Сифилис и трипер – лечение

Сифилисът (луес) е бил широко разпространен още в Стария свят, за което свидетелстват промените по човешки скелети, открити при археологически разкопки и текстове от Библията, Авицена, Хипократ, Целзус.

Луесът е циклично инфекциозно заболяване, което протича в три стадия.

Причинителят, Treponema pallidum представлява нежна спираловидна спирохета, която не може да бъде отглеждана в изкуствена среда. Открита е през 1905 година. Една година по-късно Васерман предлага реакцията за свързване на комплемента като метод за серологична диагностика. През 1909 година Ерлих след 606 опита създава съединението 606 (салварсан), което е първото лекарство, използвано за лечението на сифилиса.

Смята се, че моряците на Колумб са пренесли заболяването от Америка и това е причина за възникналата през 15 век епидемия от сифилис. Честотата на заболяването нараства рязко по време на войни. През последните 10-15 години има ново увеличаване на неговото разпространение.

Единствен източник на инфекцията е болния човек. Предаването на заразата става по полов път – през лигавиците на половите органи, устните, устната кухина, ануса и гръдните зърна. Възможно е заразяване и по битов път – чрез приборите за хранене, тесен контакт, от майката на плода.

Рискови групи са хомосексуалисти, наркомани, проститутки, лица с интензивен промискуитетен сексуален живот (безразборна смяна на сексуалните партньори).

Придобит сифилис

Ако не се лекува и се остави на естественото си развитие, заболяването може да продължи десетилетия и протича през няколко стадия.

Диагнозата се нуждае и от серологично потвърждение – Васерман, TPHA (Трепонема Палидум Хемаглутинационен Тест), FTA (Абсорбционен тест на Флуоресцентни антитела), VDRL (Лабораторно изследване на венерическите болести).

Инкубационния период на заболяването продължава от 8 до 12 дни.

Първичен сифилис

На мястото на входната врата (по пениса, вулвата, маточната шийка) се появява папула (възелче) с големина до монета – зачервена, влажна, силно заразна. Тя бързо се превръща в кръгла неболезнена язва (ulcus durum – твърд шанкър) с плътни надигнати ръбове, гладко лъскаво дъно и медночервен цвят. Увеличените ингвинални лимфни възли не срастват помежду си и изчезват спонтанно около 5 седмици след инфектирането.

Вторичен сифилис

Сифилис и триперЗапочва 2-3 месеца след инфектирането с кожни обриви – розеоли, папуло-крустозни сифилиди, кондиломи на широка основа, косопад , устна лигавица – мукозни плаки, ирит, хепатит, генерализирано увеличение на лимфните възли.

Кожните обриви засягат дланите и стъпалата, за разлика от други заболявания. Обривът трае 1-3 месеца. Във всички описани обривни единици има голямо количество трепонеми. Този стадий може да продължи 5 години при силно променяща се симптоматична картина или дори при липсата на всякаква симптоматика, а в 30 % от случаите настъпва спонтанно оздравяване.

Третичен сифилис

Настъпва 5 до 50 години след заразяването. Той се характеризира с наподобяваща гума гной, склонност към некротичен разпад на засегнатата тъкан с последващо образуване на тъканен дефект. Всички тъкани могат да бъдат засегнати. Често заболяването може да бъде сгрешено с тумор, туберкулоза и др. Гуми се образуват навсякъде – в костите, мускулите, сърцето, белите дробове, стомаха, червата, ректума, черния дроб, мозъка и практически насякъде. При заздравяването си те оставят след себе си огромни пигментирани цикатрикси.

Характерен за този стадий е сифилитичния мезаортит. Засягането на аортата е органичено до диафрагмата и никога не преминава върху коремната и част. Поради огнищния възпалителен процес, последван от огнищна фиброза, аортната интима започва да прилича на кора на дърво. Разрушаването на еластичните мембрани в аортата отслабва нейната стена. При синхронните с пулса раздувания, стената поддава и започва да се разширява. Получава се аневризма (ограничено разширение) на асцендентната аорта.

СифилисЗасягането на главния мозък се дължи основно на възпалителните процеси в мозъчните съдове, които добиват вид на сварени макарони. Усложненията са инсулти, парализи, психични и интелектуални изменения до настъпване на деменция (слабоумие). Демиелинизацията (разрушаването на обвивките на нервите) на задните стволове на гръбначния мозък може да се съпровожда с пробождащи болки в корема и краката, атаксия (залитаща походка), загуба на чувствителността на отделни части на тялото.

Вроден сифилис

Мъртвораждане

Плодът е с белези на трупно разложение. Кожата е с множество мехури, лющи се по дланите и стъпалата, а във вътрените органи се откриват многобройни некрози. Такъв плод е силно заразен и крие опасност за инфектиране на медицинския персонал.

Ранен вроден сифилис

Проявява се от 1-2 месец след раждането до 4-тата година от живота.

Заболяването засяга множество системи. Налице са изменения по кожата, костите (остеохондрит), псевдопарализа на Паро (отделяне на ставата от костта с невъзможност за движение на крайника), бяла пневмония, „кремъчен” черен дроб, менингоенцефалит, псевдоабсцеси на Dubois в тимуса.

Късен вроден сифилис

Проявява се между 5-15 годишна възраст

Прилича на третичния сифилис. Характерни промени са седловиден нос, олимпийско чело, саблевидни тибии, лептоменингит и триадата на Хътчинсон (Хътчинсонови зъби с формата на бъчва, паренхиматозен кератит и глухота)

Вроден сифилис при възрастните

Протича скрито и се изявява в зряла възраст с прогресивна парализа или табес дорзалис.

