Поводът

Една моя бивша студентка, вече лекар, ме пресрещна на болничната алея и припряно ми връчи епикризата на майка си, с молба да разшифровам диагнозата.

– Какво да правим сега? – попита тя няколко пъти, докато преглеждах документа.

Майка и бе развила един сравнително рядък злокачествен тумор на гърдата – болест на Пейджет. Това е рак на главните канали на млечната жлеза, съвсем близо до върха на гръдното зърно. При растежа си този тумор изпълзява навън от канала на жлезата и се показва от зърното подобно на рошав лалугер от дупката. В тази зона кожата придобива вид на мокра екзема с корички по повърхността, които лесно се лющят. Болестта на Пейджет е рак на големите изходни канали на жлезата – тези, които се отварят на върха на зърното. Докато каналът не е разклонен, той също е покрит с многослоен плосък епител. От този епител се образува карцинома на Пейджет, но той не прониква в дълбочина в тъканите, а пропълзява навън. Отвън не се вижда нищо особено, освен екземоподобни изменения по зърното. То е подмокрено, възпалено, с рагади (пукнатини в епитела). Микроскопски туморните клетки са тъмни, заобиколени от светъл ореол (нарича се хало). В това пространство се натрупва слузна материя

Този рак обикновено не дава разсейки и ранното хирургическо отстраняване води до пълно излекуване.

Как така какво да я правите – отвърнах аз. – Трябва веднага да се оперира! Не се бавете нито минута!болест на Пейджет

– Това рак ли е? – смутено попита тя.

– Естествено че е рак! Нали виждаш диагнозата – болест на Пейджет. Има дори и биопсичен отговор. Пък и промените в гърдата са толкова типични! – едвам сдържах учудването си.

– В начален стадий ли е? – жално прозвуча следващият въпрос.

Погледът на колежката бе вкопчен в лицето ми и отчаяно търсеше да долови спасителната сламка на надеждата.

– Съвсем в начален стадий. Настоявай да се оперира час по-скоро – рекох кротко и се насилих да се усмихна.

– След два дни е насрочена операцията. Хирургът … и той ни каза същото, но реших да поискам и Вашето мнение.

– Не се притеснявай! – успокоих я още веднъж. – Като премахнете тумора навреме и нещата ще приключат дотук.

– Благодаря и довиждане! – промълви тя и с наведена глава се запъти към сградата на онкологичния диспансер.

Онкодиспансерът се помещава в бледосива четириетажна сграда, вечно претъпкана с хора. Като влезеш вътре, имаш чувството, че целият свят е болен. Цяло геройство е да успееш да минеш от единия край на коридора до другия. Ако отрицателната енергия от болката и мъката на пациентите може да се превърне в електричество, то само тази сграда в болницата ще захранва с електричество целия град без никакви проблеми.

Тази случка се разиграва почти всеки месец с различни познати, колеги и техните близки и … неизменно ме хвърля в недоумение: Ако не успяваме да научим студентите, стажантите и специализантите на фундаменталните неща – на терминологията и езика на медицината, то как те ще се справят те по-нататък? По какъв начин ще бъдат полезни на своите пациенти? Как ще се борят за здравето и живота на хората, при положение, че не познават заболяванията? Какво да очакваме да знаят пациентите, след като самите специалисти не винаги разбират за какво става дума? Как да обясним на един човек от каква болест е болен, като самите ние не познаваме болестите? Защо думата „Рак” за хората е равносилна на смъртна присъда? Защо поставянето на тази диагноза обрича пациента на смърт? По-силна ли е болестта от копнежа за живот? Притежава ли човек достатъчно сила на свободната си воля, че да може сам да реши дали да оздравее или не? Можем ли да се поучим от редките случаи на пациенти, които са победили тази страшна болест? Какво ги отличава от всички останали, които ни напускат завинаги?

Сърдечно-съдовите заболявания са враг номер едно на човечеството. Те са най-честата причина за смърт сред населението. Често се случва, пациенти с насмешка да вметват в разговор, че са получили лек [highlight] инсулт [/highlight] или [highlight] инфаркт [/highlight] . Те приемат тези „инциденти” на шега, без да си дават сметка, че именно тези две заболявания са най-безкомпромисните убийци, много по-страшни от раковите заболявания. В МКБ (Международната Класификация на Болестите) съществува специална група заболявания – т. нар. социално значими заболявания. Това са онези заболявания, от които умират най-много хора. В тази група попадат ИБС (исхемичната болест на сърцето) и МСБ (мозъчно-съдовата болест). Най-тежките форми на тези заболявания са мозъчния инсулт и [highlight] инфаркта на миокарда [/highlight] . Една единствена болест лежи в основата на всички форми на ИБС и МСБ. Същата тази болест причинява запушване на артериите на крайниците и води до гангрена с последваща ампутация. Тази болест, заедно с артериалната хипертония унищожава бъбреците и праща хората на хемодиализа. От тази болест боледуват всички хора. Всички, без излючение! Тази болест започва от детската възраст у всеки човек. Пак повтарям. Ключовата дума е ВСЕКИ. Аз, ти, той, тя, ние, вие, те – всички имаме [highlight] Атеросклероза [/highlight] Всички я имаме, но в различна степен. Това заболяване прогресира бавно, подмолно с течение на годините и в един момент стесняването на съдовете достига критичната си точка, в която вече недостига на кръв се усеща от органите и при най-малкото физическо натоваване. При пациенти, при които тази коварна болест е в по-напреднал стадий, се появяват и органните усложнения. Един получава [highlight] мозъчен удар [/highlight] , друг – сърдечен, трети отива на хемодиализа, на четвърти му отрязват краката заради [highlight] гангрена [/highlight] .

  • Защо хората не се страхуват от [highlight] атеросклерозата [/highlight] , която носят във всичките си артерии от детска възраст?
  • Защо се плашат толкова от рака, който е много по-рядко заболяване?
  • Възможно ли самият страх от рака да причинява рак?
  • Законът на привличането е универсален природен закон.
  • Патолозите го наричат Закона на сериите.
  • Толкова ли е трудно да се преведе сложната медицинска терминология на простичък език, та да могат всички хора да разбират за какво става дума?
  • Може ли да се превърне една абстрактна материя в неща, които са лесни за разбиране?
  • Защо хората да не добият представа с какви врагове си имат работа, за да спрат да се боят от тях?
  • Защо не се издирят и изследват случаите на удивителните оздравявания от нелечими болести?
  • Такива примери има навсякъде около нас!

Човешкият дух е много, много могъщ. За него няма невъзможни неща. Той може да победи всяка болест, била тя рак или [highlight] СПИН [/highlight] . Примерите в това отношение са много – епидемиите от чума, едра шарка, холера и т.н. Тези заболявания са затривали цели континенти, но човечеството е оцеляло.

[highlight] Д-р Илия Биволарски [/highlight]