Остеомиелит на челюстите

Остеомиелитът на челюстите е заболяване, което се развива като усложнение на други възпалителни процеси в зъбите и околозъбните тъкани, свързани в патогенетична последователност. За да стигне до челюстите, възпалението започва обикновено под формата на кариес, преминава в пулпит, оттам чрез корена на зъба се прехвърля в околозъбните тъкани и накрая обхваща челюстните кости.

Гнойно – възпалителните процеси в лицево – челюстната област се свързани с патогенните микроорганизми, намиращи се в устната кухина. Входна врата за инфекцията най-често представляват зъбите. При беззъби деца и старци, при които тази входна врата е изключена, възпалителни процеси около устната кухина се наблюдават изключително рядко. Дентогенната инфекция не се отличава от инфекцията в други части на тялото. Инвазията на микроорганизмите става през дефекти на зъбите, известни под понятието кариозна болест.

Остеомиелит на челюститеЗъбният кариес (Caries dentis) представлява дефект на зъбната тъкан от развиващ се в нея възпалително – деструктивен процес, обхващащ емайла или емайла и дентина, а също така и циментовата обвивка на корена на зъба, когато той е оголен. Процесът започва с деминерализация на емайла. Клинически болестта започва с появата на петна по него (макула кариоза). В заключителния етап се явява некрозата на емайла и дентина. Под влияние по-нататък на бактериално и механично въздействие кариозната кухина се увеличава, докато се стигне до пълно разрушение на corona dentis. Видовете кариес са повърхностен, средно дълбок и много дълбок. Докато първата форма протича безсимптомно, при втората и третата се явяват реактивни болки при студени и сладки храни. Лечението на кариеса се състои в механично изчистване на зъба от некротичните маси и запълване на дефекта с подходящи пломбировъчни материали.

Когато разрушаването на дентина при кариес стигне до непосредствена близост с пулпата, микроорганизмите, които изобилстват в кариозната кухина или техните токсини, а също така едни или други химически вещества, проникват в пулпата и предизвикват възпаление, което се нарича пулпит (pulpitis). Възпалителният процес в пулпата се развива следвайки анатомичното устройство на зъба и неговата васкуларизация (кръвоснабдяване). Постоянен симптом на възпалението е увеличение на обема на тъканта. За възпалената пулпа тази възможност е ограничена от обстоятелството, че тя е заградена от неподатливи стени. Поради тази причина във възпалената пулпа бързо нараства стазата, която води до некроза. Некрозата на пулпата се благоприятства и от ранното нарушаване на кръвоснабдяването, предизвикано от притискане и запушване на съдовете, преминаващи през върха на корена на зъба (foramen apicis dentis). Некрозата на пулпата бива три вида: 1. влажна гнилостна; 2. влажна негнилостна; 3. суха.

 По протичане пулпитите са остри и хронични. Острият пулпит започва с болка, която се засилва нощно време. От особено значение за диагностиката е реактивната болка. При остър серозен пулпит се предизвиква болеви пристъп от дразнения със студени храни и напитки, а при гнойния – от топлина. Хроничният пулпит настъпва в случаите, когато кариозния процес е разрушил твърдата покривка на пулпата и е създал възможност за изливане навън на възпалителния ексудат. Той също завършва с некроза на pulpa dentis. Лечението на пулпита се състои в унищожение на тъканта на пулпата с химически средства (As2O3), екстирпация и запълване на ложата и с антисептична паста. Основната цел, преследвана при лечението на пулпита е да се предотврати преминаването на инфекцията в тъканите на периодонталната цепка и да се възстанови функцията на зъба и неговата външна форма. Ако това не се постигне, възпалителният процес се разширява и обхваща тъканите около зъба.

Периодонтитът (Periodontitis) представлява възпаление на онзи слой съединителна тъкан, свързващ корена на зъба (radix dentis) със зъбната алвеола (alveola dentis). Инфекцията попада в тази зона през върха на корена на зъба (apex dentis). Острият периодонтит представлява ексудативно възпаление. То може да бъде серозно или гнойно. Клиничната картина на острия периодонтит се определя от количеството на ексудата. Повишеното налягане вътре в периодонталната цепнатина изтласква ексудата през алвеолата. Гнойта навлиза в хаверсовата система и в каналчетата на съдовете и оттам достига външната надкостница. Последната се отлепя и се образува субпериостален абсцес. Този етап на развитие на болестта се придружава от силни болки, провокиращи се от натиск върху зъба и почукване по него. Ако субпериосталния абсцес се отвори, състоянието се подобрява и процесът тръгва към оздравяване или хронифициране.

