Тайната на баенето

Навярно сте се сблъсквали като дете или родител на някои от следните ситуации, които са били решавани с баене за страх:

“Тате, не искам повече да спя в детската!”

“Защо, миличко, какво се е случило?

“Мечо вече не ме обича. По цял ден ме гледа страшно.”

“Не може да бъде. Та нали ти е приятел?”

“Напротив. Мрази ме и ме гледа много лошо.”

Странното беше, че мечокът нямаше очи. От няколко години. При поредното боричкане и търкаляне, Симона му ги бе отскубнала. Не ги пришиха веднага и след време се загубиха. Така си и остана – безок.

“Мамо, динозавърът искаше да ме ухапе, докато си пишех домашното по математика!”

Динозавърът беше пласмасовата играчка, която получи от леля си по случай първия учебен ден.

“Татко, някой хърка под моето легло!”

“Тате, през прозореца се протяга една черна ръка и иска да ме удуши!”

“Мамо, Румпелщицкин се е скрил под ваната и чака да влезна да се къпя, за да ме открадне!”

“Тате, във възглавницата ми е влязла баба Яга и се опитва да ми откъсне ухото!”

За броени дни страховете на Симона лавинообразно се увеличиха и придобиха застрашителни размери. Нощем родителите му се редуваха да бодърствуват, за да могат да я успокояват, когато скачаше с пронизителни писъци и се втурваше слепешком да бяга от нещото, което я преследваше в съня и. Блъскаше се в мебелите и стените с широко отворени, незрящи очи. Часове след това детето се тресеше като лист, цялото плувнало в пот. С пелтечене разказваше за уродливото чудовище. Виждаше го навсякъде – в шкафа с обувките под формата на ботуши, втечнено и плуващо в тенджерата с яхнията, в замразения пакет месо в камерата на хладилника. Навсякъде.

Всеки човек през живота си преживява хиляди пъти подобни страхове. Те го преследват от детството до дълбока старост. Поради това, че въображението е изключително силно развито при децата, въображаемите страхове атакуват най-силно тази възраст.

Сътворяването на всяко нещо в материалния свят преминава задължително през три етапа.

Първо то се появява под формата на идея. Часовникът, автомобилът, самолетът, корабът са се зародили като идеи в умовете на своите създатели. Следва втория етап – създаването на астрална, душевна матрица. Тя е нещо като макет, прототип на бъдещата материална форма. Най-накрая се получава материализиране на обекта на желанията.

Тази гледна точка е основна и за раз­бирането на библейската история на Сътворението. В първата глава на „Първа книга Мойсеева – Битие” се описва създаването на света. Бог за седем дни създава небето и земята, светлината и тъмнината, растенията, животните и човека.

„След това рече Бог: да сътворим човека по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над мор­ските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.”

Тази седемдневна история на Сътворението не се отнася до материал­ния свят, а описва създаването на праидеите. Господ създа­ва човека като мъж и жена, но това е образът на човека, който на това ниво все още не е станал материален. Това е праидеята човек, която ня­ма нищо общо с конкретните хора като физически тела. Създаденият в първа глава човек е само един идеален образ.

Във втора глава на „Битие” научаваме обаче, че създаването на човека, растенията и животните се предприема отново – този път чрез оформянето на образите от пръст.

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лице­то му дихание за живот; и стана човекът жива душа.”

Целият про­цес на сътворението, който в първата глава е завършил на седмия ден, във втората глава се повта­ря отново, само че на друго ниво, в друг свят. Едва във втората глава се създават формите, човекът става, както буквално е каза­но, жива душа, когато Бог „вдъхна в лицето му дихание за живот”. Въпреки, че на това ниво се създават форми, то все още няма нищо общо с нашето материално ниво. То е по-скоро сътворяването на астралната, душевна матрица, която по-късно ще ста­не основа за материалното оформяне.

Чак на третия етап човек придобива материална форма и се сдобива с характеристиките, които ние добре познаваме – тяло, душа (съзнание) и дух (живот).

По същия механизъм на сътворението, дълго съществуващите образи в съзнанието създават енергийно поле, което по законите на физиката се стреми към материализиране. Тези повтарящи се каданси от душевния живот на човека, ако са негативни, придобиват материална форма във вид на болестни изменения.

Затова, ако страховете на децата се оставят без да се вземат някакви мерки, те в крайна сметка „оживяват” и стават причина за тежки хронични болести, трайни психически отклонения и могат да превърнат живота им в ад. Когато не намерят облекчение при лекарите, родителите са принудени да търсят помощта на гледачки и баячки.

Баенето за страх или уроки в същността си е процес, който извежда негативната енергия от съзнанието на пациента и я материализира в някакъв предмет – олово, брашно, въглен, восък. Получената фигура е създадена от енергията на праидеята, първичния образ в съзнанието. По този начин негативната енергия се претворява в материя и човека бива излекуван. Ефектът от този процес е незабавен и ясно видим. Пищящото в истерия дете се успокоява на момента.

Съществува ли научно обяснение на този феномен?

