Тумори на яйчниците

Внимание! Информацията в тази статия е предназначена  предимно за лекари, студенти и колежани от медицинските специалности. Медицинският жаргон е твърде тежък за неспециалистите, но те ще бъдат „обезщетени” с отделен материал за причините, симптомите и възможностите за лечение на яйчниковите тумори.

Тумори на яйчниците

Яйчникът е една от честите локализации на туморите у жената. Много и разнообразни са тъканите, от които се развиват новообразуванията в яйчника – “епител“ (покривен мезотел на органа), специализиран мезенхим (характерен само за яйчника), полови (герминативни) клетки и банална, неспецифична строма.

Понастоящем яйчниковите тумори се подреждат в шест групи.

1. Епителни тумори
Епителните тумори са най-честите, съставляват 60% от доброкачествените и 90% от злокачествените тумори на яйчника. Карциномите заемат трето място по честота сред новообразуванията на женските полови органи. Възрастта на заболяването е най-често между 50–70 години. По-голяма е честотата в индустриализираните страни, при нераждали или лекувани дълго за стерилитет. Туморните клетки произлизат от проникнали в дълбочина клетки на покривния мезотел (“епител”) на яйчника.

Епителните тумори биват: – серозни – муцинозни – ендометриоидни – светлоклетъчни – тумори на Бренер – смесени епителни –        недиференциран рак –        некласифицируеми Макроскопски биват: – кистични  (гладкостенни или с папиларни структури); – солидни. В биологично отношение се делят на: –  доброкачествени – злокачествени –  гранични с по-благоприятно развитие от агресивните карциноми, без инфилтрация в стромата

От  епителните тумори най-чести са серозните и муцинозните кистаденоми и кистаденокарциноми.

Серозни тумори

+
тумори на яйчниците Обикновено са еднокамерни, с папиларни разраствания към кухината и изпълнени с бистра сламеножълтеникава течност. Между тях доброкачествени са само тези, които са с еднослоина цилиоепителна тапицировка.

Муцинозни тумори

+
Обикновено са многокамерни, изпълнени със светла слузоподобна материя.Те са тапицирани от високи слузообразуващи клетки, напомнящи на ендоцервикалния епител или на епитела на дебелочревна лигавица. В злокачествените представители е налице изразен клетъчен атипизъм и инфилтративен растеж.

Ендометриоидните карциноми

+
Представляват 10 – 30% от всички карциноми на яйчника. Те се отличават с по-бавно развитие. Хистологичната картина е сходна с тази на ендометриален карцином.

Светлоклетъчните карциноми

+
Представляват 10% от всички яйчникови карциноми. В групата на  светлоклетъчните тумори няма доброкачествени представители. Могат да бъдат солидни, солидно-кистични, с бледожълтеникав цвят. Открояват се клетките със светла богата на гликоген цитоплазма. В оформени тубули и кисти ядрата на клетките изпъкват като “гвоздеи на туристически обувки”.

Тумор на Бренер (Brenner)

+
Обикновено е солиден с малки размери, но може да стигне до 10 – 15 см в диаметър. Има плътна консистенция, сивобелезникав цвят и е добре отграничен от околната тъкан. Туморът има плътна фиброзна строма и гнезда от епителни клетки напомнящи преходния епител на пикочните пътища. Малигнените варианти имат вид на преходноклетъчен карцином.
 

За другите белези на злокачествените тумори прочетете в статията Тумори

яйчникови тумориКогато един овариален карцином не може да се идентифицира, той се определя като недиференциран или като некласифицируем.

2. Тумори от полови върви –  стромални (тумори от полово диференцирания мезенхим)
Те произлизат от клетките на мембрана гранулоза, theca interna и theca externa и диференцираните в мъжко направление Сертолиеви и Лайдигови клетки. Много от туморите са функционално активни – продуцират полови стероиди (естрогени или андрогени) и имат феминизиращ или вирилизиращ ефект.
Към стромалните тумори се отнасят:
– гранулозоклетъчни тумори
– теком
– андробластом (Сертолиево-Лайдигов клетъчен тумор)
–  гинандробластом.

