Легионела

Белодробна форма на инфекция с легионела

Единични случаи на легионелна пневмония са съобщени повече от 30 години преди прословутата „свръхендемична“ фор­ма на заболяването, наблюдавана през 1976 г. във Филаделфия, САЩ. Освен името си, Легионелаполучено от първите пациенти, които са били ветерани от войната (легионери), в резултат на интензивните проучвания в следващите години проблемът за легионелата бе изяснен в значителна степен. Легионелозата представлява най-честото инфекциозно заболяване на околната среда. Легионелите се причисляват към най-разпространените причинители на пневмонии. Годишно в целия свят се инфектират около 1% от населението, но от тях заболяват едва 10%. „Взривове“ от легионелна пневмония са описани в редица градове на различните континенти. Регистрирани са голям брой тежки и леки белодробни забо­лявания годишно, причинени от легионела (Legionella pneu­mophila – в болшинството от случаите). Леталитетът при пневмония, причинена от легионела възлиза приблизително на 15-20 %. По честота някои поставят легионелната пневмония на второ място сред белодробните възпаления от бактериален произход. Труд­ностите в диагностиката и сходството на симптомите при белодробните инфекции от други агенти засега не дават възможност да се определи честотата и разпространението на легионелната пневмония в световен мащаб. Доскоро за доказването на легионела се използваше единствено метода на индирект­ната флуоресценция (16-кратно нарастване на титъра при вто­рата проба). Съществуват повече от 28 вида легионели, но най-важния от тях е Legionella pneu­mophila, който притежава множество серотипове. Легионелите са повсевместно разпространени микроорганизми, които обитават сладките води. В най-голяма степен застрашени от легионела са по-възрастните пациенти, особено диабетиците и тези с отслабена имунна защита. Заразяването става чрез инхалиране на инфектирани аерозоли от водните инсталации – охладителни кули, овлажнители, душове, климатици, парни котли.

Важно!

  • При заболяване от пневмония след пребиваване в хотел, да се мисли за легионела!
  • Неупотребяваните дълго време душове е важно да се източат добре, за да се промият, преди употребата им, като трябва да се внимава да не се вдишва образувалия се от тях аерозол.

Симптоми на пневмония, причинени от легионела

Инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите симптоми) е от 2 дни до 2 седмици. В голяма част от случаите (90%) легионелозата протича безсимптомно. Като форма на болестта се среща и т.нар. Pontiac-треска, с леко протичане на заболяването и симптоми, подобни на грип. Третата, най-тежка форма на болестта е легионелната пневмония. Нейните основни симптоми са висока температура, втрисане, главоболие, суха кашлица. Симптоматиката е тежка при „хиперендемични“ периоди на заболяването с висок леталитет, особено при възрастни, пуша­чи и хора с намалена имунна защита. Като особености в клини­ката може да се изтъкнат начални неспецифични стомашно-чревни прояви, миалгии (болки в мускулите), бъбречна недостатъчност, торакални болки (до 40 %). Особено характерни за пациенти с легионела са психични симптоми като обърканост и дезорганизираност. В разгара на болестта се установяват физикални и рентгенови данни за тежка пневмония. Диагнозата на пневмонията, причинена от легионела се основава на индиректните проби, най-показателни от които са микроаглутинационната и имунофлуоресцентната проба. Доказването на антигени на легионелата в храчка, бронхиален секрет, кръвен серум и урина е съществено за поставяне на диагнозата. Особено голямо диагностично значение значение има белодробната биопсия, но тя е твърде травматичен метод при това заболаване. Важен метод в това отношение представлява доказването на антитела в серума на поциентите, където се търси четирикратно повишаване на титъра в рамките на 2 седмици. Легионелната пневмония преди всичко трябва да се разграничава от микоплазмена, рикетциозна, хламидийна, вирусна и други атипични пневмонии.

Лечение на инфекция с легионела

Ефективни при заболяване от легионела са вътреклетъчно проникващите анти­биотици – макролиди – еритромицин, рокситромицин, кларитромицин, азатромицин. При тежки случаи животоспасяваща е комбинацията между еритромицин и рифампицин. Много важна е профилактиката на заболяването чрез добра поддръжка на водните инсталации.

Сходно