробната артерия (БТЕ), тогава бронхиалната артерия не може да „избута” кръвта срещу високото налягане в клоновете на белодробните вени. Движението на кръвта спира, т.е. развива се абсолютна исхемия и некроза в белодробния паринхим, включително и в стените на кръвоносните съдове. Стените на капилярите и венулите се разкъсват и алвеолите се напълват с кръв. Гъбестата рехава структура на белодробния паренхим събира голямо количество кръв и се получава хеморагичен инфаркт, който с времето става по-плътен поради организацията, а виолетовият му цвят преминава в ръждивокафяв поради образуването на хемосидерин от макрофагите. Микроскопски въздушните пространства в този участък са пълни с кръв, а тъканите на белодробния паренхим са некротични.

Снимка 1 – Хеморагичен инфаркт на бял дроб

хеморагичен инфаркт

  1. ОРГАНИ С ОБИЛНИ АРТЕРИО-АРТЕРИАЛНИ АНАСТОМОЗИ

Хеморагични инфаркти от този тип се развиват в тънките черва, при тромбоемболично запушване на някои от клоновете на мезентериалните артерии. Крайните разклонения на тези артерии имат голям брой анастомози в областта на аркадите. При запушването на тези разклонения не настъпват нарушения в кръвното оросяване на чревната стена, защото чревната стена получава кръв и от анастомозите. Ако обаче се запуши главния клон на мезентериалната артерия, изхранваща почти цялото тънко черво, тези анастомози не могат да компенсират липсата на кръв в чревната стена. Те бавно напълват обезкървената зона, малките съдове се препълват с кръв, но тя спира да се движи поради липсата на тласкащата вълна от магистралната артерия. Капилярите и венулите се са с тънки стени, разкъсват се и кръвта пропива рехавите тъкани на некротичната чревна стена. Тя набъбва, става тъмночервено-черна и се развива хеморагичен инфаркт.

Снимка 2 – Хеморагичен инфаркт на бял дроб и тънко черво

Хеморагичен инфаркт на бял дроб и тънко черво

  1. ЗАПУШВАНЕ НА ГОЛЕМИ ОРГАННИ ВЕНИ БЕЗ АНАСТОМОЗИ

Обтурацията на лишени от колатерали големи органни вени води до пълно блокиране оттичането на кръвта. Повишаването на налягане в циркулаторното русло блокира и притока на артериална кръв. По този механизъм може да се развие хеморагичен инфарк в яйчника. Магистралните артерии и вени на този орган преминават през мезовариума. Усукването на яйчника около мезото води до спиране на кръвотока през тънкостенната яйчникова вена, с последващ тежък венозен застой, дилатация и руптура на венули и капиляри, пропиване на тъканите с кръв и спиране на артериалния приток поради повишеното налягане в тази зона. Развива се абсолютна исхемия с резултат – хеморагичен инфаркт. Към тази група на хеморагични инфаркти отново попада и тънкото черво. Тромбозирането на мезентериална вена по същия механизъм води до пропиване с кръв на чревната стена с последващо спиране притока на артериална кръв и развитие на инфаркт, който е хеморагичен. Заради последователността на процесите – първо пропиване с кръв заради блокиране на венозния отток и после – абсолютната исхемия с инфаркта, правилната диагноза в случая е „Хеморагично инфарциране” на тънкото черво. Клиничната картина е драматична – на остър корем и по време на операцията хирурзите виждат тъмночервено-черни некротични чревни бримки. Ако е обхваната само част от тънкото черво, възможно е мъртвата тъкан да бъде резецирана и пациента да бъде спасен. В тежките случаи на масивен хеморагичен чревен инфаркт, изходът обикновено е фатален. Тогава хирурзите са затруднени да преценят точната причина за инфаркта – тромбоемболия на мезентериална артерия или тромбоза на мезентериална вена. В първия случай се касае за истински хеморагичен инфаркт, във втория – за хеморагично инфарциране на чревната стена. Те излизат от това затруднено диагностично положение с обобщаващата диагноза „Мезентериална тромбоза”, без да уточняват на какъв съд е тя.

Снимка 3 – Хеморагичен инфаркт на яйчник и мозък

Хеморагичен инфаркт на яйчник и мозък

  1. ЧЕРВЕНО МОЗЪЧНО РАЗМЕКЧЕНИЕ (RAMOLITIO RUBRA)

Този вид хеморагичен инфаркт се развива двуетапно. Той започва с емболично запушване на голяма мозъчна артерия. Това предизвиква анемичен мозъчен инфаркт с развитие на коликвационна некроза. На следващия етап тробмоемболът може да се разруши от фибринолитичната система и малки фрагменти от него да се придвижат по нататък към периферните съдови разклонения. С възстановяване на кръвотока през магистралния кръвоносен съд, чиито стени също са некротични, кръвта излиза през тях навън. Кръвоизливът налива некротичната мозъчна тъкан и инфаркта от исхемичен се превръща в хеморагичен.

Сходно