Психични симптоми при епилепсия

При епилепсията настъпват различни психични разстройства, които биват остри (епизодични) или хронични.

Остри (епизодични) психични симптоми при епилепсияепилепсия

Те протичат епизодично под формата на делир, аменция, хаотична помраченост на съзнанието, транс, дисфория, екстаз, сомнамбулизъм и др.

Епилептичният делир се характеризира с помрачение на съзнанието, налудни идеи за преследване и унищожение, зрителни халюцинации (понякога слухови, вкусови и мирисни) и психомоторна възбуда. Зрителните халюцинации са ярко оцветени, обикновено в червен цвят (болните виждат предметите, хората и себе си в кръв, пламъци и огньове). Понякога те се разгръщат в онейроидни сцени с фантастичен характер. Халюцинациите имат обикновено застрашаващо съдържание, поради което болните са страхово напрегнати и често проявяват агресивни действия спрямо околните или предприемат бягства. У някои болни афектът не е страх, а екстаз. Епилептичния делир обуславя амнезия или смътен спомен за преживяванията по време на него.

Епилептична аменция – протича с помрачено съзнание и неосмислено, объркано поведение. Налудните идеи могат да имат различен характер: параноиден, хипохондричен, нихилистичен. Нерядко мисловният процес е несъгласуван. Халюцинациите са най-често слухови. Понякога поведението има кататонен облик. Тогава симптомите на епилепсия наподобяват смесена форма на шизофрения с парафренни и кататонни черти. Голяма част от т. нар. шизофренни психози при епилепсията не са нищо друго освен епилептична аменция с шизофренен облик. Епилептичната аменция продължава седмици до месеци. Последва се от пълна амнезия, която може да бъде и частична.

Епилептичната хаотична помраченост на съзнанието е едно от най-честите и типичните психотични разстройства при епилепсията, при което болните са всестранно дезориентирани. Понякога завършва с голям епилептичен припадък или е израз на status petit mal. Предметите и явленията, които заобикалят болните се възприемат частично и често пъти илюзорно. Основните афекти са страх и гняв. Първият тласка към безцелни бягства или дискоординирана хиперкинеза, а вторият – към разрушаване на предмети и към нападение на случайно срещани хора, което може да завърши с нараняване или убийство. Мисловният процес е несъгласуван. В откъслечни изказвания на болните се долавят налудни тълкувания и данни за халюцинации, предимно от зрително естество, по-често оцветени в червено. Това, което слага най-ярък отпечатък върху симптомите на епилепсия, е двигателната свръхвъзбуда, която не само е неосмислена, но и напълно неподредена. Понякога има псевдокататонен ступор или възбуда. Епилептичната хаотична помраченост на съзнанието оставя пълна амнезия за преживяванията по време на нейното протичане.

Трансът се наблюдава сравнително често при епилепсия. Той не се отличава съществено от транса изобщо, който може да се появи и при други заболявания.

Епилептичен сомнамбулизъм (нощен, по време на сън, двигателен автоматизъм). Среща се при епилептично болни, но това състояние е наблюдавано и при други заболявания (неврози, травмени увреждания на мозъка и др.).

Епилептичната промяна на настроението (афективни пароксизми, разстройства в емоционалността) настъпва внезапно и обикновено без повод. Характеризира се с обща потиснатост, тъга, злоба, немотивирано неудоволствие от всички и от всичко по правило при ясно съзнание. Болните са мрачни, раздразнителни, враждебни, склонни към агресия. Понякога те са страхово напрегнати, споделят различни хипохондрични оплаквания, биват обхващани от мисли за малоценност, както и от самоубийствени пориви. Тези състояния наподобяват понякога депресивни пристъпи на циклофрения, обаче имат остро начало, краткотрайно протичане и бързо отшумяване. В такова състояние на дисфория някои епилептично болни извършват безцелни пътувания (дромомания) или се отдават на алкохолни запои (дипсомания). По-рядко се срещат еуфорично настроение, летеж на мислите до мисловна несъгласуваност. У някои болни повишеното настроение се разгръща до екстаз. Съчетанието на добро и лошо настроение позволява на някои автори да говорят за (добри и лоши дни) на епилептично болните. Епилептичната промяна на настроението трае обикновено няколко дни, понякога само часове, дори минути. Друг път тя продължава седмици, приемайки картината било на страхова меланхолия, било на парафреноподобен пристъп, а може и да предшества голям епилептичен припадък. Особените (частичните) състояния на съзнанието се характеризират с подчертано разстройство на сензорния синтез (деперсонализация и дереализация) , непълно помрачение на съзнанието и липса на пълна амнезия. Често пъти помрачени състояния на съзнанието могат да предшестват или последват големия епилептичен припадък. Те не трябва да бъдат смесвани с т. нар. психични еквиваленти. С този термин се означават епизодични разстройства на психичната дейност при епилепсия, характеризиращи се с остро пристъпнообразно начало, относителна краткотрайност и внезапно завършване, които се появяват вместо един голям епилептичен припадък. Понятието произлиза от неправилната, но общоприета предпоставка, че големият припадък е същински израз на епилепсията и че всички останали психични епилептични прояви представляват негов заместител. В действителност както те, така и той са еднакво адекватен израз на динамиката на епилептичния процес.

