Рак на пикочния мехур – причини, симптоми и лечение

Ракът на пикочния мехур засяга два пъти по–често мъжете, отколкото жените. Веществата, които причиняват появата на рак на пикочния мехур дразнят цялото негово покритие (лигавица), така че когато един тумор бъде отстранен от едно място, друг тумор може да се развие в друга част на мехура.

Пикочният мехур служи за резервоар на урината, който позволява тя да се изхвърля на всеки няколко часа. Урината се произвежда непрекъснато от бъбреците. Оттам тя слиза надолу по тънки тръбички, наречени уретери,  които я отвеждат от всеки бъбрек към пикочния мехур. Този орган представлява торбичка с мускулеста стена, която може да се разтяга, когато се пълни с урина. Изхвърлянето на урината става през уретрата и започва под волеви контрол, но по своята същност уринирането е рефлекторно действие. При мъжа уретрата е дълга няколко сантиметра и прекарва урината първо през простатната жлеза, а после през пениса. При жената уретрата е дълга около 2,5 см и е разположена срещу влагалището, като отворът и е между двете срамни устни.

Възраст и честота

Ракът на пикочния мехур е предимно болест на старостта.

Причини за рака на пикочния мехур

Внимание! Ракът на пикочния мехур е в много по-голяма зависимост от тютюнопушенето, отколкото рака на белия дроб!

Рак на пикочния мехурОсновна причина за появата на рак на пикочния мехур са най–вече онези вещества в урината, които са в пряк досег със стената на мехура. Най–вероятни причинители са токсините в цигарения дим. Цигареният дим съдържа различни видове сажди и други химически вещества, някои от които са силно канцерогенни. Те преминават изключително бързо и лесно от белите дробове в кръвния ток, а оттам попадат в урината, като се натрупват в пикочния мехур в твърде големи количества.

Симптоми при рак на пикочния мехур

  • Кръв в урината (хематурия) – тя може да бъде предизвикана и от голям брой инфекции в пикочните пътища, увеличаване на простатата и др.
  • Когато хематурията е причинена от рак на пикочния мехур, обикновено липсва болка.
  • Чести позиви за уриниране.
  • Известна болка и дискомфорт при уриниране (тези симптоми се появяват в късните стадии на заболяването).

Диагноза и изследвания

Цистоскопия

Позволява подробно да бъдат изследвани за тумор всяка гънка и извивка на стената на пикочния мехур. Цитоскопия се извършва посредством уред, наречен цистоскоп – тънък инструмент, устроен на принципа на телескопа, който се вкарва в пикочния мехур през уретрата. В практиката по–често се употребяват гъвкави цитоскопи. През цитоскопа урологът може да вземе необходимите биопсии от всяка подозрителна част. Обикновено процедурата продължава между 10 и 40 минути. След нея е възможно пациента да усеща известна болезненост или дискомфорт в уретрата, а пикочният му мехур вероятно ще бъде изпразван чрез катетър в продължение на 24–48 часа. Много често след цитоскопия в урината има малко кръв, но след около ден–два тя се избистря.

Интравенозна пиелография

Това е рентгеново изследване на бъбреците и уретерите след венозно въвеждане на контрастна материя с оцветена течност. Това изследване може да се окаже наложително, за да се изключат и други тумори по хода на пикочните пътища (чашки, легенче и уретери).

Компютърна томография

Скенер, при който се получават много подробни изображения в коремната и тазовата област.

Други

  • Ултразвуково изследване и ядрено-магнитен резонанс.
  • Ректален преглед (през ануса), а при жените – допълнителен гинекологичен преглед.
  • Изследвания на урината, за хематурия (еритроцити). Те могат да бъдат открити под микроскоп, дори ако урината изглежда чиста.
  • Изследване на урината за наличие на ракови клетки.

Разновидности на рака на пикочния мехурРак на пикочния мехур

  • Повърхностен “фасаден” тумор. Наблюдаван през цитоскоп, той изглежда като водорасло, което израства от стената на пикочния мехур. Това е папиларната разновидност. Обикновено тя не се вгнездва дълбоко в самата стена.
  • Втората разновидност прилича на пълна с туморни образувания чиния, вкопана в стената на пикочния мехур. Тя е солидна, непапиларна и агресивна.

Ако туморът агресивно прониква в стената на пикочния мехур, той може да се разпространи и в лимфните възли. По–късно може да достигне други части на тялото – бял дроб, черен дроб, кости.

Методи за лечение на рак на пикочния мехур

Цитоскопия

Използва се за отстраняване на повърхностните тумори. Манипулацията може да се извърши неколкократно, на всеки два–три месеца. При всяка цистоскопия могат да се открият всички туморни образувания и да се отстранят посредством изгаряне с лазер.

Вътреорганно лечение

Представлява вкарване на лекарствен разтвор в пикочния мехур посредством катетър, прокаран през уретрата. Дискомфортът е минимален. Най–широко прилаганите са митомицин С, епирубицин или тиотепа. Тяхна алтернатива е имунотерапията, която използва БЦЖ (противотуберкулозната ваксина). След лечението пациента може да чувства известна болезненост в областта на пикочния мехур, понякога придружена от временно кървене.

Оперативно лечение

Прилага се ако туморните разновидности са от агресивен тип. Основната терапия е отстраняване на целия пикочен мехур, наречено пълна, радикална цистектомия. Много рядко нещата спират до отстраняване само на част от пикочния мехур – частична цистектомия. Обикновено при мъжете се налага целият пикочен мехур да бъде отстранен заедно с простатата и семенните мехурчета, а при жените отстраняването му е придружено от хистеректомия (цялостно отстраняване матката и яйчниците). След отстраняването на пикочния мехур се налага да бъде отклонен потока на урината. Тя се отвежда през уретерите към една стома върху кожата. Там урината се събира в торбичка, която пациентът сам може да опразва.

Радиотерапия

Радиотерапията се използва често вместо хирургическата намеса.

Химиотерапия

Използваните при химиотерапията лекарства като цяло при повечето случаи не водят до коренни или дълготрайни промени в състоянието.

Сходно