Прошката

Когато Ученикът тръгна по Пътя, започна да осъзнава силата на Прошката.

Осъзнаването ставаше бавно, но той беше много старателен в ученето. Добиваше успех след успех. Започна със себе си. Прости си всичко простимо и „непростимо”. Продължи с душите от предишни животи. Разбра, че е необходимо да се поставиш на мястото на другия, да осъзнаеш неговата същност и едва тогава от сърце да дадеш Прошка. Продължаваше по Пътя и започна да прощава на враговете си в този живот. Трябваше му много време, защото тази Прошка беше още по-трудна.

И когато един ден се изпълни със светлина и спокойствие, благодари на Бога, че е успял!

Горкият ученик, само така си мислеше. Следващото изпитание го чакаше в дома му. Но нали Пътят минава задължително през Дома и Семейството?!

Там имаше човек, който не го обичаше и му вредеше съзнателно. Най-напред се появи оскръблението. Ученикът за миг „видя” всички добрини, които бе сторил и не бе променил ни най-малко отношението на човека към себе си. Оскръблението нарасна и се превърна в обида. Обидата изля отровата си в мислите му, а от там и в тялото му. Той се почувства първолак. Беше объркан. Не се харесваше такъв. Спокойствието и Светлината го бяха напуснали.

В един миг Душата му простена: „О, Господи, научи ме как да простя? Как ежедневно да давам прошката си на хора, които нарочно ме обиждат и вредят съзнателно? Толкова е прошкатрудно, Господи! Толкова съм слаб и малък!”

Настъпи тишина!

Ученикът не чуваше дори дишането си.

Изведнъж Слънцето ярко заблестя и като че сам Бог му проговори:

„Тези хора са в роля. Ако им партнираш – страдаш. Излез от ролята. Бъди себе си. Бъди МЕН! Дай им това, което можеш да дадеш на Мен! Погледни ги така, все едно гледаш Мен! Говори им така, все едно говориш с Мен!”

„Благодаря ти, Отче!”- промълви през сълзи Ученикът.

Стана и откъсна най-красивата роза от градината. Подари я на човека от семейството, който го обиждаше и му вредеше съвсем съзнателно.

Какво ли ще е следващото изпитание?!

Как ли ще се справи с него Ученикът?

Тесни са пътищата Господни, но са огрени със Светлина!

Зоя Чакърова

Сходно