Сифилисът не умира, той само спи” – A. Fournier

Внимание! При наличие на сифилис трябва да се мисли и за комбинирана инфекция с гонорея, негонорейни уретрити, СПИН.

Презервативите предпазват от заразяване със Сифилис и СПИН!

Поради широкото разпространение на СПИН, на сифилисът често остава на заден план и му се обръща малко внимание. Съществуват много скрити случаи на сифилис, които не протичат с типичната за заболяването клиника, защото пациентите пият антибиотици безконтролно. Това замъглява картината и прави заболяването трудно за диагностициране.

Сифилисът е лечимо заболяване!

Лечението се състои в прилагане на високи дози пеницилин инжекционно и продължително, в болнична обстановка!

Противопоказано е приемането на антибиотици през устата, защото това само забавя развитието на заболяването, но не го лекува.

Гонорея (Трипер)

Триперът е най-честата бактериална венерическа болест. Заболяването притежава високо тъмно число – голям брой заразени, за които няма статистически данни.

Причинителят на гонореята – Neisseria gonorrhoeae представлява грамнегативни диплококи, често локализирани в левкоцитите (белите кръвни клетки)

  • Инфектирането е изключително по полов път: генитален, ректален, фарингеален
  • Инкубационен период – 2-8 дни
  • Около 25% от заразените мъже и 50% от заразените жени са безсимптомни носители и неразпознат източник на заразата!

Симптоми на трипер

Жени: слузно-гнойно течение, уретрит, цервицит, бартолинит

Мъже: гнойно течение, сърбеж и парене при уриниране

При ректално инфектиране е налице проктит – възпаление на дебелото черво.

Усложнения на гонореята

Жени: Ендометрит, аднексит, перитонит, перихепатит

Мъже: Простатит, епидидимит

Общо за двата пола: Стерилитет, реактивен артрит (често моноартрит на колянната става), гонококов сепсис и ендокардит

Новородено: Гноен конюнктивит – Лекува се с прием на антибиотици (локалното лечение на очите не е досатъчно).

Диагнозата гонорея (трипер) се поставя чрез доказване на причинителя при микроскопиране и посявка на прясна уретрална или цервикална натривка!

 

  • Лечението се извършва с антибиотици!
  • Винаги трябва да се провежда лечение и на партньора.
  • Една седмица след лечението следва да се направи микроскопско изследване за контрол на ефекта от лечението.
  • Шест седмици преди и след лечението се провежда серологично изследване за изключване на двойна инфекция със сифилис?

Гонореята (триперът) също като сифилиса е лечимо заболяване!

  • Пълно излекуване може да се очаква само при лечение от специалисти (в болнична обстановка).
  • Вслушването в съветите на приятели, дето са се излекували сами е лоша идея с доживотни негативни последици!
  • Ако сте имали рисков полов контакт, ако имате някакви подозрения относно партньора си, ако имате някакви „обриви” по половите органи, ако отделяте някакви секрети … обърнете се към съответния специалист (венеролог)!

Някои инфекции, предавани по полов път, се съпровождат с отделянето на секрети, имащи силна миризма на риба. Ако покрай новото ви гадже се разнася подобна миризма, попитайте го дали е ял/а риба или други „морски дарове”. Ако чуете отговор „Не”, бягайте презглава накъдето ви видят очите.

Слънцето прежуряше и сенките чезнеха под палещите му лъчи. Наставаше пладне. Овчарчето Сифилус натири овцете в хладната долчинка и бързо се шмугна под короната на вековното дърво. Изнемощяло от непосилна жега поточе църцореше измежду скалите отсреща. Разноцветни камъчета игриво проблясваха по бреговете на вирчето в дъното на долчинката. Сифислус се разгърди, изу цървулите и се просна по гръб до грапавия дънер. Конопената му риза бе подгизнала от пот.

Лек ветрец плахо залюля листата на дървото. Сифилус погледна нагоре и занемя. ТЯ уверено и бавно слизаше от небето. Невидимата стълба я водеше право при него. Ефирната роба подчертаваше изящните извивки на красивото и тяло. Богинята подмина дървото с овчарчето и стъпи във водите на вира. Отблясъците на камъчетата и водата създадоха приказна аура около Венера. Тя се потопи цялата във вира, постоя няколко минути и се изкачи обратно в небесата по същата въздушна стълба.

Сифилус стоеше като ударен от гръб. Образът на богинята се запечата завинаги в блестящите му черни очи.

На следващия ден овчарчето отново чакаше заветния миг с трепетно богоговение. Тя дойде по същото време, изкъпа се мълчаливо и бързо си отиде. На по следващия ден историята се повтори. Богинята Венера се чувстваше поласкана, защото знаеше за влюбеното овчарче, което всеки ден я наблюдава иззад огромното дърво. За съжаление, Аполон също знаеше какво става. Знаеше и за чувствата на Сифилус към Венера.

Отмъстителният бог не можа да сдържи гнева си и реши да накаже бедното овчарче. Още същия ден Аполон покри тялото на Сифилус с неизлечими язви.  Тленното тяло на страдалеца бе подложено на бавен и мъчителен разпад.

Така на света се появила болестта Сифилис (Луес). С нея боговете наказвали всеки човек, поддал се на изкушението на любовта. Оттогава, до ден днешен, всички болести, предавани по полов път се наричат Венерически – кръстени на името на богинята Венера.

Сходно