Мастопатия – лечение и симптоми

Към предраковите заболявания на гърдата се отнасят: дисхормоналните хиперплазии на млечната жлеза – фиброкистозна мастопатия, цикатриксите и доброкачествени новообразувания.

Знаете ли, че…

Гръдната жлеза представлява огледало на хормоналната функция на яйчниците, на тяхната връзка с хипоталамо – хипофизарната система и надбъбречните жлези. В периода на яйчниковата функция на жената настъпват средно 480 циклични промени в гръдната жлеза, изразяващи се в периодични предменструални и менструални пролиферативни промени в епителната структура на млечните жлези. След менструацията настъпват регресивни процеси и връщане към нормално състояние само в онези случаи, когато хормоналната функция е нормална.

        При нарушаване на нервно-хормоналното равновесие – напр. аборт и при заболявания на яйчниците се смущава нормалната смяна на пролиферативните и регресивни процеси в тъканите на млечната жлеза. Съществуват болестни състояния, при които се увеличават естрогените (женските полови хормони), които стимулират хипертрофичните процеси в епитела на млечните жлези.

Дисхормоналните пролиферации в гърдата са: хронична мастопатия, а според някои автори и интрадукталният папилом и фиброаденомът.

Фиброкистозната мастопатия е едно от най-честите заболявания на млечната жлеза. Тя винаги засяга двете млечни жлези. Напоследък се среща между 20 и 40 – годишна възраст. Мастопатията представлява хиперплазия на епитела на ацините и каналчетата и се съпътства с хипертрофия на съединителната тъкан в ацините, около тях и в каналчетата. От разрастване на епитела лумена на някои каналчета се стеснява, а на други се разширява, като се образуват кисти – кухини, изпълнени с течност. Те се запълват също с пролиферирал епител и съединителна тъкан, в която се натрупва колаген и хиалин. Това води до втвърдяване на консистенцията и формиране на възловидно образувание.

Симптоми на мастопатия

         В началото мастопатията се проявява като дифузна дребно- или едрозърниста повърхност на жлезния паренхим, наподобяващ гроздовидни образувания. През периода на менструацията тези образувания набъбват и стават болезнени – от мамилите (гръдните зърна) може да се отдели зеленикав или кафеникав секрет. 

МастопатияЗа начало на втория стадий – на възловидна мастопатия говори появяването на твърди възли след дифузно изменената тъкан. Броят на тези възли впоследствие се увеличава, а размерите им нарастват. Патологоанатомично този стадий се характеризира с преобладаване на съединително-тъканната хиперплазия. Твърдите възли не са сраснали с кожата и гръдната стена. В изправено положение те се напипват лесно. В легнало положение, при натиск с цяла длан – изчезват. Когато на периферията на такъв възел се напипва по-твърд участък, тогава трябва да се мисли за начало на малигнен процес. Раковите възли не нарастват чувствително при мензис, и не са така болезнени през този период, както образуванията при дифузната мастопатия.

         Мнението, че мастопатията представлява предраково заболяване се подкрепя от следните обстоятелства: рак на гърдата се среща 10 пъти по-често сред жените, боледуващи от фиброкистозна мастопатия и при микроскопското изследване се вижда, че в около 50% от случаите на рак на гръдната жлеза, той е ограден от зони на мастопатия.

Лечение на мастопатията

         Лечението на болните с мастопатия е индивидуално, съобразено със състоянието на жената. При дифузна мастопатия се провежда консервативно лечение. Тъй като излишните естрогени се инактивират в черния дроб, допуска се, че наличието на мастопатия само по себе си говори за смутена функция на този орган.

     С оглед на това, в продължение на един месец се предписват комбинирани препарати, съдържащи витамини А, В1 и Е. При по-тежки случаи е възможно да бъдат предписани и хормонални препарати, но това трябва да става само от лекар специалист. Добре действат също местните новокаинови блокади, йонофорезата и лекият масаж на гърдите. При рецидив лечението може да се повтори.

      При възловидна мастопатия е показана операция на гърдата и микроскопско изследване изрязаните тъкани. При данни за злокачествено израждане, операцията се разширява незабавно.

Интрадукталният папилом

+
Представлява нежно пролиферативно разрастване в лумена на кистозно изменените млечни канали при мастопатия. Той е покрит с кубичен епител. При некроза на участъци от папиломатозното разрастване или при травма, се получава кръвоизлив в млечния канал и кръвта под формата на малки капки се появява на зърното, винаги на едно и също място. Оттук и популярното название на това заболяване “кървяща гърда”. Интрадукталният папилом се среща най-често при жени на около 30 год.Не бива да се забравя, че кървене може да се наблюдава при рак на гърдата и макар и рядко – при други болестни състояния на този орган. Диагнозата се поставя в специализирани лечебни заведения, където чрез мамография, ехография и цитологично изследване се уточняват локализацията и естеството на разрастването. Лечението на интрадукталния папилом е оперативно. Премахва се съответния млечен канал, заедно със сегмента на жлезата. При хистологични данни за дегенерация се прави разширена интервенция.

Фиброаденомът

+
Представлява (като дисхормонална пролиферация на млечната жлеза) разрастване на епитела с доминиране на съединителна тъкан. Макроскопски това е тумор с големина до 5-6 см в диаметър, с кръгла форма и гладка повърхност, несрастнал с кожата и подлежащите тъкани, подвижен, неболезнен. Често се напипва на фона на изменена гърда при фиброзна мастопатия. Лечението на фиброаденома е оперирано. Състои се в ексцизия на тумора. Понякога, след премахването на един фиброаденом се появява втори в същата гърда или в другата. Това не е рецидив, защото туморът е доброкачествен, а рецидивирането е процес, характерен за злокачествените тумори.

Цикатрикси на млечната жлеза

+
Получени от травматично уреждане, предхождащи операции (инцизия или ексцизия), също могат да послужат като основа за развитие на малигнено новообразувание. Началните симптоми на дегенерацията на цикатрикса е неговото задебеляване и оформяне на постепенно нарастващо туморно образувание около него. В медицинската литература има съобщения и за карцином на двете гърди, появил се след хронична професионална травма, в миналото. Касае се за тъкачка, която системно, в момент на работа притискала гърдите си върху нищелките на едно и също място. Карциномите започнали да се развиват едновременно на симетричните участъци в двете гърди.

        Доброкачествени тумори на млечната жлеза

Доброкачествените тумори на млечната жлеза се срещат по-рядко от малигнените образувания на този орган.

  •     Аденомът е тумор на младата възраст. Той е с големина на череша или орех, с мека консистенция, добре ограничен от тъканта на гърдата. Расте бавно. Точна диагноза се поставя след изваждането му.
  •     Липомът се развива повече по предната повърхност на гърдата, отколкото ретромамарно (зад нея). Това е мека, жълтеникава, налобена туморна маса.
  •       Миомата на млечната жлеза води началото си от гладките мускулни влакна на зърното или големите млечни канали. Поради това този тумор се локализира повърхностно, в централната зона на гърдата.
  •    Хондромите и остеомите в млечната жлеза са тумори, развили се от дизембрионални зачатъци попаднали в този орган или вкалцяване на други новообразувания.

 

Сходно