Увеличена щитовидна жлеза – диагностика и лечение

Диагностиката на увеличената щитовидна жлеза не представлява проблем в съвременното медицина при обичайното анатомично разположение на жлезата. Особени затруднения възникват, когато симптомите и признаците на гуша се дължат на увеличена щитовидна жлеза, разположена зад гръдната кост (ретростернално) или в гръдния кош (ендоторакално).щитовидна жлеза

Рентгеновото изследване (рентгеноскопията и рентгенографията) e един от начините да се локализират ретростерналните и ендоторакалните струми. На рентгеновата снимка се установява кръгла, плътна сянка, разположена зад гръдната кост или в други участъци на гръдния кош с големина от лешник, орех до юмрук и по–големи. В тези сенки могат да бъдат забелязани калцификати. С  оглед търсенето им при твърда струма следва да се назначава и профилна графия. С помощта на рентгенография метод могат да бьдат установени промените в трахеята и по-специално – стесненията и изместванията на последната. Тези промени могат да бъдат установени и чрез ларинго- и трахеоскопия. Това са задължителни методи на изследване на гуша в предоперативния период. При големите струми от значение е да са установи местоположението и лумена на хранопровода.

Понякога за диагностика на увеличена щитовидна жлеза се прилагат и методите за изследване функцията на  жлезата с радиоактивен йод 131 и 132. Методът  е създаден от Хамилтон през 1942 г. Базира се на свойството на щитовидната жлеза да концентрира йод в себе си, приет перорално, или въведен в организма венозно. Концентрацията на йода се определя количествено дозиметрично със специални дозиметри, подобни на Гайгер-мюлеровите броячи. Натрупването става постепенно. При нормална функция на жлезата максималното натрупване се достига до 24-48-я час от приема. При изследването на увеличена щитовидна жлеза с този метод значение имат три показателя: скоростта на поемането на йод от жлезата, часът на настъпване на максималната концентрация и скоростта на намаляване на изотопната концентрация. При нормални поглъщания и излъчвания на радиоактивен йод, максимална концентрация настъпва на 24-я час. При повишена функция (хипертиреоза) на увеличената щитовидна жлеза максимумът достига преди 24-я час, при много  по–висока концентрация и по-бързо спадане. При намалена функция (хипотиреоза) на жлезата концентрацията е съвсем малка.

Освен с броячи концентрацията на радиоактивен йод в увеличената щитовидната жлеза може да се  отчете и графично чрез извършване на сцинтиграфия. В участъците, където радиоактивният йод е концентриран в по-голяма степен, се получава по-пльтна сянка и обратно. Със сцинтиграфия може да се определи какъв характер има възелът при нодозна струма , дали поема по–голямо  количество радиоактивен йод или по-малко, а от друга страна – дали се касае за “топъл”или „студен“ възел в щитовидната жлеза, развил се на фона на изменена или нормална тиреоидна тъкан. С помощта на сцинтиграфията се откриват допълнителни (аберантни) щитовидни жлези, тъй като те поглъщат по същия начин радиоактивен йод,  както и нормалната жлеза. Необходимо условие за това изследване е болните да не са поемали преди това или най-малко 2 – 3 седмици тиреостатични и бромови съединения. В кръвната картина при струмата се отбелязват също известни изменения. Наблюдава се хипохромна анемия, левкопения с лимфоцитоза.

Едно от усложненията при увеличената щитовидна жлеза (и то на по-големите колоидни нодозни струми) това е кръвоизлива. Вследствие бързото развитие на възела и недоброто му кръвоснабдяване, може да се получи некроза и крьвотечение. Това е тежко усложнение,  което може да доведе до задушаване, поради това, че възелът и струмата бързо увеличават своите размери и притискат трахеята. При кръвоизлив в увеличена щитовидната жлеза и бързо нарастване на нейните размери, трябва да се действа спешно. Пациентите следва да се изпращат в хирургическо отделение. Само долната ниска трахеостомия и оперативната намеса върху самата жлеза могат да спасят живота на пациента.

Лечение на увеличена щитовидна жлеза

Профилактиката на струмата трябва да бъде насочена в две направления: подобряване на санитарно-хигиенните условия, особено в районите, където е установено, че заболеваемостта от гуша е по-тежка, и на второ място – йодна профилактика. Особено важна роля в това направление се пада на личните лекари. За предпазване от развитието на увеличена щитовидна жлеза сред населението е необходимо също така да се подобрява жилищното строителство, водоснабдяването, канализацията, да се разяснява необходимостта от пълноценно и рационално хранене.

Йодната профилактика най-напред е въведена в Швейцария през 1922 г., в Русия (бившия СССР) – 1988 г. и след това у нас. Йодната профилактика по отношение на увеличена щитовидна жлеза се прилага в масов мащаб чрез йодираната сол. На 1 кг сол се прибавят 20 мг калиев йодид, с което се получава т.н. тежка сол. Тези дози покриват физиологичните нужди на организма от йод. В ендемични райони, при подрастващото поколение те са недостатъчни. Там трябва да се дават допълнително препарати съдържаши йод.

Дифузните струми от първа, втора и трета степен подлежат на консервативно лечение. Дифузна струма от четвърта и пета степен трябва да бъде оперирана. На оперативно лечение подлежат всички нодозни струми, а също и смесените гуши.  При тях не може да се разчита на намаляване на увеличена щитовидна жлеза под влияние на консервативната йодна и друга терапия. Операциите на щитовидната жлеза се извършват понякога под наркоза. Наркозата отстранява страховите реакции на пациентите и създава спокойна обстановка на операционната маса. Операциите с локална анестезия също имат своите предимства, но и определени недостатъци. Решението коя операция е подходяща за пациента е строго индивидуално и зависи от множество фактори. Съобразно процесите в увеличената щитовидната жлеза се извършва хемиструмектомия  – премахване единия дял изцяло, като се запазват паращитовидните жлези или пък се извършва резекция на двата дяла на щитовидната жлеза. Когато се касае за единичен възел, може само той да бъде отстранен.

Прочетете още:

- Увеличена щитовидна жлеза – диагностика и лечение

- Гуша – симптоми и признаци

- Какво представлява ендемичната гуша?

- Щитовидна жлеза – симптоми

- Нодозна струма

- Рак на щитовидната жлеза – видове, симптоми, лечение

Сходно