Гранулозоклетъчните тумори

+
тумори на яйчниците Функционалната им активност е в естрогенна насока. Хиперестрогенемията във връзка с този тумор води до преждевременно сексуално развитие, жлезиста хиперплазия на ендометриума, ендометриален карцином, фибризно-кистични изменения в гърдата.
Гранулозоклетъчните тумори обикновено са едностранни, имат плътна консистенция, при разрез личат участъци с кръвоизливи и некрози.
Микроскопски картината е доста разнообразна. Туморните клетки от типа на гранулозните се разполагат под форма на фоликули, трабекули (цилиндри) или солидни повлекла и според наличието на тези структури туморът се подразделя на 3 форми:
– фоликуларен (с характерни кистоподобни телца на Кол-Ексенер);
– цилиндроматозен;
– дифузен.
Биологичното поведение. Всички гранулозоклетъчни тумори притежават потенциална или изразена злокачественост.

Тека-клетъчен тумор (теком)

+
По своя строеж напомня фибром.  Изграден е от източени клетки, подредени в снопчета. Най-характерният белег за разграничаването му е наличието на двойнопречупващи липиди в цитоплазмата на клетките. Текоми с размер над 6 см не рядко се съчетават с десностранен хидроторакс и асцит (синдром на Meigs). Текомите се считат обикновено за доброкачествени функционално активни тумори (продуцират естрогени).

Андробластом (Сертолиево-Лайдигов клетъчен тумор)

+
Най-често е едностранен, добре капсулиран, като солидно или кистозно образувание, плътен, сивожълтеникав. Микроскопски туморът се състои от клетки на Сертоли-Лайдиг самостоятелно или в комбинация. Наподобява различните стадии от развитието на мъжката гонада. В най – диференцираните си варианти твърде сполучливо имитира тестикуларна тъкан. Продуцира андрогени и има вирилизиращ ефект. В около 75 % от случаите протича доброкачествено.
3. Тумори от полово недифиренцирения мезенхим
Към туморите от половонедиференцирания мезенхим се отнасят:
- фибром;
- лейомиом;
- ангиом и др. със съответни злокачествени представители
 
4. Герминативноклетъчни тумори
Произхождат от първичните полови клетки или продукти на тяхната диференциация.
Към герминативноклетъчните тумори се отнасят:
- Дисгерминома
- Тумор на ендодермалния синус
- Ембрионален рак
- Полиембриом
- Хориокарцинома
- Тератоми и др.
Дисгерминома
Това е най-честият представител на тези тумори и е 1-3% от всичките яйчникови тумори. Среща се предимно в млада възраст (в 80% между 15 – 30 години). Може да се развие едностранно или двустранно. Консистенцията му е плътна, а по срезната повърхност личат некрози и кръвоизливи. Микроскопски наподобява семинома у мъжа. Туморните клетки са със светла цитоплазма, имат полигонална форма. Между повлеклата, които образуват, минава строма с обилна стромна реакция от лимфоцитарен тип. Дисгерминомът е рядко хормонално активен, злокачествен тумор с бърза еволюция и много лоша прогноза, независимо, че е силно лъчечувствителен.
Тератоми
тумори на яйчниците Различават се кистозни и солидни, незрели и зрели тератоми.
Най-често се среща кистичният зрял тератом, наречен дермоидна киста. Протичането е благоприятно.
 
5. Тумори (най-вероятно) от ектопични тъкани
Към туморите от тази група се отнасят:
- Липоидноклетъчен тумор
- Мезонефром
- Светлоклетъчен тумор
Липоидноклетъчен тумор (Лутеом)
Възникването на тумора се свързва с аберирали надбъбречни елементи или има неясна генеза. Туморните клетки съдържат липиди.
Най-често туморът е доброкачествен, хормонално активен и се придружава от прояви на вирилизация (маскулинизация), а в някои случаи от синдром на Къшинг.
 
 
6. Метастатични тумори в яйчниците
 
Разпространение на малигнените яйчникови тумори:
 
1. Разпространениие по съседство;
2. Разпространение по съдовете (метастазиране).
По лимфен път засягат най-често (70 %) парааорталните и по-рядко ингвиналните, медиастиналните и даже шийните лимфни възли. По хематогенен път настъпват метастази в белите дробове, черния дроб, мозъка и костите.
3. Трансцьоломно разпространениие (имплантационни метастази по перитонеума).
4. Разпространение по кухини, тапицирани с епител – най-често по маточните тръби, маточната кухина и влагалището.

Сходно