Твоите очи

Вие сами създавате своята реалност!

Няма значение дали си давате сметка за това или го правите неосъзнато. Няма значение дали го разбирате или не. Всички ние режисираме холографския спектакъл на света … просто като го наблюдаваме.

Всяко нещо в материалния свят съществува като вълни от потенциални възможности. В момента, в който насочите вниманието си към определен предмет или събитие, той се материализира. От вълни на потенциални възможности, той се превръща в материална частица и става част от вашата реалност.

Всички велики личности са знаели това. Всички пророци са го проповядвали. Квантовата физика доказа това смело твърдение по безапелационен начин.

„Когато променим начина, по който гледаме на света, нещата които гледаме, започват да се променят”

Ако се нуждаете от доказателство, вгледайте се внимателно в центъра на всяка една от картините по долу. Задръжте погледа си поне за двайсетина секунди. (Ако нищо не се случва при някои от картините, без да отмествате поглед, започнете да движете главата си бавно напред-назад или встрани.)

  • На какво се дължи „оживяването” на неподвижните образи?
  • Само и единствено на твоето внимание!
  • Твоите очи превръщат вибрацията в материален обект!
  • Виждаш ли на какво си способен?
  • Достатъчно е само да задържиш вниманието си върху произволно избран обект за повече от десетина секунди и обектът на наблюдение започва да се променя!
  • Помисли върху това!

tvoite_o4i_1Ако човек не осъзнава своята уникална способност да променя света чрез силата на своето внимание и осъзнато намерение, и не се възползва от тях, то тогава околната среда променя него.

Няма значение дали го вярваш или не!

„Това, което виждаш, в него се превръщаш”

Това означава, че светоусещането, начинът на възприемане на света ни превръща в това, което сме. Тази истина оформя физиологията на цялото тяло, включително и на мозъка. Светоусещането извайва човешкото тяло. То гради състоянията на здраве или болест. Именно твоите очи правят това.

За да докажат това твърдение, психолозите Джоузеф Хюбъл и Дейвид Уайзъл провеждат уникален експеримент с новородени котенца.

Те поставили котетата в различни среди веднага след раждането и ги държали там през първите дни от живота им. На науката отдавна е известно, че тези няколко дни са критични за развитието на зрението при котките. Котенцата били поставени в три различни кутии. Стените на едната кутия били боядисани в бял цвят с вертикални черни ленти. Втората кутия имала бели стени с хоризонтални черни линии, а третата кутия била изцяло с бели стени. Отгледани при тези условия, в най-ранния им период от живота, котешките мозъци се нагодили към тях за цял живот.

tvoite_o4i_2Животните, които са били в кутиите с вертикални ленти, след като били пуснати на свобода, не можели да виждат хоризонталните прегради, които им се изпречват на пътя. Те се препъвали в тях, сякаш препятствията въобще не присъствали в тяхната реалност. Котетата, отгледани в кутии с хоризонтални ленти не виждали вертикалните прегради в околната среда. Те непрекъснато се блъскали в краката на столовете и масите в стаята. Третата група, отгледани в белите кутии имали най-големи проблеми със зрението. Те били трайно дезориентирани в пространството.

Експериментът доказва, че животните се превърнали в това, което са виждали през първите дни от живота си, защото мозъчните клетки на новороденото не са твърдо програмирани по време на емрионалното развитие. Мозъкът претворява в реалността на тялото информацията, която постъпва чрез зрението, слуха и другите сетива.

Човешкият мозък също функционира по подобен начин. Разликата във функционирането на човешкия мозък и мозъка на котките са мислите. Животните възприемат информацията от околната среда и реагират повече инстинктивно. Човек поставя мисълта между стимула и реакцията. Така той реализира своето право на избор как да реагира на даден дразнител. Мислите се зараждат в челните дялове на мозъчната кора. Затова тези части на мозъка са толкова добре развити при човека в сравнение с другите бозайници. Кое животно има такова голямо чело като човешкото?

tvoite_o4i_4От половин век в психологията е известна способността на човешкия мозък да учи и се развива чрез възприятията на своите сетива. Това е т.нар. обучение чрез неволевата памет. Така днес най-лесно се учат чужди езици. Слушате многократно запис на урока, без да се напрягате и замисляте над него. През това време си вършите домакинската работа, шофирате или се занимавате със своето хоби. Ако сте правили това по 1-2 часа на ден, редовно, след месец, когато приключи курса ви на обучение, за ваша голяма изненада ще се окаже, че сте усвоили почти целия материал. Без да влагате усилие, ей-така, само чрез слушане на чуждата реч.

Обществото едва сега осъзнава своите грешки в това отношение.

Събирането на деца с проблеми в интелекта на големи групи е една от големите недомислици на системата на здравеопазване.

Един наш известен педиатър, професор, години наред крещеше на студентите по време на лекция:

„Деца с умствена изостаналост не трябва да се събират на големи групи. Като съберете на едно място пациент с дебилност и друг с олигофрения, нито единия от двамата няма да стане по умен.”

Тези крясъци бяха чути едва сега, но не от нашата държава, а от европейските страни. Чак сега у нас почнаха да се полагат адекватни грижи за децата с умствени проблеми.

Това, което виждаш, в него се превръщаш!

Тази древна мъдрост обяснява много явления от живота, които са добре известни на всички.

Кои хора боледуват най-много?tvoite_o4i_5

  • Тези, които по цял ден гледат болести и болни!
  • Защо репликата „На болната жена, мъжът и умря!” намира потвърждение навсякъде в нашето ежедневие.
  • Болногледачите на тежко болни гледат болестта на своите пациенти по цял ден и често умират преди тях.
  • Медиците са сред най-боледуващата професия от съвременното ни общество, те са и с най-ниска продължителност на живота.
  • Възможно ли е да има друга причина за фамилните заболявания, освен генетичната предразположеност?
  • Децата на диабетика гледат диабетно болен по цял ден, години на ред!
  • Децата на язваджията виждат ежедневно язвено болен.
  • Бъдещите хипертоници наблюдават хипертонията у родителите си.
  • Раковите фамилии съществуват като феномен, може би защото мозъкът на тези пациенти е възприел тази информация от близките им  или  от „авторитети“ в областта на медицината и неизменно я материализира в тялото на наблюдаващия!

Историята на такъв пациент прочети в Думите – убийци

Сходно