Тумори – видове

Основните биологични разлики между туморните клетки и нормалните клетъчни популации на организма са:

  • Необратимост на процеса
  • Неограничено размножаване
  • Автономност на туморите
  • Въздействие върху организма

Водят ли туморите до смърт или не?

Това е въпроса, чийто отговор поставя разграничителната линия между доброкачествени и злокачествени тумори

Доброкачествените (бенигнени) тумори се характеризират с:

Тъканен атипизъм

Туморните клетки изглеждат по същия начин както нормалните клетъчни популации от които произхождат. За разлика от тях, туморните са подредени по неправилен начин, при което не се формират тъканни и органни структури.

Бавен растеж

Доброкачествените тумори нарастват с по-бавни темпове от техните злокачествени аналози.

Експанзивен растеж (чрез избутване)

Този начин на растеж е причина за съществуването на някои от другите белези за доброкачественост на тумора. Притиснати от клетките на на растящата туморна маса, нормалните клетъчни популации претърпяват атрофични промени и впоследствие загиват.

Капсула

Колагенните влакна на съединителнотъканната строма на органа се избутват от растящата туморна маса, „събират” се по периферията на тумора и формират неговата капсула. Не всички доброкачествени тумори са капсулирани. Тези, които растат по повърхността на тялото, лигавиците и серозните кухини нямат капсула по повърхността си. Това е така, защото те растат в свободно пространство и не срещат „съпротивление” от страна на  останалите тъкани. Важно е да се знае, че капсулирането не е сигурен белег на доброкачественост, защото има злокачествени тумори, които имат капсула, но в същото време дават метастази и водят до летален изход. Такъв пример е бъбречния карцином. Той е добре капсулиран, но макроскопски се откриват много групички туморни клетки, които са навлезли сред съединителната тъкан на капсулата и могат да преминат извън нея.

Метастази

Доброкачествените тумори не метастазират. Липсата на метастази се дължи на невъзможността на туморните клетки да влязат в лумена на съдовете, поради експанзивния растеж. Туморът притиска съда отвън, но не може да разруши неговата стена.

Рецидиви

Рецидив се нарича появата на същия тумор на същото място, откъдето преди това той е бил отстранен. Рецидиви не се появяват при доброкачествените тумори. Отстраняването на един доброкачествен тумор води до окончателно излекуване на пациента.

Местни прояви

Представляват явления на притискане на органа от растящата туморна маса. Упоритото главоболие при един менингиом може да бъде единствената клинична изява при този мозъчен тумор. Притиснатите органни структури претърпяват атрофични промени и впоследствие могат да загинат.

В заключение: Щом един тумор е доброкачествен, той има тъканен атипизъм и експанзивен растеж. Заради този начин на растеж се оформя капсула (понякога) и липсват метастази.

Щом е негър, той е черен и има къдрава коса!

Злокачествените (малигнени) тумори се характеризират с:

Клетъчен атипизъм

Това понятие обединява онези белези на клетките на злокачествения тумор, по които те се отличават от нормалните клетки. Тук влизат следните характеристики:Тумори

  • Нарушено съотношение ядро/цитоплазма в полза на ядрото: При нормалните клетъчни популации това съотношение е 4:1, 6:1 в полза на цитоплазмата, докато при туморите площта и размерите на двете структури се „изравняват”. В някои случаи цитоплазмата става толкова оскъдна, че се срещат и т. нар. голи ядра.
  • Полиморфизъм: С това понятие се обозначават разликите във формата и големината на туморните клетки в рамките на един и същ тумор. Честа находка при туморите е наличието на гигантски клетки с уродливи, чудовищни, дори многобройни ядра.
  • Полихромазия: Представя различните степени на оцветяване на ядрата на туморните клетки, което се дължи на различното количество ДНК.
  • Хиперхромазия: Посочва по-интензивното оцветяване на ядрата на туморните клетки в сравнение с нормалните клетки. Това се дължи на по-голямото количество ДНК в туморните ядра.
  • Атипични (неправилни) митози: При деленето си нормалната клетка разпределя ядреното съдържание по равно меду двете дъщерни клетки. При туморите не само няма равенство, а дори майчината клетка може да „роди” три дъщерни, вместо две.

