Primum non nocere – Преди всичко – не навреждай!

Имало едно време едно прекрасно царство. То процъфтявало, забогатявало и от нищо не се страхувало. Там управлявал добрият цар Ум. Неговите поданици били най-щастливите и красиви създания във Вселената.

Царството на Ум било устроено като съвършена самовъзобновяваща се система. Главните градове били свързани помежду си с важни комуникационни пътища и канали – Артерии, Вени, Лимфи и Нерви. Всеки град си имал свой собствен поминък и водел относително самостоятелен живот. Едновременно с това, неговите жители били строго специализирани в извършването на точно определена дейност, от която зависел и живота във цялото царство.

Царят и неговото семейство, придворните, мъдреците и царската свита обитавали града Краниум. Това бил главният град в царството. Той бил построен като замък-крепост с много дебели и здрави стени, които с купол го затваряли и отгоре. Така царедворците били максимално защитени. Връзката на тази крепост с околния свят се осъществявала чрез специални приспособления – Очи, Уши, Нос. Царят никога не напускал замъка Краниум и управлявал царството посредством своите верни слуги Мислите и мълниеносните вестоносци – Нервни импулси, Медиатори и Хормони. Те за части от секундата пренасяли царските заповеди до другите градове и същевременно информирали Ум какво се случва в царството и извън него. Вторият по важност град бил градът Кор. Той снабдявал цялата страна с продоволствия. Жизнено необходимите вещества се пренасяли по транспортните канали Артерии и Вени. Денонощно работели жителите на града Кор, за да не остане нито за миг и най-отдалеченото кътче от царството без храна, вода и кислород.

Въздухът, необходим за живота, се добивал в града Пулмо. Храната и водата постъпвали в градовете Гастер, Интестинум и Колон, където се преработвали и по специален канал – Вратна Вена се пренасяли до друг град – Хепар. Майсторите готвачи в този град приготвяли най-вкусните гозби и бульони, изпращали ги до града Кор, а той отговарял продуктите да бъдат доставени до всички жители на царството. В града Тимус живеели главнокомандващите на армията, която защитавала царството от външни и вътрешни врагове. Тук се обучавали войниците – Лимфоцити , въоръжавали се с перфектни оръжия за ръкопашен и далечен бой – Имуноглобулини и се изпращали по каналите Лимфи да бранят своето отечество. Последният, но също много важен град, бил града Рен. Там се събирали всички отпадъци и се изхвърляли навън, за да бъде царството винаги чисто и спретнато.

Най-важната и отговорна работа за оцеляването на царството се вършела от самия цар. Неговата основна задача била да следи своите най-верни слуги – Мислите. Именно те задействали по някакъв скрит и необясним начин вестоносците на царството – Нервните импулси, Медиаторите и Хормоните. Никой, дори самият Ум не знаел точния механизъм на това взаимодействие, но едно било сигурно – всяка Мисъл на царя мигновено достигала до всеки един жител. Ако царят се засмеел, Радост обземала всички негови поданици; ако на царят му се приспивало, Дрямка застигала всички; ако на царят му ставало тъжно, всички жители Тъгували. За да добрува царството, Ум трябвало да прави едно единствено нещо, а именно – да следи Мислите. Той ги наблюдавал неуморно и се стремял да поощрява добрите Мисли, които създавали Емоциите Любов, Съпричастност, Радост, Щастие и държал под строг конрол лошите Мисли, пораждащи Гняв, Страх, Тъга, Срам, Отвращение и Ревност. От тези Емоции царството също имало нужда, но само в определени моменти и то за кратко. През останалото време те трябвало да стоят зад решетките на тъмницата в града Краниум.

Ум знаел за печалния край на много царства, настъпил в резултат на липсата на контрол над лошите Мисли, създаващи трайни негативни Емоции и Настроения. Така например Чувството за Самота и Тъгата отваряли портите за най-страховития враг – Ракът . Почти нямало оцеляло царство, чийто двери са били прекрачени от него. Раздразнението, Страхът и Гневът водели със себе си други нежелани гости – Язвата и Инфаркта . Скъперничеството било причина за мъчителния Запек . Срамът и Омразата отслабвали Зрението и Слуха и водели до Глухота и Слепота.

Толкова щастлив и доволен в своето царуване бил Ум, че дълго време не обръщал внимание на един сериозен проблем. Една от лошите Мисли, водеща за ръка Емоцията Гордост, подло се присламчила към него, подмазвала му се, угаждала му на всяко желание и незабележимо настанила Гордостта към съветниците на царя. Ум, поради разсеяност и недоглеждане, приел ласкателствата и започнал да възлага важни задачи на Гордостта. Скоро тя станала най-влиятелната фигура в царството. С хитрост и коварство, Гордостта заразила със себе си, подобно на вирус, главнокомандващите на най-важните градове. Те престанали да си вършат работата съвестно и педантично, както досега, защото вече се смятали за непогрешими. От този момент в царството на Ум настъпили беди.

