Струма на Ридел – симптоми, диагноза и лечение

Първите случаи с фиброзна струма на Riedel (хроничен фиброзен тиреоидит, желязно твърда струма, дървена струма) са описани още през 1896 г. Касае се за рядко заболяване, което се среща най-вече в райони с ендемична гуша и засяга предимно жени. Причините за струмата на Ридел са неизвестни. Често при такива пациенти се откриват грануломи в корените на зъбите, което дава основание да се предположи значението на хронични инфекциозни процеси в организма за възникване на заболяването.

Симптоми при струма на Ридел

Струмата на Ридел започва неусетно. Измене­нията в жлезата се развиват бавно, обикновено без болки. Щитовидната жлеза е асиметрично увеличена, изключително твърда, сраснала с подлежащата тъкан, но не и с кожата. Понякога настъпват явления на притискане, най-вече от страна на трахеята и възвратните нерви. Регионарните лимфни възли не са засегнати. При по-дълготрайно протичане на заболяването се развиват белези на хипотиреоидизъм. Поглъщаемостта на радиоактивен йод е намалена.

Диагноза при струма на Ридел

Диагнозата струма на Ридел се подозира главно по време на операция, и се доказва при последвалото хистологично изслед­ване на биопсичен материал. Щитовидната жлеза е с хрущялна твърдост, белезникава срезна повърхност, приличаща на цикатрициална тъкан. Микроскопски се установяват повлекла от бедна на клетки, отчасти хиалинизирана съединителна тъкан, на ме­ста с инфилтрати от лимфоцити и плазматични клетки. Жлезният паренхим е атрофичен, пръснат на отделни гнезда. Съединителнотъканните повлекла могат да проникват извън границите на щитовидната жлеза.

Лечение при струма на Ридел

Лечението е оперативно и се изразява в отстраняване на част от щитовидната жлеза, с цел освобождаване на трахеята от фиброзния процес и предотвратяване на евентуални проблеми с дишането. С профилактична и лечебна цел при струма на Ридел се препоръчва своевременно саниране на зъбните грануломи.

Сходно