Поликистозни яйчници – лечение, симптоми, признаци

Заболяването Синдром на Stein-Levental (Поликистозни яйчници с хирзутизъм, билатерна овариална склерополикистоза) е описано през 1935 г. Двамата автори свързват в патогенетична връзка определени клинични симптоми с наличието на двустранни (билатерални) поликистозни яйчници.

Причини за поликистозни яйчници

Причините за заболяването не са изяснени. Допуска се вроден генетичен дефект или увреждане на яйчниците под влияние на интраутеринна нокса. Обсъжда се възможната роля на отклонение в хормоналните хипофизо-гонадни или адрено-гонадни хормонални взаимоот­ношения. По всяка вероятност нормалният метаболизъм на яйчниковите стероиди е нарушен и се образуват продукти, сти­мулиращи растежа на космите. Излъчването на 17-кетостероидите с урината обикновено е нормално, но е повишено съдържани­ето на тестостерон и други андрогени, както и на лутеинизиращия хормон. Поликистозните яйчници са сивкаво-белезникави на цвят, понякога с бляскава седефена неравни повърхност. Съединително-тъканната обвивка (албугинеа) на яйчниците е задебелена. Под повърхността и на срез се виждат мно­жество малки кисти, а понякога сред тях и жълтеникави поленца, но без белези на скорошна овулация – липсват пресни жълти тела (corpora lutea). Медулата на яйчниците е значително хиперплазирана. Микроскопски се установява хиперплазия на theca interna с лутеинизация на клетките.

Поликистозни яйчници

Симптоми на поликистозни яйчници

Заболяването поликистозни яйчници се проявява най-често между 20 и 30 годишна възраст. Симптомите се владеят преди всичко от менструални смущения. Развива се първична или вторична олиго- и аменорея. Понякога жените страдат от съвсем неправилен цикъл или функционални кръвотечения. Обикновено е налице стерилитет. Значителна част от болните имат склонност към напълняване, обикновено без да стигат до по-значително затлъстяване. По­явява се по-слабо или по-силно окосмяване по цялото тяло или се засилва съществуващото, главно по долните крайници, ко­рема, гърдите. Окосмяването на гениталната област и на лицето често е от мъжки тип. Други белези на маскулинизация обикновено липсват. Понякога се отбелязва понижено либидо или фригидитет. При изследване на гениталиите се открива нормално устрой­ство на половите органи без хипертрофия на клитора, понякога с палпаторно доловимо увеличение на яйчниците. В други слу­чаи измененията на поликистозните яйчници се установяват само рентгенографски, лапароскопски или едва след лапароскопия или пробна лапаротомия. Диагнозата се поставя въз основа на характерните симптоми, при липса на белези за нарушена функция на надбъбречната кора и доказване на яйчниковата поликистоза чрез ехография, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс. Значение има установяването на ниско естрогенно ниво в кръвта и данните за ановулаторни цикли. Необходимо е да се изключат вирилизиращи тумори на яйчниците и надбъбречните жлези, както и вирилизираща хиперплазия на надбъбречната кора.

Лечение на поликистозните яйчници

Лечението на поликистозните яйчници може да бъде медикаментозно или хирургично. Медикаментозната терапия в повечето случаи е хормонална и цели потискане растежа на нови кистични структури от яйчниците и балансиране на хормоналния статус. Понякога добри резултати дават дву­странната клиновидна или сегментарна резекция на яйчниците с ексцизията (изрязването) на яйчниковата сърцевина. След операцията при значителен процент от болните с поликистозни яйчници настъпва регулиране на менструалния цикъ­л и овулацията, както и премахване на стерилитета и намаляване на окосмяването.

Прочети още Тумор на яйчника (Синдром на Крукенберг)

 

Сходно