Рефлукс-езофагит – симптоми и лечение

Напоследък заболяването Рефлукс-езофагит обезпокоително зачестява. Нарича се още  пептичен езофагит и се дължи на увреждане на лигавицата на долната част на хранопровода от постъпило там стомашно съдържимо. Дълго време се е приемало, че увреждащ ефект върху лигавицата на хранопровода има солната киселина, но има описани случаи на рефлукс-езофагит и при пълна стомашна ахилия – липса на солна киселина. Понастоящем се смята, че увреждащо дей­ствие върху стената на хранопровода имат освен стомашният, още панкреасният сок и жлъчката.

Рефлуксът представлява връщане на известно количество стомашен сок в хранопро­вода. Той се наблюдава, макар и рядко, и у здрави хора. Особено чест е рефлуксът през нощта, при дълбок сън и ниска възглавница. Попадналият в тези случаи в хранопровода сок бързо се неутрализира, без да настъпят увреждания на неговата лигавица. При рефлукс-езофагита регургитираното в хранопровода стомашно-чревно съдържимо показва различно изявен увреждащ ефект върху лигавата ципа. Според съвременни клинико-статистични данни, рефлукс-езофагитът е неподозирано често заболяване. Той се открива до 50 % при рентгеново и гастроскопско изследване. В повечето случаи той е „вторично заболяване“, т.е. съпътствува или се предизвиква от друга основна болест. Особено чест е рефлукс-езофагитът при болни с хиатус-херния (до 90%), язвена болест (до 80%), бремен­ност, хроничен алкохолизъм. Основен момент на рефлукса е намаленият тонус на кардията (мускулният сфинктер на входа на стомаха), често съчетан с по­качено вътрестомашно налягане. Болестният процес обичайно обхваща долния отдел на хранопровода и има различна изявеност – от леко, повърхностно увреждане, до тежки некротични и язвени промени в лигавицата. В повечето случаи заболяването има хронично рецидивиращ ход и нерядко завършва със стеснение и скъсяване на хранопровода.

Симптоми на рефлукс-езофагит

Най-честият симптом на рефлукс-езофагита е паренето зад гръдната кост, което се явява след нахранване и се засилва при легнало положение, на гръб. Паренето често се съчетава с болка, която може да се излъчва към сърдечната област и да имитира гръдна жаба – стенокардия. Покрай паренето и болката чести симптоми са уригването, киселините и затрудненията при гълтането. Освен в легнало положение, оплакванията на болните с рефлукс-езофагит се засилват при вдигане на тежест, дъл­боко вдишване, кашлица, силно прегъване на тялото напред. В някои случаи рефлукс-езофагитът спонтанно оздравява с подобряване на основ­ното заболяване. В повечето слу­чаи обаче той има хронично възвръщащ се ход, изпъстрен с ре­дица усложнения: кръвоизливи, образуване на язви, стеснения, дивертикули, перфорация. В над 20 % от случаите хроничният рефлукс-езофагит може да завърши с рак на хранопровода. Правилното разпознаване на рефлукс-езофагита е сравнително трудно в отделните случаи. Основното е да се мисли за забо­ляването при характерни оплаквания и при наличие на „пър­вични заболявания“. Клинично рефлукс-езофагитът може само да се подозира. Същинското разпознаване се осъществява по­средством редица допълнителни методи. Понастоящем като най-добро диагностично средство се препоръчва езофагоскопията с вземане на материал за микроскопско изследване. Приема се, че този метод дава до над 90 % правилна диагноза. Не съще­ствува единомислие за диагностичната стойност на рентгено­вото изследване. Характерно в тези случаи се приема устано­вяването на спазми на дисталния хранопровод и нарушена структура на лигавицата. Рефлуксът на киселото стомашно съдържимо може да се установи рН-метрично, а нарушената динамика на хранопровода – със специален тонокимограф. Диа­гнозата на рефлукс-езофагита трябва обезателно да включва и евентуалното съществуване на предизвикващи или придружаващи заболявания – язвена болест, хиатусна херния и др.

Рефлукс-езофагит

Лечение на рефлукс-езофагит

Лечението на рефлукс-езофагита следва да започне с лечение на основното заболяване. Болните се съветват да избягват напрягането на корема – вдигане на те­жести, силно навеждане напред. Те трябва да се хранят често, по малко, най-добре в изправено положение, да не лягат по-рано от три часа след нахранване и да спят на висока възглавница. Храната трябва да се дъвче добре, да не е много гореща или студена. Забранени са всякакви силни подправки, алко­холни напитки, пикантни консерви. Пациентите се съветват преди ядене да се изпиват по една супена лъжица затоплено растително масло, зехтин или шарлан. Медикаментозното лечение се извършва с различни алкализиращи медикаменти и смеси — алумоксид, алмагел, бисмутово мляко. Добри резултати от прилагането на Н2-блокери. По отношение временното успокояване ефектът на почти всички медикаменти е много добър. По отношение дефинитивното (пълното) оздравяване обаче той е твърде съмнителен. Поради вероятността от развитие на сериозни усложнения, включително рак на хранопровода , прогнозата на рефлукс-езофагита е винаги сериозна.

Прочети още: Рефлуксна болест – симптоми и лечение

Сходно