Менингит – симптоми

Менингитите са възпалителни заболявания на мозъчните обвивки, които имат тежко протичане и нерядко оставят трайни негативни последици върху здравето. Всички менингити притежават специфични особености според причините и протичането при деца и възрастни.

Класификация на възпалителните заболявания на Централна Нервна Система (ЦНС)

 В зависимост от топиката на възпалителния процес

1. Менингити – възпаление на мозъчните обвивки

2. Енцефалити – възпаление на мозъчната тъкан на главния мозък

3. Миелити – възпалителен процес на гръбначния мозък

4. Радикулити – възпаление на коренчетата на нервите

5. Неврити  – възпаление на нервите

6. Смесена форма – Менингоенцефаломиелополирадикулоневрит

По отношение на времето и дали се предшества (съчетава) от (с) други възпалителни процеси в други органи

1. Първични

2. Вторични

Според динамиката на протичането

1. Остри

2. Хронични

3. Подостри (смес от елементите на остър и хроничен възпалителен процес)

Според патоморфологичните промени (хистологични особености)

1. Специфични

2. Неспецифични

Има коренна разлика между тези две групи по отношение на протичане, лечение, прогноза.

По етиологичен принцип (предпочита се от клиниката)

1. Бактериални

2. Вирусни

3. Рикетсиозни

4. Спирохетни

Всички възпалителните заболявания на нервната система, които увреждат невроганглийните клетки, често са причина за инвалидизация и снижаване на интелекта.

Менингитите представляват сборна, комплексна група от различни заболявания, които могат да обхванат мозъчните обвивки поотделно или комплексно.

Според локализацията се различават:

  1. Пахименингит – възпаление на твърдата мозъчна обвивка.
  2. Лептоменингит – въэпаление на меките мозъчни обвивки. Среща се по-често в клиничната практика.

Според причината и вида на възпалителния процес менингитите биват:

  1. Специфични – при туберкулоза, сифилис и др.
  2. Неспецифични

Специфични менингити

Туберкулозен менингит

В по-голямата си част е вторичен лептоменингит, който възниква в хода на една белодробна форма на туберкулоза . Засяга по-често детско-юношеската възраст. Съществуват морфологични разлики между остър нелекуван и хроничен лекуван туберкулозен лептоменингит. Заболяването започва подмолно, коварно с пълзящо протичане в продължение на дни и седмици. Постепенно прогресивно настъпва нарастване на симптомите и може да стане късно за лечение.

Симптоми при туберкулозен менингит

  • Увредено общо състояние
  • Нощно изпотяване
  • Отслабване на тегло
  • Субфебрилна температура
  • Главоболие
  • Парези на очните мускули
  • Нарушени рефлекси
  • Промяна в съзнанието

Ликворен синдром при туберкулозен менингит

  • увеличен белтък
  • увеличен холестерол
  • намалена глюкоза и хлориди
  • плеоцитоза – 90 % от клетъчната компонента са лимфоцити

При туберкулозен менингит се засягат базалните структури (по основата на мозъка). Откриват се хиперемирани съдове и желеподобна (от голямото количество фибрин) материя между мозъчната тъкан и менингите. Част от ексудата се насочва към сулкус латералис, защото търси място за отток. Може да има казеозна некроза , откриват се ендартериитни и панартериитни промени, рядко туберкули . Микроскопски се откриват голямо количество фибрин и лимфоцити (левкоцитите са единични) в лептоменингите.

Още при съмнение за туберкулозен менингит, веднага трябва да се започне с лечение за туберкулоза!

При навременно и правилно лечение оздравяване настъпва в 90% от случаите.

В противен случай туберкулозният менингит може да хронифицира. Развива се масивна фиброза по базата на мозъка с блокаж на ликворната система, хидроцефалия (вътрешна), притискане на съдовите стволове, спазъм, тромбоза , анемичен инфаркт ( мозъчен удар ). Налице е жестока болка поради засягане на нервните влакна, включително нервус околомоториус. Оттам следват и промените в зрението, например двойно виждане.

