Ресничесто сърце

Фибринозен перикардит

Фибринозният перикардит представлява остър възпалителен процес на външната обвивка на сърцето – перикарда. Причините за това възпаление могат да бъдат вируси и бактерии, но голяма част от фибринозните перикардити са „стерилни“. В тези случаи възпалението се развива вторично, най-често следствие на заболявания, имащи имунна генеза. Пример за такова заболяване е ревматизма, който засяга и трите слоя на сърдечната стена. Другата група „стерилни“ фибринозни перикардити се развиват при натрупването в перикардната торбичка на токсични продукти от обмяната на веществата, които организма не е успял да изведе навън чрез урината. Това става често при нефросклерози .

Формирането на имената на болестите следва определена логика. Възпалителните заболявания се обозначават по следния начин: Към името на тъканта или органа се прибавя наставката „-ит, -итис”. Така например думата менингит означава възпаление на меките мозъчни обвивки (менинги), фарингит – възпаление на гърлото (фаринкса), гастрит – възпаление на стомаха (гастер), дуоденит – възпаление на дванадесетопръстника (дуоденум), колит – възпаление на дебелото черво (колон), пиелонефрит – възпаление на бъбречното легенче (пиелон), гломерулонефрит – възпаление на бъбречните клъбца (гломерули), хепатит – възпаление на черния дроб (хепар) и т.н. Това правило също има изключения: ангина, бронхопневмония и др.

Възпалението се дели на два основни вида: остро и хронично.

За острото възпаление е характерно изливането на ексудат (кръвна, възпалителна течност) в огнището на възпалението. Заедно с нея във възпаления участък попадат и левкоцити (бели кръвни телца) Тяхната основна функция е да поглъщат и унищожават микробите (най-честите причинители на възпалението). В зависимост от състава на ексудата, острото възпаление се дели на следните видове: катарално, серозно, фибринозно, гнойно, хеморагично, гангренозно, гнилостно.

При фибринозното възпаление излятата течност в огнището на възпалението съдържа много фибрин. Фибринът представлява първия фактор от системата на кръвосъсирване (всички са 14 на брой) и се намира в кръвната плазма под формата на неактивния си предшественик фибриноген. При тежко протичане на острото възпаление, фибриногенът попада в тъканите, превръща се във фибрин и покрива повърхността на органа като белезникав (нечистобял, бял с някакъв оттенък) налеп. Когато това стане по външната повърхност (перикард) на сърцето, заболяването се нарича фибринозен перикардит. Такова възпаление се развива често при ревматизъм .

Сърдечна дейност

Фибринозен перикардитСърцето е разположено в плътна и здрава торбичка от съединителна тъкан, наречена перикардна торбичка. Сърдечната дейност се състои от ритмичното редуване на свиване (систола) и отпускане (диастола) на цялото сърце. По време на систола кръвта се изтласква от сърцето по артериите към органите на цялото тяло, а по време на диастола сърдечните кухини се пълнят с кръв от големите венозни съдове. При систола сърдечния мускул се свива  намалява обема на сърцето, а при диастола цялото сърце се разширява и си увеличава размерите.

При диастола сърцето увеличава обема си, изпълва сърдечната торбичка и с повърхността си се допира до нея. При систола сърцето се свива и повърхността му се отделя от торбичката. При следваща диастола сърцето пак се долепя до сърдечната торбичка, а при поредната систола се отделя от нея.

Фибриноген и фибрин

Фибринът е „лепкаво” вещество, кръвен белтък от системата на кръвосъсирването. Когато се излее по повърхността на сърцето в голямо количество, той покрива перикарда като тънък слой тесто. При ритмичното свиване и разпускане на сърдечния мускул, фибринът полепва между външната повърхност на сърцето и вътрешната повърхност на сърдечната торбичка. Понеже е лепкав, при допирането и разделянето на двете повърхности по време на сърдечната дейност, фибринът започва да се източва като власинки (конци) по повърхността на сърцето и след време се получава характерния външен вид на „космато” или „ресничесто” сърце (cor  villosum). Това е най-тежката степен на фибринозен перикардит.

Точна представа за механизма на възникване на този феномен може да добиете по следния начин. Сдъвчете добре 2-3 дъвки и мляскайте здраво докато омекнат добре в устата ви. Вашата дъвка е готова за експеримента тогава, когато е станала максимално лепкава. Сега я извадете от устата и я поставете между двете си длани. Притиснете сега ръцете си плътно една към друга и размажете добре дъвката. Почнете бавно да пляскате с ръце. Източи ли се дъвката на власинки между дланите ви? Така се получава и ресничестото сърце при фибринозен перикардит.

Сходно