Бърз растеж

Скоростта на нарастване на злокачествените тумори е много по-висока в сравнение с техните доброкачествени аналози.

Инвазивен растеж (деструкция и инфилтрация)

Този тип на растеж определя и някои други характеристики на злокачествените тумори. Деструкция означава разрушаване, а инфилтрация – проникване на туморните клетки. Нормалните органни структури са плътно подредени. За да навлезе в тях, туморната клетка трябва първо да разруши нормалните тъкани, за да си отвори място и чак тогава да инфилтрира тъканта.

Капсула

Туморните клетки разрушават и стромата (съединителната тъкан) на органа, а не „насъбират” около себе си колагенните влакна като капсула.

Метастази

Това качество също се дължи на инвазивния начин на растеж. Злокачествените тумори разрушават стените на кръвоносните съдове отвън навътре и проникват техния лумен. Група от туморни клетки се откъсва и чрез кръвния (лимфния) ток се пренася до друго място (друг орган). Когато достигнат участък (на кръвоносен съд), чиито просвет е по-малък от техния диаметър, те спират. Тук туморните клетки отново разрушават съдовата стена, този път отвътре-навън, размножават се и оформят ново туморно огнище на новото място.

Рецидиви

Появата на тумор на същото място, откъдето той е бил премахнат (по оперативен или друг начин).

Местни и общи прояви

Освен разрушаването на съседни структури, злокачествените тумори се отразяват негативно и на общото състояние на организма. Общите прояви от страна на организма включват: отпадналост, безапетитие, загуба на тегло, депресия, хормонални смущения, хематологични нарушения.

Щом един тумор е злокачествен, той има клетъчен атипизъм и инвазивен (деструктивен и инфилтративен) растеж. Заради този начин на растеж той няма капсула, границите му с околната тъкан са неясни и дава близки и далечни метастази. Освен това може и да рецидивира.

Щом е китаец, той е жълт и има дръпнати очи!

Начини на метастазиране при злокачествените тумори:

  • Чрез кръвоносните съдове по пътя на кръвта – мезенхимни тумориТумори
  • По хода на лимфните пътища да регионалните лимфни възли – епителни тумори
  • Каналикуларно, по вътрешната кухина (лумена) на кухите органи – бронхи, черва и др.
  • Интракавитарно – по външната повърхност на органите в гръдната и коремната кухини – бял дроб, стомах, черва, яйчници

Начин на растеж на туморите спрямо стената на органите

  • Екзофитен – туморната маса нараства към лумена (кухината) на тръбестия орган.
  • Ендофитен – туморът прораства дебелината на стената на органа.
  • Субмукозен – при растежа си туморната маса избутва и измества лигавицата на органа.
  • Субсерозен – туморната маса избутва навън външната обвивка (серозата) на органа.
  • Интрамурален – туморният възел остава в рамките на стената на органа, без да изпъква навън или навътре.

Цветът на туморите в повечето случаи е сивковобелезникав. Отклоненията обикновено се дължат на наличието на определени вещества тумори 3в туморния паренхим. Липидите придават жълтеникав цвят на липомите, меланина – кафявочерен на бемките и меланома и т. н.

Консистенцията (плътността на съдържимото) при туморите може да варира от много плътна до мековата, желеподобна. Тя зависи от количеството на съединителнотъканната строма на тумора, от съотношението между стромата и паренхима на тумора и от секрецията на определени вещества от туморните клетки.

  • При медуларния карцином паренхимът преобладава многократно над стромата. Това затруднява изхранването на туморните клетки, намиращи се в центровете на туморните гнезда и там често се наблюдават некрози. Този тумор има мекоеластична, мозъковидна консистенция.
  • Скирозният карцином в това отношение е пълна противоположност. При него стромата е обилна и преобладава многократно над паренхима, който е представен от единични туморни клетки. Този тумор се отличава с плътната си консистенция.