 Луетичен лептоменингит

менингитТози менингит се развива при третичен сифилис и се нарича невролуес. Локализира се предимно в челните дялове. Клинично протича с тежки психични нарушения, а в ликвора има увеличение на белтъка и положителна луетична серологична реакция, с нисък брой на клетките. Челните дялове на мозъка са намалени по размер, мозъчните гънки са стеснени, епендимът на вентрикулите става зърнист, меките мозъчни обвивки са задебелени, с намалена прозрачност и гумозни сраствания. Микроскопски се откриват перивазални мононуклеарни инфилтрати, облитериращ ендартериит, фиброза.

Неспецифични менингити

Те са гнойни лептоменингити и се причиняват от менингококи (епидемичен лептоменингит), пневмококи, стрептококи, стафилококи и др. Тук е характерна конвекситетната локализация (по повърхността на голямомозъчните хемисфери) с едно единствено изключение – на епидемичния менингококов менингит.

 Менингококов менингит

От него боледуват преди всичко деца и юноши, по-рядко възрастни.

Менингококовия менингит е първичен лептоменингит, който може да засегне и базата на мозъка, но за него е характерна гнойна колекция (а не желеподобна), която е богата на левкоцити, оточна течност и пердиапедезни кръвоизливи. Голямомозъчните хемисфери са покрити като с гноен похлупак от рядка жълта гной. При него може да се развие и най-тежкото усложнение – менингококов сепсис (синдром на Уотърхаус–Фредериксен). При него настъпва задълбочаващ се шок поради кръвоизливи в надбъбреците и конфлуиращи кожни кръвоизливи.

Останалите гнойни менингити са вторични и ангажират конвекситета на голямомозъчните хемисфери.

Пневмококов менингит

Засяга по-често новородени, кърмачета, ранна детска възраст и възрастни след 40 годишна възраст. Той се проявява едновременно или в края на пневмония , след отит или синуит. При пациенти с мултиплен миелом често се откриват пневмококови инфекции. Отличава се с голямо количество неутрофили и фибрин в ексудата и висок леталитет (лоша прогноза).

Стафилококов менингит може да се развие като усложнение на пиодермия при деца.

менингит Серозни менингити

Серозни менингити могат да бъдат причинени от вируси, гъби и протозоа, но те могат да се развият и вследствие на неинфекциозни причини – при мозъчни тумори , отравяне с олово. В 60-70% от случаите серозните менингити се причиняват от ЕСНО вируси. По повърхността на мозъка е налице тежка хиперемия, но няма гнойна колекция. В ликвора се откриват увеличен брой клетки – 100 % лимфоцити – оттук и названието лимфоцитарен менингит.

Симптоми при серозен менингит

  • Висока температура
  • Силно главоболие
  • Светлобоязън
  • Липса на апетит
  • Повръщане
  • Вратна ригидност
  • Безпокойство
  • Гърчове (рядко)

Пахименингити

Възпалителните процеси на твърдата мозъчна обвивка обхващат 10-12% от случаите с менингит. Обикновено са вторични. Развиват се често по съседство като усложнение на синуити. В повечето случаи са гнойни. Може да се развие епидурален абсцес на мозъка, локализиран между дура матер и костта с често отлепване на дура матер. Могат да се оформят и субдурални абсцеси, разположени над меките мозъчни обвивки. По повърхността на мозъка се открива тежка хиперемия и гноен ексудат. Микроскопски се намира обилие от неутрофилни левкоцити и кръвоизливи в менингите.

Пахименингитис хеморагика интерна

Той е първичен пахименингит, локализиран по вътрешната повърхност на дура матер. Субдурално се намира колекция кръв, която с мека ципица се отделя от арахноидеята. Микроскопски е характерно наличието на множество кръвоносни съдове, кръвоизливи, хемосидерофаги, фибробласти. Спори се дали е истински менингит.

Внимание!

При възпалителни процеси на ЦНС в ликвора е налице повишаване на белтъка и клетките, а при мозъчни тумори има повишаване само на белтъка!

 

Сходно