Тетанус – ваксина, симптоми, инжекция

Причината за развитието на тетанус е токсин, произведен на тетаничния бацил. Почти винаги в земята има ба­цили и спори на тетануса на дълбочина до 30 cm в почвата. Инфектирането става чрез разкъсни, контузни, прободни рани и случайни на­ранявания. Те са особено много изложени на опасност при замърсяване с пръст. По-рядка инфекция с тетанус може да се наблюдава при пъпна рана на новороденото (tetanus neonatorum) и вътрешната повърхност на матката (tetanus puerperalis). Зараснали чужди тела могат и след години да причинят тетанус. Тетаничните бацили се развиват най-добре в среда с пълна Тетанус липса на кислород (анаеробно) при те­лесна температура. Инкубационният период на заболяването варира от 1 ден до 2 меесца. Най-често той е от 1 до 2 седмици. Колкото е по-къс инкубационният период, толкова е по-неблагоприятна прогнозата!

Симптоми на тетанус

  • Общи начални симптоми на тетанус – главоболие, виене на свят, отпадналост, безсъние, неспокойс­твие.
  • Местни начални симптоми на тетанус – напрежение на мускулни групи, които са близко до раната, мус­кулни спазми, вдървеност.
  • Типични водещи симптоми на тетанус – затруднение в гълтането, тризмус, risus sardonicus, опистотонус, наподобяващ гърчове при епилепсия , тонично втвърдяване на мускулатурата на крайниците. По правило долните крайници при тетанус се засягат преди горните. Характерни са пристъ­пите на крампи при механично, акустично или оптично дразнене. Пациентът с тетанус обикновено е с ясно съзнание.

Препоръки на поведение при съмнение за тетанус

Незабавно настаняване на пациента в болница! При забавяне на транспорта се извършва хирургическа ексцизия на съмнителната тетанична рана, без последващо зашиване. Веднага се зопочва инжектиране на Penicillin G във високи дози. По преценка на лекаря се прави се също така при тетанус инжекция с тетаничен анатоксин, независимо от възрастта на пациентао и понякога без да се спазват медицински противопока­зания.

Ваксина против тетанус

  • Срещу тетануса няма развитие на трайна устойчивост!
  • Само пълното активно предпазно ваксиниране при тетанус е сигурна профилактика!
  • Прекараният тетанус също не оставя никакъв траен имунитет!тетанус

Профилактичните мерки, които се извършват най-нап­ред в момента на нараняването, не гарантират предот­вратяването на тетануса! След незабавното оперативно третиране на раната, се извършва преценка за противотетанична профилактика въз основа на имунизационното състояние на пациента спрямо тетанус, обстановката, при която е станало нараняването, наличието на замърсяване, характера на раната и начина на третирането й от самия па­циент.

На активна ваксинация (имунизация) подлежат лица от кърмаческа до 75-годишна възраст. Тя се провежда с тетаничен анатоксин (ТА) самостоятелно или в комбинация с други вак­сини – дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК) или дифтерия и тетанус (ДТ). Единичната доза за имунизация и реимунизация, независимо от вида на ваксината, е 0,5 ml подкожно. Имунизацията и реимунизацията с ДТК се извършва според имунизационния календар, приори­тетно 30 дни преди и след всички други видове имунизации и реимунизации поради несъвместимост. Изключение прави полиомиелитната ваксина, с която ваксината против тетанус е съвместима.

Профилактиката на тетануса при имунизирани и реимунизирани се извършва само с ТА – 0,5 ml еднократно, незави­симо от възрастта и без да се спазват медицински противопоказания. Тетаничен анатоксин не се инжектира само ако от последната реимунизация против тетанус са изминали по-мал­ко от 12 месеца.

На неимунизирани против тетанус лица над 14 години, ос­вен 0,5 ml ТА, се инжектира и 1 доза противотетаничен серум. Двойна доза серум се инжектира на неимунизирани, които имат тежки разкъсно-контузни рани, проникващи нараняване в телесни кухини, при открито счуп­ване, след криминални аборти, обширни изгаряния, при нали­чие на чужди тела, при възрастни пациенти над 60 години и когато е на­лице масивно замърсяване на раните с тор или почва. Противотетаничният серум се инжектира винаги по метода на Besredka 30 min след инжектирането на ТА, с друга сприн­цовка и на друго място на тялото. Лица, които са имунизирани против тетанус само вед­нъж, се смятат за неимунизирани! Започнатата активна имунизация (ваксинация) на неимунизирани наранени лица, включително и на тези над 75 години се довършва с вто­ра инжекция 0,5 ml ТА след 30 дни, с писмено уведомяване.

Прилагането на противотетаничен серум на неимунизирани деца до 14-годишна възраст е противопо­казано поради сериозни рискове от тежки анафилактични ре­акции!

Където въобще е възможно, би трябвало да се инжекти­ра човешки тетаничен анатоксин!

Даването на конски противотетаничен серум не е безо­пасно!

Необходимо е предварително тестуване!

Противопоказанията за прилагането на ваксина против тетанус (обща противотетанусна профилакти­ка) са остри, фебрилни общи заболявания, алергични пациенти. Пациенти, които са сензибилизирани с животин­ски серум, не бива да получават животински противотетаничен антитоксин.

При симптоми за тетанус трябва да си мисли и за менингит ! И двете заболявания изискват незабавно изпращане в болница! Амбулаторно изясняване не се прави!

Прочетете повече за бяс при човека.

Сходно