Оксалати в урината – лечение и симптоми

Първият случай на оксалоза (oxalosis, калциево-оксалатен нефрит, калциево-оксалатни сбръчкани бъбреци, оксалатна нефрокалциноза), манифестираща се с наличие на обилно количество оксалати в урината е описан през 1925 година. Понятието оксалоза е въведено за пръв път през 1952 година. По-често от това вродено (фамилно-обусловено) заболяване се засягат момчета. Причи­ната за развитието на този синдром е ендогенно, ненапълно изяснено смущение в обмяната на оксаловата киселина, в резултат на което се блокира превръщането на глицина чрез глиоксалова киселина във въглероден двуокис и мравчена киселина. В организма се натрупват големи количества оксалова киселина. Излишните количества от нея се складират в сърдечния мускул, щитовидната жлеза, костния мозък, чер­ния дроб, панкреаса, белите дробове, мозъка, надбъбреците, тестикулите и особено много – в бъбреците, откъдето организма се опитва да изведе излишното количество оксалати в урината. Тъй като оксаловата киселина е трудно разтворима във вода, увеличеното и излъчване през бъбреците (100-300 mg за денонощие) се последва от на­трупване на оксалати в бъбречните каналчета, чашки и легенчета. Изкри­стализирането на оксалатите води до загиване на клетките на каналчетата (тубулна некроза) и появата на песъчинки в бъбреците (нефрокалциноза). Образуват се калциево-оксалатни камъни, които се отлагат предимно в легенчетата и уретерите (по-често двустранно) и могат да бъдат открити почти винаги като камъни в пикочния мехур.Оксалати в урината

Симптоми при оксалати в урината

Болните с тази генетична предразположеност могат да имат бъбречно заболяване (нефропатия) без образуване на камъни, което се манифестира с протеинурия, нефротичен синдром, полиурия и наличие на оксалати в урината. С течение на времето пациентите развиват бъбречна недостатъчност и уремия, характеризиращи се с полидипсия – силна жажда, обща слабост, липса на апетит, повръщане, епистаксис – кръвотечение от носа и пристъпни гърчове. Понякога се развива само нефрокалциноза с колики, дизурия (затруднено уриниране) и спонтанно отделяне на бъбречни камъни. В единични случаи се наблюдават промени в костите, които водят до ренален нанизъм (джуджешки ръст от бъбречен произход) или до спонтанни фрактури и генерализирана фиброзна остеодистрофия. В кръвта се откриват хипероксалемия – високо ниво на оксалова киселина, фосфатемия – високо ниво на фосфати, а понякога и хиперкалциемия – високо ниво на калция в кръвта.

Лечение при оксалати в урината

При пациенти с високо ниво на оксалати в урината се препоръчва консумирането на бедна на белтъчини храна. Традиционната медицина използва натриев бензоат, който намалява повече от 2 пъти дневното излъчване па оксалатите в урината, но приложението на този консервант с леко изразено антибактериално и антигъбично действие крие рискове от развитие на алергични реакции при пациенти с такава предразположеност. Както при другите случаи на бъбречно-каменна болест (калкулоза), на пациентите с високо ниво на оксалати в урината, се препоръчва обилно приемане на течности, с цел да се намали утаяването на солите и образуването на кристали в пикочните пътища.

Сходно