Рак на тестиса – симптоми и лечение

Ракът на тестисите засяга предимно мъже на двадесет–тридесет годишна възраст. Ракът на тестисите бива два основни вида: семином (рак на клетките, произвеждащи сперма) и несеминомни тумори (произхождащи от ембрионалния вид клетки), Втората група имат няколко разновидности – тератоми, ембрионални карциноми и смесени зародишно–клетъчни тумори.

Причини и честота на рака на тестисите

Явно събитията, отключващи зараждането на рака (според повечето учени) се разиграват още в ранния предродилен живот, когато самият пациент е бил все още ембрион

Честотата е малко по–голяма при белокожите, отколкото при чернокожите мъже, а също и при мъже от по–задоволените социални слоеве, отколкото при тези от по–бедните.

При наличие на тестис, който не е слязъл в тестикуларната торбичка, (крипторхизъм) опасността от поява на рак е по–голяма.

Разпространение в тялото

  • В лимфни възли в коремната област
  • В белите дробове
  • В черния дроб и мозъка

[notification type=“notification_warning“ ]Внимание! Ингвиналните лимфни възли се засягат късно при рак на тестисите, защото те не са първата лимфна бариера на тестисите. Ингвиналните лимфни възли дренират лимфата от скротума и пениса.[/notification]

Симптоми при рак на тестиса

  • Бучка в тестиса
  • Почти винаги е безболезнена

В много редки случаи, бучката на тестиса може да бъде твърде малка и да остане незабелязана, като тогава първи симптоми могат да бъдат:

  • бучка на врата, от далечни разсейки на рака
  • болка или чувство за неразположение в гърба, от метастази в лимфните възли в коремната кухина
  • недостиг на въздух, предизвикан от вторични тумори в белите дробове.

Рак на тестисаМаркери

Почти всички видове рак на тестиса произвеждат едно или повече вещества, които могат да бъдат открити в кръвта на пациента.

  • Алфа–Фетопротеин (АФП)
  • Бета-Хорионгонадотропин (ЧХГ)

И двата маркера са много важни както за потвърждаване на диагноза за рак на тестиса, така и по–късно за проследяване на резултатите от прилаганата терапия.

Диагноза и изследвания

Биопсия

За този метод е необходимо отстраняване на тумора и на самия тестис – за да бъде изследван под микроскоп. Тази операция се нарича орхидектомия и се прави под пълна упойка.

Могат да бъдат предприети рентгенова снимка, компютърната томография на гръдния кош и коремната област. Ултразвуковия скенер на черния дроб, интравенозна пиелография, и рентгенови снимки на бъбреците.

Лечение на рака на тестиса

В повечето случаи, различните видове рак на тестиса подлежат на излекуване!

Лечение на семиномните видове рак на тестиса

Почти винаги те са силно податливи на радиотерапия и в повечето случаи тя само по себе си е напълно достатъчна, за да се постигне излекуване.

В доста напреднал стадий, може да бъде препоръчана химиотерапия (едновременно с радиотерапия или самостоятелно) – етопозид и платиниевите лекарства, но и редица други.

Лечение на несеминомните видове рак на тестиса

Ако ракът е на ранен стадий от развитието си – кратък курс от химиотерапия.

Ако туморът се е разпространил в лимфни възли в коремната област химиотерапия – етопозид, блемицин и платиниеви лекарства.

[notification type=“notification_info“ ]В болшинството от случаите химиотерапията води до излекуване![/notification]

Важно!

  • Понякога, след проведена химиотерапия, на рентгеновата снимка е възможно да се вижда образувание в гърдите или в някой от лимфните възли в областта на корема. Много често тази остатъчна бучица ще бъде отстранена, така че следващите проследявания да не бъдат усложнявани от нейната поява на последващите рентгенови снимки. Почти винаги се оказва, че тези бучици са доброкачествени образувания (белези), останали след като всички злокачествени клетки са били унищожени.
  • При несеминомните видове рак на тестиса, ако има повторна поява, то тя се проявява най–вече през първите две години след диагностицирането.
[notification type=“notification_info“ ]Терапията при рак на тестиса може да доведе да безплодие![/notification]

Предварително можете да оставите сперма в банка за съхранение преди започване на лечението. Там спермата ще бъде съхранявана вероятно десетилетия.

Ако след проведеното лечение количеството сперматозоиди в спермата ви е удовлетворително, тогава можете да имате деца без рискове за плода (повишена опасност от [highlight] спонтанен аборт или малформации). [/highlight]