Степени на диференциация при туморите

Доброкачествените тумори са по принцип високодиференцирани. Тяхните клетки тумори 4напълно са запазили приликата си с нормалните клетки на организма, от които те произхождат. За разлика от нормалните, туморните клетки са само неправилно подредени – тъканен атипизъм.

Когато се говори за различни степени на диференциация, се има впредвид злокачествен тумор. В зависимост от това, до каква степен туморните клетки са запазили приликата си с нормалните, злокачествените тумори се разпределят грубо в четири групи:

Високо диференцирани – с почти напълно запазено сходство с нормалните клетки. При тази група обикновено туморните клетки проезвеждат дори същото вещество (напр. кератин) както нормалните.

Умерено диференцирани – все още съществува някакво подобие на нормалната тъкан, от която произхожда тумора.

Ниско диференцираните тумори по морфология са най-отделечени от нормалната тъкан и при тях диагнозата се поставя изключително трудно. Туморните клетки на такъв тумор се различават твърде много и една от друга (почти не могат да се намерят две еднакви клетки) – израз на клетъчния атипизъм.

Недиференцирани тумори – при тях без специално оцветяване (имунохистохимия) не е възможно да се установи тъканта, от която произхожда тумора. А това е важно за лечението, защото едни тумори са податливи на химиотерапия, други – на лъчетерапия и т.н.

По принцип колкото един тумор е по-ниско диференциран, толкова прогнозата при него е по-лоша (по-ранно настъпване на метастази и по-малка преживяемост на пациентите. Това правило обаче не е абсолютно. Съществуват тумори, които са високодиференцирани, а в същото време са с изключително лоша прогноза. Пример в това отношение са слузообразуващите карциноми на гастро-интестиналния тракт.

Стадийност при туморите

Това е комплексен показател, който дава информация за степента на разпространението на тумора в организма. Определянето на стадийността става по приетата по цял свят TNM система. С „Т” се обозначава размера (диаметъра) на първичния тумор – Т1 (0-2 см), Т2 (2-5 см), Т3 (5-10 см); с „N” – Липсата или наличието на метастази в регионалните лимфни възли – напр. N0 (липсват лимфни метастази), N1 (метастази в една група лимфни възли), N2 (метастази в две групи лимфни възли),  N3 (метастази в три групи лимфни възли) ; с „М” – липсата или наличието на метастази в други органи – М0, М1, М2, М3. Тук вече се пише и името на органа, в който са се развили метастазите.

Популационен състав на туморите

Освен по морфологични белези, клетките на един злокачествен тумор могат да бъдат разпределени в различни групи според своите биологични и функционални особености. Така например клетките с най-голяма скорост на делене оформят популацията, от която зависи скоростта на нарастване на целия тумор. Друга популация клетки, произвеждащи хормони, ще определят изявата на определена клиника при тумора. От трета популация (група) клетки, които имат най-голям инвазивен потенциал ще зависи метастазирането при този злокачествен тумор и т.н.

тумори 5 Видове тумори според произхода

  • Епителни – от покривен, жлезист, преходен и ембрионален епител.
  • Мезенхимни – от мастна, съединителна, хрущялна, костна тъкан
  • Нервна система – невроепителни, мозъчни обвивки, нервни обвивки
  • Пигментна тъкан – от меланоцитите на кожата, окото, нервна система
  • Ембрионални – обикновено в половите органи
  • Съдови тумори – от съдовете на кожата, лигавиците, вътрешните органи
  • Кръвна и лимфна тъкан – от костномозъчните клетки

Наименования на туморите

Доброкачествени тумори

  • Епителни – от покривен епител – папиломи; от жлезист епител – аденоми
  • Мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието  „ом” – липом, фибром, хондром, остеом
  • Нервна система – менингиом, неврином
  • Кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми

Злокачествени (малигнени) тумори

 

Сходно