Епилепсията при деца има своите особености.

Хронични (протрахирани) психични разстройства като симптоми на епилепсия

Към тях спадат хроничните епилептични психози и епилептичната промяна на личността. Хроничните епилептични психози продължават обикновено много седмици и месеци. Основното в тяхната картина са параноидните налудности при ясно съзнание. Някои автори означават тези епилептични психози като епилептичен параноид. Характерното за епилептичната налудност е, че тя протича продължително, проявява склонност към стабилизиране и обикновено има еднообразен характер. Когато към налудните идеи на фона на ясно съзнание се присъединяват и слухови халюцинации, тяхната клинична картина може да наподобява твърде много симптомите на шизофрения. Някои автори говорят за шизофреноподобни параноидни психози. В други случаи водещият синдром в епилептичната психоза може да бъде маниакален или депресивен. Според някои автори психотичните епизоди при т. нар. хронични ендоморфни психози, наподобяващи ендогенните психози – шизофрения и циклофения най-често са резултат от активното лекуване с медикаменти, при което припадъците изчезват, но вместо тях се разгъва психоза. Характерно от гледна точка на биоелектричната характеристика е, че ЕЕГ през този период е нормална. Затегнатите епилептични психози могат да се съпътстват от епилептични припадъци, но могат да бъдат и без връзка с тях. Те се наблюдават обикновено при болни с по-голяма продължителност на болестния процес и при настъпила вече епилептична промяна на личноста. Епилептичната промяна на личността, която по-късно се формира като епилептична деградация, обхваща всички страни на психичния живот, като особено ясно са подчертани изменениятя в характера, а по-слабо – в интелекта. Развива се в различни интервали след началото на заболяването и не е в пряка връзка с честотата на припадъците. Наблюдава се по-често при по-ранно начало на болестта (в детска възраст). Тази закономерност не се отнася за епилептичната деменция. Голяма част от авторите приемат, че епилептичната промяна на характера, т. е. епилептичната характеропатия, е толкова типична, почти патогномонична, че само по нея може да бъде поставена диагнозата епилепсия. Обикновено тя настъпва независимо от честотата и тежеста на припадъците. При някои от близките родственици на болните могат да се установят същите характерови особености, без да имат другите клинични симптоми на епилепсията. Други автори обаче считат, че епилептичната промяна на личността не е нозоспецифична, т. е. типична само за епилепсията. За нейното развитие са важни както мозъчните увреждания, така и продължителните лекарствени въздействия.

Голямо значение имат конституционалните фактори. Допуска се, че генезата на епилептичната промяна на личността е мултифакторна и изисква сериозно проучване. Приемането на мултидименсионната генеза на епилептичната промяна на личността има голямо значение за профилактиката още от най-ранните години на тази тежка психична картина. Характерна черта на епилептичната характеропатия е високо експлозивната пропорция на характера. От една страна, болните са прекалено любезни, склонни към ласкателство и угодничество, обстоятелствени и лепливи, а от друга, те са лесно раздразнителни, злобни, жестоки, злопаметни и отмъстителни. Тези болни с години помнят някоя дребна обида и винаги са готови да отмъстят за нея. Те са способни да се унижават по най-незначителен повод и по също такъв повод могат да прояват най-голяма жестокост – да убият или да осакатят човек. Освен това на техния характер са присъщи дребнавост, недоверчивост, егоистичност, педантична акуратност, лицемерие, неискрена религиозност. Разбира се, не у всички епилептично болни настъпва характеропатия. Повечето от тях се вграждат безконфликтно в семейната и социалната среда, показват подчертано трудолюбие и изпълняват съвестно своите задължения. Епилептичната деменция за разлика от епилептичната характеропатия е в пряка зависимост от броя на прекараните припадъци като резултат от хипоксията и травмените увреждания на мозъка по време на тях. Настъпва много години след началото на заболяването. По същество се отнася за огнищномозъчен или за дифузен мозъчен психосиндром. Интелектът и паметта постепенно отслабват. Критичните способности на болните се снижават – те не са в състояние да разграничават същественото от второстепенното. Кръгът на интересите им се стеснява до ограничения свят на тяхната болест, съобразителността намалява, асоциативните връзки обедняват. Мисловният процес се характеризира с бавност, лепливост, обстоятелственост и повторяемост, обеднява речниковия фонд, настъпва олигофазия. Способността за придобиване на нови знания се ограничава. В някои случаи епилептичното оглупяване напредва до такава степен, че болните стават напълно некритични към състоянието си, безинициативни и апатични.

