Струма на Хашимото – симптоми, диагноза и лечение

Струмата на Хашимото (лимфоматозна струма, хроничен лимфоцитен тиреоидит) е описана за пръв път от Н. Hashimoto през 1912 г. Сред хроничните тиреоидити струмата на Hashimoto е сравнително най-честото заболяване. Засягат се предимно жени в четвъртото и петото десетилетие, но заболяват и съвсем млади хора. Промените в щитовидната жлеза при струмата на Хашимото са били смятани за краен стадий в еволюцията на базедовифицираната струма или като своеобразна реакция спрямо неизвестен инфекциозен или токсичен фактор. Установяването на висок титър антитела в плазмата спрямо тиреоглобулин, при болни с лимфоматозна струма и получаването на подобни хистологични промени в щитовидната жлеза у животни, третирани с аналогични имунни серуми, поставят хроничния лимфоцитен тиреоидит в категорията на автоимунните процеси. Превръщането на собствения тиреоглобулин в антиген се обяснява с денатурирането му под влияние на неизвестен все още причинител.

Симптоми при стума на Хашимото

Увеличението на щитовидната жлеза настъпва бавно, често незабелязано, понякога със слаби или по-силни болки, излъчващи се към ушите. Жлезата е равномерно уве­личена, плътна, несраснала с околната тъкан. Регионарните лимфни възли, макар и рядко, могат да бъдат увеличени. Компресионни явления се наблюдават рядко. В по-ранните стадии на хроничния лимфоцитен тиреоидит не са изключени леки хипертиреоидни прояви, но с течение на времето обаче обикновено се развива хипотиреоидизъм.

Диагноза при струма на Хашимото

Тя се осигурява чрез морфологично изследване. Щитовидната жлеза при струмата на Hashimoto е гладка, с ро­зова или жълто-кафява срезна повърхност, напомняща хиперпластичен лимфен възел. Микроскопски се установява обилно инфилтриране на интерстициума с лимфоцити, образуващи на места лимфни фоликули. Паренхимът на жлезата е атрофичен или раз­рушен и заместен от оскъдна съединителна тъкан. Ехографски се установява хипо- до анехогенен образ. При сцинтиграфия е налице намалено отлагане на радиоактивно вещество в щитовидната жлеза. В кръвта се доказва повишен титър на микрозомални (МАТ) и тиреоглобулинови (ТАТ) антитела.

Лечение при струма на Хашимото

Консервативното лечение се провежда с тиреоидни препарати в доза, кореспондираща на състоянието на болния, съответно на хипотиреоидизма. Понякога се препоръчва и рентгеново облъчване. При компресионни явления се предприема частична резекция на щитовидната жлеза. Имуносупресивното лечение и приложението на кортикостероиди при струмата на Хашимото обикновено са без ефект.

Сходно