Понякога гнойната колекция от околозъбното пространство при периодонтит може да премине в substantia apongiosa на челюстите и да даде началото на един одонтогенен остеомиелит. Остеомиелитът на челюстите съставлява към 40% от всички локализации на този болестен процес. Наличието на зъбна система, характерът на челюстния стоеж, липсата на ясно изразен костно – мозъчен канал обуславят особеностите в развитието на остеомиелита на челюстите.

Причинители на възпалителния процес на челюстта са предимно стафилококус ауреус, стафилококус албус и стрептококус.

Предразполагаща роля играят: травма, студ, изтощение, авитаминоза, нервнотрофични смущения. Остеомиелитът на челюстите преминава през стадия на остро, подостро и хронично развитие.

Морфологичният субстрат на острия остеомиелит включва некроза на костния мозък и надкостницата. Появява се серозен ексудат, който бързо преминава в гноен. Гнойта се намира под голямо налягане, разпространява се по всички посоки, нахлува в костния мозък и в мандибуларния канал, по които пътува и по хаверсовите канали достига до периоста, повдига го и го отцепва от костта. В тежките случаи засегнатия участък от периоста некротизира. Гнойна преминава и в меките тъкани. Венецът се подува. При остеомиелит на долната челюст отражение има в брадата, бузата и устната, бузата и клепача. В устното предверие се образува абсцес, а в устното дъно – флегмон.

Симптоми при остеомиелит на челюстите

 Остеомиелит на челюститеВ първите дни заболяването се проявява с непоносими тупкащи болки в челюстта. Зъбите се разклащат (множествен периодонтит). Проводимостта на нервите нарушава. Слюнчената секреция се увеличава. Устните и езикът изсъхнат. Регионалните лимфни възли се увеличават и стават болезнени. Отварянето на устата е болезнено и ограничено. Развива се тризмус. Общото състояние на болния е увредено. Температурата достига до 39-40 оС. Пулсът е силно ускорен. Болният става апатичен, не се храни, не спи, не отговаря на въпросите. Левкоцитите са 12 000 – 30 000.

Остеомиелитът на челюстите може да се усложни с образуване на флегмон в меките тъкани, сепсис, септикопиемия, гноен артрит и др. Хроничният остеомиелит понякога се последва от фрактура на челюстта. За диагнозата на хроничния остеомиелит помага оформилата се фистула, гноетечението и характерната ренгенова картина.

Лечение на остеомиелита на челюстите

Терапевтичните мероприятия при острия остеомиелит обикновено подтискат възпалителния процес и той преминава в подостър и хроничен стадий. Последният се проявява с демаркацията на некротичната кост, образуване на секвестър и “ковчег” около него, явил се като израз на репаративни процеси. Лечението на острата форма има за цел да намали повишеното вътрекостно налягане чрез инцизия или изваждане на заболелия зъб и борба с инфекцията. При хроничния остеомиелит се налага търпеливо изчакване на демаркация на секвестрите и трепанация на костта.

При периодонтита гнойта понякога достига периоста на мястото на венечния израстък и той образува субмукозен абсцес. В едни случаи той се излива в устната кухина, а в други се разпространява около челюстта и дава началото на субмукозен абсцес или флегмон в около челюстната област. Инфекцията в около челюстната област може да попадне и по лимфен път. Флегмоните, започнали в лимфните възли, се наричат аденофлегмони. Развитието на абсцесите и флегмоните в около челюстната област зависи от вирулентността на микрообранизмите и имунобиологичното състояние на организма. При повърхностно разположен абсцес, още в самото начало на заболяването се появява зачервяване на кожата или на съответния участък на лигавицата. При дълбоко разположените флегмони се установява болезнен инфилтрат в областта на огнището на възпалението. При локализация на процеса под устното дъно подът на устата се повдига, езикът се притиска към небцето и се стеснява гълтачния пръстен. Лечебните процедури до сформирането на гнойна колекция в околочелюстната област се изразяват във физиотерапевтични манипулации и антибактериална терапия. При деструкция следва да се извърши инцизия.

Прочети още за Счупване на костите

Сходно