Саркоидоза – лечение и симптоми

Болест на Besnier, Boeck, Schaumann

Първите съобщения за саркоидоза са се появили преди повече от 150 години. В началото саркоидозата е смятана за кожно заболяване и затова симптомите са били описани първо от дерматолози. Понястоящем саркоидозата се отнася към системните заболявания на съединителната тъкан, защото поразява почти всички тъкани и органи. Най-засегнати от саркоидоза са бял дроб, черен дроб, слезка и лимфни възли.

Разпространение

В последните години се отчита нарастване на честотата на заболяването, вероятно във връзка с подобряване на диагностиката. Саркоидозата може да засегне всяка възраст. Острата форма на заболяването се развива най-често между 15  и 40 години, като 2/3 от болните са жени. Саркоидозата се проявява най-често в края на лятото и през есента. Значение вероятно имат и генетични фактори, защото заболяването се среща по-често в едни и същи фамилии. Освен това, лица с кръвна група А имат с 14 % по-голяма вероятност да заболеят от саркоидоза и 48 % повече, отколкото кръвна група В.

Причини и механизъм на развитие

Понеже са неясни, затова се обсъждат три основни теории:

  1. Саркоидозата се предизвиква от многобройни органични и неорганични вещества при особена генетична предразположеност на организма.
  2. Саркоидозата е самостоятелно заболяване, предизвикано от неизвестен причинител.
  3. Саркоидозата е особена форма на туберкулоза , и се причинява от микобактерии. В подкрепа на тази теория е факта, че най-често засегнатия орган е белия дроб

Органни поражения

Засегнатите органи при саркоидоза – лимфни възли, бял дроб, черен дроб, слезка имат по повърхността си и сред паренхима сиво-бели възелчета с плътна консистенция, Саркоидозанаподобяващи милиарна туберкулоза . Освен тях се откриват и обширни ръбцови полета. Лимфните възли са увеличени, имат сиво-бял цвят, хомогенна срезна повърхност и плътна консистенция.

Микроскопски

Възелчетата представляват грануломатозни огнища с макрофаги в центъра, около тях – епителоидни клетки и гигантски многоядрени клетки тип „Лангханс” с калциеви включения в цитоплазмата – т.нар. телца на Шауман и „Asteroid bodies”.

Симптоми при саркоидоза

Остра саркоидоза ( Синдром на Loefgren) –  5 % от случаите

  • Мигриращ артрит
  • Еритема нодозум – зачервени възловидни кожни уплътнения
  • Двустранно засягане на белодробните лимфни възли
  • Рядко се срещат – температура, кашлица и повишаване на СУЕ.

Хронична саркоидоза –  95 % от случаите

  • В началото – безсимптомно протичане
  • Открива се случайно при рентгенова снимка на белите вробове
  • Суха кашлица
  • Задух при физическо усилие
  • Впечатление прави сравнително доброто състояние на пациентите при изразените промени в белите дробове.

Извънбелодробни прояви при саркоидоза

  • Кожа (саркоидоза на кожата) – 25 % – нодозна еритема – червено-сини болезнени петна по страничната повърхност на подбедриците.
  • Очи – 25 % – иридоцикрит, увеит, отлагане на калции в роговицата и конюнктивата (Синдром на Парино)
  • Паротидна жлеза – оток на слюнчени жлези
  • Кости – кистична дегенерация на фалангите на пръстите.

Лечение на саркоидоза

Обикновено се използват кортикостероиди при тежко протичащи случаи. Показания за тяхното приложение са:

  • Влошаване на белодробната функция
  • Високо ниво на калция в кръвта и урината
  • Засягане на очите, черния дроб, нервна система и сърцето.
  • Повишена активност на заболяването

Важно! При саркоидоза съществува изразена тенденция към спонтанно излекуване – в над 95 % от случаите с остра форма и в над 70 % от случаите с хронична форма.

Прочети още за симптомите и лечението на саркоидоза

Сходно