баене„Двамата кривнаха от пътечката на двора и влязоха в сумрака на голям покрив, залепен за южната страна на къщата. Всевъзможни стари вещи лежаха безразборно пръснати по пръстения под. В дъното на навеса малко огнище хвърляше призрачни сенки по опушените стени. По средата на това пространство съсухрена старица седеше на прашен дървен стол, а до нея стърчеше дъщеря им. Симона гледаше към нея като хипнотизирана. Старицата шептеше нещо. Щом ги видя, тя им махна да почакат. Стана права и постави костелива длан на рамото на момичето. С другата си ръка докосна главата и, мърморейки неясни слова. След това се обърна към Хари и Нина и им кимна да се приближат.

Бабата протегна ръка. Разтвори свитите си в юмрук пръсти и погледна майката.

- Това е оловото – изрече с учудващо ясен и свеж глас тя. – Ще го сложиш под възглавницата. Момичето да преспи три нощи на него. На четвъртия ден ще хвърлиш оловото в река. Трябва да се обърнеш с гръб към водата и да прехвърлиш оловото през главата си. Без да го гледаш как пада във водата. Ще го хвърлиш по течението на реката, не срещу него, инак лошото ще се върне пак към теб. Водата от шишето, което ще ти дам, да пие сутрин и вечер по три глътки, три дена. Ако остане, ще я излееш и нея в реката.“

Когато баенето се извършва с олово или восък, получената фигура се увива в хартия и се поставя под възглавницата на пациента. Той трябва да преспи три вечери върху нея. След това фигурата се заравя в земята или да се хвърля в течаща вода (река) по посока на течението.

Защо се прави това? Какъв е смисъла?

Хартията има свойството да материализира енергията на идеите. Нали именно върху хартия писането прави видими мислите на човека и показва образите в неговото съзнание. Поради свойството си да „поема” мисловна енергия и да я задържа, за увиване на фигурата на материализирания страх се използва хартиена опаковка.

Захарта има същите свойства – да поема енергията на образите от идеите и мислите и да създава техен отпечатък като фотографска плака – .т.нар. астрална, душевна матрица. Хора като Ванга, притежаващи способността да виждат тази душевна матрица, са могли лесно да разчитат миналото, настоящето и бъдещето на човека по кубчето захар, донесено от него.

Човека спи три нощи върху фигурата, за да може остатъците от негативното енергийно поле (образ) в неговото съзнание да се пренесат изцяло върху хартиената опаковка и оттам върху фигурата, намираща се под неговата възглавница.

Земята и водата имат способността да поемат и неутрализират негативните енергии. Такава оловна или восъчна фигура по своето излъчване наподобява къс радиоактивна руда. Затова, за да се неутрализира нейното въздействие, тя се заравя в земята или се хвърля в течаща вода, но не срещу течението, за да не се върне енергията към вас.

Може ли човек сам да си бае?

Естествено, че може. Думите, които се произнасят като заклинания, служат само като катализатор, който улеснява процеса на материализиране на енергията, нищо повече. Същият ефект можете да постигнете, като освободите съзнанието си от мислите на съпротивление по време на процедурата, което става много лесно – като гледате в пламъка на горяща свещ. Това пък прави восъколеенето най-подходящия метод за самолечение при такива случаи.

баене Запалете фитила на една дебела свещ. Пригответе си една купа със студена вода. Седнете някъде удобно, където никой няма да ви безпокои. Обгърнете свещта с две ръце и се вгледайте в пламъка. Започнете да визуализирата ситуацията, която е предизвикала страх у вас. Представете си всичко в детайли, до най-малките подробности. Почувствайте го с всичките си сетива. През цялото време не отделяйте поглед от пламъка на свещта. Така ще ангажирате вниманието си с този образ и няма да му позволите да се разсейва. След петнадесетина минути, в кулминацията на вашето изживяване на страховата ситуация, излейте разтопения восък в купата със студената вода. Сега разгледайте внимателно получената фигура. Това е материализирания образ на вашия страх. Облекчението ще дойде съвсем скоро. Бъдете сигурни в това!

Не забравяйте да увиете фигурката в хартия, да я сложите под възглавницата, да спите три нощи върху нея и после да я заровите в земята или да я хвърлите в течаща вода.

Пациентът от демонстрирания случай съобщава за силен страх от медицински манипулации (поставяне на инжекции, шевове на рани). Този страх произхожда още от ранното детство и досега изпълва човека с ужас. Символиката на посочените фигури показва пълно съответствие с изживяванията на пациента. Останалите части от фигурата също демонстрират трайни мисловни модели от психическия живот на човека, чиято точна интерпретация е възможна само при обсъждане и анализ със самия пациент.

Водата играе много съществена роля при баенето. Леенето на олово и восък се извършва в съд с вода. Водните молекули осигуряват средата, в която течното вещество (метал, восък) се втвърдява и придобива формата на плътна фигура. При този процес водата играе ролята на посредник между един нематериален субстрат (емоцията страх) и неговата материална форма. Водните молекули поемат информацията от зоната на душевните преживявания, за да я прехвърлят и предадат на материята. Като преносител при целия този процес, водата в съда запазва информационната структура на образите (водните молекули имат способността да се подреждат в т.нар. клъстери, които представляват материалния субстрат на паметта на водата). Процедурата при баене включва и отпиване на глътка от тази вода. Понякога баячките наливат от нея в някакъв съд и дават на човека да отпива три дни от нея и след това да я излее, заедно с изхвърлянето на оловото (восъка).

Всичко това удивително напомня за начина на лечение, който се използва от хомеопатията.

Повече за хомеопатията можете да прочетете тук

Сходно