Отвън редовно почнали да постъпват силно замърсени суровини, защото вече липсвал строгия контрол по портите. Храната и водата вече не били същите, като от векове. Безброй незабележими отрови прониквали в царството ежедневно и го разяждали бавно и сигурно. Въздухът също бил много променен, но самовлюбеният Ум мислел само за удоволствия и за нищо друго. Жителите на градовете почнали да боледуват. Изморявали се лесно, не вършели качествено своята работа. Това рефлектирало върху живота в цялото царство. Шахтите на града Рен се задръстили с боклуци и наводнили със зловонни отпадни води един от крайните квартали. Ум разбрал за инцидента и наредил Рен да бъде основно почистен с Дезинфектанти. Това подействало, но за кратко. Скоро шлаките задръстили и останалите градове.

Ум повикал при себе си главният лечител Медик и му наредил да излекува царството. Медик бил много учен доктор. Царството било похарчило цяло състояние, за да заплати обучението на Медик в най-престижните международни университети. Гордостта обаче не подминала и него. Заслепен от своите титли и звания, Медик не спазил най-важната клетва, която бил дал на церемонията при своето дипломиране:

„Primum non nocere!” – „ Преди всичко, не вреди!”

Надменният Медик, в старанието си да постигне светкавичен резултат, с който да докаже на света своето величие, назначил най-скъпите и увреждащи изследвания на населението. След това предписал най-силните Медикаменти, които имали съответно и най-тежки странични ефекти и най-много противопоказания.  В резултат, положението станало още по-лошо. Само след няколко дни епидемия обхванала и войската на царството. Войниците вече не могли да се справят с пълчищата варвари и бандити, наречени Микроби. Те нахлули във всички градове, плъзнали по улиците на царството и почнали да изтребват неговите жители. Медик пратил срещу тях мощна доза Антибиотици. Нашествениците почнали да се огъват и отстъпват, но Антибиотиците, освен Микробите, избили почти всички жители на градовете Гастер, Инестинум и Колон. Скоро след това се случило нещо много странно. Опиянена и объркана от отрови и лекарства, войската на царството се нахвърлила върху остатъка от собственото си население. Войниците вече не били в състояние да различават врагове от приятели. Войсковите части се превърнали в тълпи от мародери, които унищожават системно и методично всичко, което се изпречи на пътя им. Царството почнало да се руши и самоунищожава. Положението станало бедствено. Лошите Емоции изскочили от тъмницата и ликуващи завладели душите на малкото оцелели. Като видяла какво е направила, Гордостта избягала панически от обкръжението на Ум, а на нейното място тържествено се настанил Страхът.

Ум изпаднал в Отчаяние. Той наредил на Гнева да доведе при него Медик.

- Научи ли този урок, докато пилееше парите на царството? – ревнал Ум срещу лечителя и размахал пред лицето му някакъв лист.

- Какъв урок? – с треперещ глас промълвил Медик.

- Ето този! – отговорил царят и наврял листа в лицето му.

primum_non_nocere

- Ето тук пише до къде може да се стигне, когато се прекалява с Лекарствата, които ти даде на поданиците! Не си ли чел това? Аз проверих – „Лекарствени увреждания от различни медикаменти” е материя, която се изучава във всички Медицински Университети в света! Ти също би трябвало да си го учил!

- Но с такива Лекарства се лекуват всички! – заоправдавал се Медик. – Те винаги имат странични ефекти, нежелани реакции и противопоказания. Аз съм принуден да търся баланса между ползата и вредата. Освен това на листовките на лекарствата всичко е подробно описано и пациентът сам поема отговорност за уврежданията, които могат да се развият по време на лечението!

- Това не ме интересува! – прекъснал го царят. – Ти беше на път да затриеш цялото царство с твоето лечение. А именно ти си лечителят! И на теб всички вярват и се надяват да ги спасиш! Затова отивай да търсиш сега Панацея за болестите, повечето от които ти сам причини! И гледай този път Лекарството, което донесеш, не само да бъде безвредно, а наистина да помага! И дано сме живи да дочакаме завръщането ти! Казах!

Медик навел глава и угрижен напуснал крепостните стени на града Краниум.

- И запомни! Да не си се върнал обратно без лекарството, което лекува всички болести – Панацея! – провикнал се след него Ум.

Сходно