Сарком на Капоши – снимки, симптоми и лечение

Саркомът на Капоши (Sarcomatosis Kaposi, angiomatosis Kaposi, angiosarcoma pigmentosum, sarcoma idiopathicum multiplex haemorrhagicum) е описано за пръв път през 1872 г. Смята се, че за възникване на заболяването роля играят някои токсични фактори и инфекциозни причинители от рода на ретровирусите. Значение като предразполагащи фактори имат също студът и травмата. Най-често се засягат хора на физическия труд – предимно мъже (10:1), на възраст 50-70 години. Твърди се, че съществува определено географско разпространение на заболяването – Северна и Средна Европа, както и Централна Африка. В определени региони южно от Сахара саркомът на Капоши се разпространява ендемично. В Африка боледуват повече мъже на средна възраст (30-35 годишни), както и деца под 10 години. Протичането на заболяването при тях е агресивно. При децата преобладава засягането на лимфните възли със или без кожни промени, но с лоша прогноза.

Морфологични изменения при сарком на Капоши

Сарком на КапошиНамират се множество разширени съдове, интра и екстрацелуларна хемосидероза, хиперплазия на ендотелни клетки. Особено характерни са вретеновидните клетки с еозинофилна протоплазма, които са разположени в ивици с различни посоки. Около дилатираните съдове е налице хроничен възпалителен инфилтрат от лимфоцити, плазмоцити, хистиоцити. Хистологичните разлики с фибросарком се свеждат основно до наличието на съдови цепки с еритроцити и хемосидерин при саркома на Капоши.

Симптоми при сарком на Капоши

Заболяването започва с развитие на малки образувания на големина от главичка на карфица до грахово зърно, които са червеносинкави, Сарком на Капошисинкавовиолетови или кафеникавочервени на цвят и са разпръснати обикновено по периферните части на крайниците, най-често стъпалата. Понякога появата на възелчетата се предшества от оток на крайниците. Постепенно тези изменения се групират, образувайки  сливащи се помежду си плаки. Те имат тенденция да следват хода на повърхностните вени, в които понякога се развива тромбоза . По-старите кожни изменения при сарком на Капоши търпят обратно развитие, като на мястото им остава атрофична и пигментирана зона. Еволюцията им е бавна и могат да засегнат лигавиците, лимфните възли и вътрешните органи. Метастази (а вероятно първични изменения) могат да се открият в почти всички вътрешни органи. Особено характерно в това отношение е засягането на гастро-интестиналния тракт (хранопровод), черен дроб, бели дробове и гениталии.

Лечение при сарком на Капоши

Сарком на КапошиРентгеновото облъчване в умерени дози дава понякога известен лечебен ефект. Прилагат се също интраартериално и нитрогенмустардови препарати. При ограничени плаки е успешно и хирургическото им отстраняване. Протичането на заболяването обикновено е бавно. В повечето случаи то трае 10, а понякога и повече години. Смъртта настъпва от интеркурентна инфекция или от обилни белодробни или гастро-интестинални кръвоизливи. Нерядко болните умират в състояние на кахексия.

При около 50% от болните със СПИН (главно млади хомосексуалисти) се наблюдава сарком на Сарком на Капоши 4Капоши с дисеминирани кожни изменения, които са локализирани предимно по врата, горната част на тялото и лигавиците. В тези случаи еволюцията е прогресираща, с фатален край за около 2 години. При болните, които са на имуносупресивна терапия по повод бъбречна трансплантация се среща спорадичен сарком на Капоши, който е възможно да претърпи обратно развитие след спиране на имуносупресивното лечение. Заболяването понякога се асоциира и с лимфоми .

Сходно