Епилепсията има склонност към хронично протичане и повтаряне на епилептичните припадъци през различни интервали от време. Обикновено колкото по-чести и тежки са припадъците и колкото в по-ранна възраст настъпват, толкова по-тежък е упадъкът на личността с развитието на Умствена изостаналост. От друга страна, колкото по-разнообразни са симптомите у едно и също лице (големи и малки припадъци, чести помрачения на съзнанието), толково по- злокачествено е протичането на болестта. Това се отнася преди всичко за нелекуваните и несистемно лекуваните болни. В по-редки случаи е възможно и спонтанно прекратяване на припадъците. То по-често се наблюдава при своевременно започнато, правилно и системно провеждано лечение на епилепсията. Временното или трайното спиране на припадъците не трябва да се смесва с оздравяването от епилепсия.

Лечение на епилепсия

Етиологично обосновано лечение на епилепсията засега не съществува. Прилаганото напоследък хирургично лечение при някои симптоматични епилепсии за премахване на причината (травмени ръбци, сраствания и др.) дава понякога добри резултати и може да се отнесе към етиологичното лечение в условния смисъл на думата. Основните принципи на медикаментозното въздействие при епилепсията са добре разработени. Те се свеждат до следното: а) При установена диагноза епилепсия трябва незабавно да започне лечението и, тъй като всеки голям припадък, особено у децата, предизвиква тежки и необратими изменения в главния мозък. б) Първоначално назначените препарати се избират в зависимост от характера на пристъпите и от протичането на болестта, дозите на препарата се определя от честотата и тежестта на пристъпите, от локализацията на епилептогенното огнище, от възрастта на болния и от неговата индивидуална поносимост. в) Лечението започва с общовъзприетата доза на препарата, която често се оказва достатъчна за прекратяване на пристъпите. При необходимост тя се повишава постепенно до постигане на максимален терапевтичен ефект. Започването на лечението с комбинация от препарати не е желателно, тъй като не може да се избере най-подходящият от тях. Комбинацията се прилага при непостигане на резултат от отделните препарати и при най-тежките случаи. г) Задължително е приемането на лекарствата ежедневно, без каквото и да е прекъсване в продължение на много месеци (до 3 години) след изчезване на проявите. На болните и неговите близки трябва добре да се обяснят необходимостта от лечението и от неговата системност, както и други особености. д) При положителни резултати с един препарат не се препоръчва неговото заменяне за дълго време (3-5 години). Препаратите трябва да се заменят само когато при техните максимални дози и достатъчно време не дават необходимите резултати. Замяната на препарати трябва да става постепенно, не изведнъж. При лечението на епилепсията не трябва да се подхожда шаблонно, а строго диференцирано в зависимост от проявите на заболяването. Така например големите припадъци се влияят добри от луминала и хидантоиновите препарати, а малките припадъци – от оксацолидиновите лекарства, суксинимидните съединения и препарати от групата на бензодиазепините със сънотворен ефект. Джаксъновите гърчове се купират по-добре с хидантоинови препарати. При психомоторни пристъпи се прилагат хидантоинови производни. Епилептичният статус изисква бързо прилагане на специални мерки, включващи луминал мускулно, сомнифен венозно, хлоралхидрат в клизма, диазепам венозно и евентуално лумбална пункция. При острите психични разстройства (възбуда, делир) добре действат диазепамът, тегретолът и ривотрилът, а при протрахираните епилептични психози е оправдано прилагането и на електрошоково лечение на епилепсията. Главно лечебно средство при епилептичната промяна на личността трябва да бъде социотерапия. За премахване на възбудата, дисфорията и агресивността на тези болни се прилагат тегретол, транквилизатори, невролептици.

За пациенти, които получават големи или малки припадъци, е строго противопоказно участието в трудови процеси, свързани с работа на височина, в близост до огън или движещи се механизми, управление на моторни превозни средства. За болните от епилепсия са противопоказани продължителна работа в помещения с високи температури, работа на слънце и в помещения с много шум и др. Изследвания в последно време установяват, че за лечението на епилепсия благоприятно се отразяват умерените натоварвания с физическа работа при щадящ трудов режим

Сходно